Решение № 7504 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2018 г.

Решение № 7504 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. К. против решение № 22 от 09.02.2018 г., постановено по адм. д. № 483/2017 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на О. В. Т. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отхвърля жалбата на С. В. К. против отказ на главния архитект на О. В. Т. за издаване на удостоверение за търпимост на строеж, монолитна постройка, с предназначение второстепенна сграда, находяща се в УПИ III - 2855, кв. 128 по плана на гр. В. Търново с идентификатор на сградата 10447.503.277.5 по КК и КР на В. Т., с площ от 24 кв. м., разположена на границата с УПИ IV и УПИ VI, кв. 128, който отказ е обективиран в писмо № 94СС-1734-6#2/08.06.2017 г. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че в случая не са спазени изискванията на чл. 56, ал. 3 ЗТСУ (отм.) респективно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ изискващи, при извършване на строеж в съсобствен УПИ съгласието на останалите собственици, поради което прави извод, че за процесния строеж не са налице предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост съгласно § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и обосновава заключение за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда за материална законосъобразност на обжалвания отказ за издаване на удостоверение за търпимост. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е сграда на допълващото застрояване, построена през 1996 г. В съседните имоти, а именно УПИ IV и УПИ VI има изградени постройки на допълващото застрояване на вътрешната регулационна линия към УПИ III, като собствениците на УПИ IV и VI са дали съгласието си за извършения строеж. Безспорно по делото е установено, че строежът е извършен без строителни книжа. Релевантните обстоятелства за търпимост на строежа съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР ЗУТ са дали строежът е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или съгласно Закона за устройство на територията. Установено е по делото, че в случая се касае за постройка от допълващото застрояване, разположена на вътрешните регулационна линия с два съседни урегулирани поземлени имоти. Тази постройка е била допустима както по правилата и нормативите, действали при изграждането й - чл. 118 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), така и съгласно чл. 42, ал. 1 ЗУТ. Следователно налице са предпоставките на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, поради което процесния строеж е търпим. Фактът, че останалите съсобственици на УПИ III - 2855 не са дали съгласие за извършване на строежа е ирелевантен за неговата търпимост. Изричното съгласие на съсобствениците касае узаконяването на строежа, а не неговата търпимост. В случая съдът не разграничава узаконяване от търпимост. В първия случай строежът става законен, а във втория продължава да е незаконен, но е търпим и като такъв не подлежи на премахване. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В този смисъл неспазването на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), респективно тази на чл. 183, ал. 2 от ЗУТ не опровергава търпимостта на строежа. В този смисъл е и константната практика на II -ро отделение на ВАС - решения по адм. д. № 6322/2017; 2873/2015 г.; 14413/2014 г.; 16580/2013 г.; 7199/2012 г. и мн. др. Следователно като прави извод за материална законосъобразност на оспорения отказ Административен съд гр. В. Търново постановява решение в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно поради което същото следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалвания отказ да се отмени, а преписката да се върне на главния архитект на О. В. Т. за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди О. В. Т. да заплати на С. В. К. сумата 915 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 900 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 15 лв. заплатени държавни такси. Разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв. не следва да се присъждат, тъй като по делото не са налице доказателства такива да са внесени. Заплатените банкови такси за превод не са разноски по производството и не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,