Решение № 16099 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2018 г.

Решение № 16099 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от юрк. Й. Дончева като процесуален представител на началника на РНДСК - Югозападен район (ЮЗР) и началника на ДНСК, срещу решение № 2700 от 20.04.2018 г, постановено по адм. дело № 2862/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му. Ответникът – М. Дочев, чрез пълномощника си адв. Петков, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по иск на М. Дочев, с правно основание чл. 292 АПК, с искане да бъде прието за установено по отношение на началника на РДНСК – ЮЗР и началника на ДНСК, че изпълнението на задължението за премахване на незаконен строеж "Ограда", находящ се в УПИ IX-2233, кв. 110, по плана на с. Л., район "П." – Столична община, разпоредено със заповед № ДК-02-ЮЗР-51/08.02.2012 г., не подлежи на изпълнение поради възникване на нови обстоятелства. С обжалваното решение съдът е уважил иска по чл. 292 АПК. Като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че към настоящия момент процесната ограда не съществува във вида, описан в заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР. Изложил е мотиви за липсата на идентичност между разпоредения за премахване строеж и наличния на място, което води до неяснота относно предмета на принудително изпълнение. Съдът е приел за основателно възражението за наличие на неприключила процедура по узаконяване на строежа по § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ, поради което заповедта за премахването му не следва да се изпълнява докато това производство не завърши, а отделно от това за строежа е представено и удостоверение за търпимост № УТ-94-М-9 от 26.09.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол. Според съда с изменението на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ е отпаднало изискването за издаване на разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот, каквато е разпоредената за премахване. С тези мотиви е приел за основателен предявения от М. Дочев иск по чл. 292 АПК, като е признал за установено по отношение на началника на РДНСК – ЮЗР и началника на ДНСК, че задължението за премахване на строеж "Ограда", находящ се в УПИ IX-2233, кв. 110, по плана на с. Л., район "П." – Столична община, разпоредено с влязла в сила заповед № ДК-02-ЮЗР-51/08.02.2012 г., не подлежи на принудително изпълнение поради възникване на нови обстоятелства след издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Чрез разпоредбата на чл. 292 АПК законодателят е предвидил възможността задължението, предмет на изпълнение, да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Заповедта за премахване на незаконния строеж е оспорена по съдебен ред. С влязло в сила на 26.06.2013 г. решение по адм. дело № 3672/2012 г. на Административен съд С. - град жалбата е отхвърлена. В конкретния случай задълженото по изпълнението лице не се позовава на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по оспорване на заповед № ДК-02-ЮЗР-51/08.02.2012 г. на началника на РДНСК – ЮЗР. Въпросът с индивидуализацията на незаконния строеж, предмет на същата, е относим към нейната законосъобразност. Този въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Обстоятелството, че строежът не съществува във вида, в който е разпореден за премахване, не обосновава несъответствие, водещо до невъзможност да се определи предмета на административния акт и отпадане на изпълнителното основание, както неправилно е приел съдът. Незаконосъобразен и необоснован е изводът, че заповедта за премахване на незаконния строеж не следва да се изпълнява поради неприключило производство по § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ. По делото не е представен акт за узаконяване на строежа. По подаденото, след влизане на изпълнителното основание в сила, заявление вх. № 9403-28/17.07.2013 г. липсва изрично произнасяне от административния орган в предвидения в закона срок. С допълнително направеното искане от касатора на 17.10.2017 г. за продължаване на производството по реда на § 127, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗУТ не започва да тече нов срок. Искането за узаконяване не представлява нов факт по смисъла на чл. 292 АПК. Процедурата по узаконяване не обуславя извод за неизискуемост на задължението по влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж, тъй като не може да доведе до ревизиране на стабилен административен акт. Разпоредбата на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ не съставлява основание за преуреждане с обратна сила на отречени със силата на присъдено нещо права. Представеното удостоверение за търпимост, издадено след влизане на заповедта за премахване на незаконния строеж в сила, също не може да се възприеме като факт, правопогасяващ предприетото по нея принудително изпълнение. Наличието му не обосновава основателност на иска по чл. 292 АПК. В случаите на оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи съдът е длъжен да изследва законосъобразността на административния акт, включително и предпоставките за търпимост съобразно времето на изграждане на строежа. В съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта за премахването му, предпоставките по по § 16 ПР ЗУТ са обсъдени, като е прието, че условията за търпимост не са налице. Поради това значение и смисъл на новонастъпил факт по смисъла на чл. 292 АПК не може да бъде придадено на новоиздадено удостоверение за търпимост за незаконен строеж, спрямо който има влязла в сила заповед за премахването му. Не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 АПК и действащата сега редакция на чл. 151, ал. 1 (ДВ, бр. 101/2015 г.) ЗУТ. В случая изменението на материалния закон няма обратно действие. Права от тази разпоредба могат да се черпят след датата на влизането й в сила. Приемането на противното би означавало да се отрече принципа за стабилност на влезлите в сила административни актове. Предвид изложеното искът на М. Дочев с правно основание чл. 292 АПК е неоснователен и като го е уважил административният съд е постановил неправилно решение поради нарушение на материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което искът на М. Дочев се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,