Решение № 1590 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. М., чрез процесуален представител, против решение 5768 от 05.08.2024г., постановено по адм.д. 636/2023г. от Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, с което е отхвърлено оспорването на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017г., с изх. 02-020-6500/3221#6 от 17.03.2023г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, с което не е оторизирана сума за плащане по заявени схеми/мерки за кампания 2017г., както следва: мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" подмярка 13.1. Компенсационни плащания в планински райони/(НР1), в размер на 910.62лв.;по Схема за единно плащане на площ /СЕЕП/, в размер на 1380.71лв.; по Схема за преразпределително плащане /СПП/, в размер на 58.19лв.; по Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК) в размер на 1.47лв. и по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда зелени директни плащания /ЗДП/, в размер на 592.66лв. или общо в размер на 2943.65лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Иска отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Бургас е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от законодателя писмена форма, и акта е мотивиран с оглед изложените в него фактически и правни основания. По отношение спазване материалноправните разпоредби съдът е приел, че части от заявени от земеделския производител/ЗП/ М. 62 парцела, не попадат в одобрения със заповед РД46-139/28.02.2018г. на МЗ специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2017г., поради което при извършване на финална оторизация и плащания по площ за кампания 2017г. по заявлението за подпомагане на Д. М., РА е имала задължение да съобрази данните от одобрение специализиран слой ПДП, и след като е установено, че част от процесните парцели не са включени в него, за АО е възникнало задължение да откаже подпомагането за тези площи, съответно да не изплати помощ за тях. АС-Бургас е счел за правилни изводите на АО и относно установеното двойно заявяване на парцел 06553-140-20-1 с площ от 1.12ха, заявен и от трето лице, която площ също е третирана като недопустима за подпомагане, след като при извършената процедура по разрешаване на двойно заявени площи, застъпването е разрешено в полза на това лице. Решението е правилно. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с 02-020-6500/3221 от 31.01.2021г. от АС-Бургас с решение 10/09.01.2023г. по а.д.320/2022г., и повторно произнасяне на АО по заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2017г. на Д. Д. М.. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че оспорения акт е издаден без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и същия е мотивиран. Правилно първостепенния съд е приел, че процесното УП съдържа подробни фактически основания за издаването му относно намаляване на исканите от ЗП суми за финансово подпомагане в по М13.1(НР1),СЕПП, СПП, СПК и ЗДП, като административният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и при спазване изискванията на чл.35 АПК. По отношение наведените доводи в тази насока настоящият състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В конкретния казус законосъобразно намаленията за заявените плащания са направени на основание чл.43, ал.4 ЗПЗП, като правните основания са изчерпателно посочени в обясненията под всяка от таблиците в административния акт. Както правилно е приел АС-Бургас налице е основание за намаляване на площта съгласно чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП, вр. чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5- в приложимата редакция), в случая в хипотезата на чл.41, ал.2, ал.3 и ал.4 ЗПЗП (в приложимата редакция)-получени от Разплащателната агенция данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, при извършена процедура по чл.17 от Наредба 5, които данни РА е използвала за изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. По отношение на установените площи извън специализирания слой ПДП за кампания 2017г. (62 парцела), АО правилно е приложил разпоредбите на чл.16а, ал.6 вр. чл.16г, ал.5 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (в приложимата редакция), като е извършил частичен отказ от плащане по заявените схеми и мерки, базирани на площ (чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП) в хипотезата, когато кандидатът е заявил площ, попадаща извън специализирания слой ПДП за съответната кампания, а заповедта за одобряване на този слой е влязла в сила- в случая Заповед РД-46-139/28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите. Съобразно изложеното, законосъобразно е заключението на първостепенния съд за правилно оторизирани от АО суми в намален размер за процесните заявени от ЗП Схеми и Мерки за финансово подпомагане. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Не е налице тенденциозно тълкуване на приложимите материалноправни разпоредби от страна на АС-Бургас. Както се отбеляза по-горе оспорения АА е мотивиран, и от прочита на същия не остава съмнение относно изразената воля на АО в диспозитива на акта. Заповед РД-46-139/28.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите е АА, влязъл в сила, поради което възражения, свързани с процедурата по установяване на допустимия за подпомагане слой за процесната кампания е недопустимо да се разглеждат в съдебно-административното производството по оспорване на последващ акт, имащ за основания влязъл в сила друг АА, т.е. косвен съдебен контрол на Заповед РД-46-139/28.02.2018г. (включително относно неговата нищожност) в проведеното съдебно производство пред АС-Бургас настоящият съдебен състав приема за недопустим. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС - Бургас е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Не е нарушено правото на защита на касатора. Съдът е събрал по делото необходимите относими доказателства за изясняване спорния предмет, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. констатациите в приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ П. З. по назначената СТЕ, като е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства. Правилно съдът не е кредитирал заключението на ВЛ М., защото то не установява релевантни за спора факти. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,