Решение № 4683 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2025 г.

Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Пловдив, чрез адв. Йотова, срещу решение 490/15.01.2025 г., постановено по адм. дело 2080/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по оспорване на П. Т. З. и Т. И. Д. е обявена за нищожна разпоредбата на т.1 от т.1.1 до т.1.3.1 вкл. и т.2.1 от приложение 8.2 Градска художествена галерия-Пловдив от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив. В касационната жалба се прави оплакване, че решението недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърдяната недопустимост на оспорения съдебен акт касаторът обосновава с липса на правен интерес на жалбоподателите, тъй като същите са с постоянен адрес в друго населено място и необосновано оспорват текстове от местната наредба, приета от Общински съвет Пловдив. Изложените съображения за неправилност на обжалваното решение са досежно достигнатия от съда извод за липсата на компетентност на Общинския съвет да определя цените на входните билети за Градска художествена галерия-Пловдив. В тази връзка излага подробни доводи и се позовава на решение 9/21.09.2000 г. по конституционно дело 6/2000 г. на Конституционния съд на Р. България. В жалбата са изложени и аргументи по отношение на приемането на оспорените текстове в съответствие с чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила. Претендира се уважаване на касационната жалба и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответниците - П. Т. З. и Т. И. Д., чрез процесуален представител адв. Бойчев, в депозирани по делото писмени отговор и бележки, оспорват основателността на касационната жалба. Претендират разноски съгласно приложен списък. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението си административният съд е обявил за нищожни разпоредбите на т. 1 от т. 1.1 до т. 1.3.1 вкл. и т. 2.1 от приложение 8.2 Градска художествена галерия-Пловдив от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив /Наредбата/, с които са определени цени на входни билети за възрастни, за възрастни над 65г., за учащи се, семеен билет, за организирани групови посещения и екскурзоводски беседи. За да постанови този резултат съдът е приел, че Градска художествена галерия-Пловдив, като общинска галерия, съгласно чл. 3 от Правилник за устройството и дейността ѝ и на основание чл. 41 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е юридическо лице на бюджетна издръжка на Община Пловдив и второстепенен разпоредител с бюджет. В тази връзка и по аргумент от чл. 187, ал. 2 ЗКН е обосновал извод, че цените на входните билети в галерията следва да се определят от неговия директор съгласувано с Община Пловдив, която е финансиращият орган, а на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ Общинският съвет е само органът, който приема и изменя годишния бюджет на общината. От представените по делото доказателства съдът е установил, че след издаването на Заповед за цени на билети, услуги и безплатен вход с 6 от 19.02.2018 г. на директора на Градска художествена галерия-Пловдив, не са издавани други заповеди. В тази връзка от страна на директора на галерията е посочено, че се изпълняват решенията на Общински съвет-Пловдив, като цените на входните билети по видове услуги и дните с безплатен вход са отразени в Наредбата по начина, по който са предложени от Градска художествена галерия-Пловдив. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е посочил, че сочената идентичност между предложенията за цени на входни билети и по видове услуги от Градска художествена галерия-Пловдив и приетите такива с Наредбата, не променя извода, че в случая е налице противоречие на подзаконов нормативен акт със разпоредбата на специален закон - чл. 187, ал.2 ЗКН. В контекста на изложеното е обосновал краен извод, че цените на билетите следва да се определят единствено от директора на художествената галерия след съгласуване с общината и оспорените разпоредби като издадени от орган, при липса на компетентност на същия, е обявил за нищожни. Решението е правилно постановено. Правилно първостепенният съд е преценил като допустима подадената от П. З. и Т. Д. жалба срещу оспорената част от Наредбата, приета с решение на Общинския съвет 80, взето с Протокол 6 от 04.03.2003 г., за местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, изменяна и допълвана многократно, последно с решение 105, взето с Протокол 8 от 27.04.2023 г., като изложените от касатора в тази връзка възражения се явяват неоснователни. Правилно и в съответствие с представените по делото писмени доказателства за посещение на Градска художествена галерия-Пловдив и заплащане на билет за вход, съдът е преценил, че оспорващият е доказал правния си интерес от оспорването по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. В този смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд относно правния интерес за оспорване на идентични разпоредби от подзаконови нормативни актове на общинските съвети - по адм. дело 4951/2024 г., адм. дело 5173/2024 г., адм. дело 5472/2024 г. и адм. дело 8821/2024 г. Структурата и организацията на дейността на Градската художествена галерия-Пловдив са уредени в Правилника за устройството и дейността на Градската художествена галерия-Пловдив (Художествен музей), приет на основание чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗКН и видно от съдържанието му по отношение на същата приложение намират разпоредбите отнасящи се до устройството, управлението и организацията на дейността на музеите, регламентирани в ЗКН. Съгласно чл. 187, ал. 2 ЗКН (ДВ бр. 19/13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган и в този смисъл правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че Общинският съвет не може да определя с наредба цените на входните билети за музеи. Липсата на компетентност на общинския съвет води до нищожност на оспорените разпоредби и не може да се приеме, че представлява процедура по съгласуване по смисъла на чл. 187, ал. 2 ЗКН. Оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са приети при действието на предвидения в специалния закон ред по чл. 187, ал. 2 ЗКН и същият изключва от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината. В този смисъл са и постановените решения по адм. дело 11468/2024 г., адм. дело 4895/2024 г., адм. дело 7332/2024 г., адм. дело 10420/2024 г. по описа на Върховния административен съд, първо и осмо отделение. Неоснователно е позоваването от страна на касатора на постановени съдебни актове на Върховния административен съд, както и на решение 8908/21.10.2024 г., постановено по адм. дело 956/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, тъй като същите не са постановени при аналогични фактическите установявания. С оглед изложеното, твърденията в касационната жалба за недопустимост и неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК са неоснователни. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на ответниците по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена - на П. З. и на Т. Д. следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие от 19.02.2025 г. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,