Решение № 3030 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2016 г.

Решение № 3030 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Т. А., лишен от свобода и изтърпяващ присъдата си в З.-П., чрез служебния му защитник адв. Вр. Черкезова, срещу решение № 39 от 03.02.2016 г., постановено по адм. д. № 504/2015 г. по описа на АС-П.. Със съдебното решение предявеният от А. иск срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. С. за претърпени от него неимуществени вреди в размер общо на 30 000 лв за периода: 07.02.2008 г. - 03.12.2014 г., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация да му осигури достъп до информация чрез предоставяне на телевизионен и/ или радиоприемник и да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от законовата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ППЗИНЗС, е оставен без разглеждане като недопустим за периода: 07.02.2008 г. -01.06.2009 г. и 01.12.2010 г. - 01.10.2011 г. и делото е прекратено в този част, а за останалия период исковата претенция е отхвърлена като неоснователна. К. А. твърди неправилност на съдебното решение както в прекратителната, така и в отхвърлителната му част на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи иска за периодите: 01.06.2009 г. -30.11.2010 г. и 02.10.2011 г. - 03.12.2014 г. и да върне делото на административния съд за произнасяне по същество в прекратителната му част. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател Х. А. се явява лично. Заявява, че поддържа касационната жалба и държи на произнасяне от съда в частта, в която административният съд е оставил иска му без разглеждане. По делото са постъпили и писмени бележки от адв. Черкезова - особен представител на касатора с подробно развити в тях доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- С., редовно призована, не изпраща представител. От процесуалния представител на ответника по делото е постъпил отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършената от ВАС служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че касационната жалба, макар предявена от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на по-нататъшен инстанционен съдебен контрол, е недопустима в частта, в която искът на А. е оставен без разглеждане за периодите 07.02.2008 г. - 01.06.2009 г. и 01.12.2010 г. - 01.10.2011 г. и делото е прекратено в тази му част. Касационната жалба срещу прекратителния диспозитив на съдебното решение е недопустима като просрочена. Видно от диспозитива на обжалвания съдебен акт, АС-П. изрично е посочил, че решението в прекратителната му част, в която същото има характер на определение, подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му. Препис от първоинстанционното съдебно решение е връчен както на Х. А., така и на служебния му защитник адв. Черкезова, на 08.02.2016 г., а касационната жалба / включително срещу съдебния акт в прекратителната му част/ е предявена на 18.02.2016 г. - т. е. след посочения от съда 7-дневен срок, който изтича на 15.02.2016 г. - работен ден. По горните съображения касационната жалба срещу съдебното решени в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие, а делото -частично прекратено. Касационната жалба на А. срещу съдебното решение в отхвърлителната му част е допустима, но неоснователна по следните съображения: Произнасяйки се по съществото на спора, АС- П. е отхвърлил иска на Х. А., лишен от свобода в ОЗ-П., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, изразяващи се в претърпени болки и психически страдания- стрес, нерви, депресия, нежелание за живот, довели до психично заболяване и попадане на ищеца в Психиатричната болница- гр. Л., причинени му от незаконосъобразното фактическо бездействие на затворническата администрация -П. да осигури на ищеца информираност чрез предоставяне на достъп до телевизия и радио, както и неизпълнение на пряко произтичащото от разпоредбата на чл. 150 ППЗИНЗС задължение за осигуряване на ежедневни културно-масови мероприятия, включително и на осъдените на доживотен затвор, независимо от настаняването им в Зона с повишена сигурност в съответния затвор. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - П., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - няколко детайлни справки от началника на Затвора - П., заповед за одобряване на разрешените за притежание от затворниците вещи, Правилник за вътрешния ред в Затвора- П., утвърден дневен график на заниманията на затворниците в ОЗ- П., свидетелските показания на разпитаните свидетели, извадка от здравния картон на ищеца, медицински епикризи, протоколи от проведени кинолектории и др. - е приел, че предявеният иск за допустимите периоди на претенцията е изцяло неоснователен. Съдът е приел за установено, че за относимите периоди от време ищецът изтърпява наказание "доживотен затвор" в ОЗ-П., настанен е в зона за повишена сигурност на III етаж, в която са настанени общо шестима затворници, изтърпяващи наказанието си при същия специален режим. Зоната с повишена сигурност съставлява едно спално помещение, разделено на 8 клетки с ламаринени стени между клетките и решетка откъм входа на килиите, като всеки един от затворници е настанен в самостоятелно помещение. Съдът е приел за неоснователна претенцията за вреди, претърпени от незаконосъобразното фактическо бездействие на органите на ответника да осигурят информираност на ищеца чрез предоставяне на достъп до телевизионен или радиоприемник, мотивирайки се с липсата на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- не е налице такова задължение, пряко произтичащо от закон / съответно - още по-малко незаконосъобразно такова/ за затворническата администрация да предостави на А. служебен телевизионен приемник. Съдът, обсъждайки относимите разпоредби на чл. 61, ал. 1, чл. 71, ал. 2 и чл. 87 от ЗИНЗС, чл. 83 и чл. 153, ал. 2 от ППЗИНЗС, е заключил, че органите на ГДИН нямат задължение да осигурят на затворника телевизионен или радиоприемник за ежедневно ползване в килията му - от една страна, а от друга - органите на затвора - П. са осигурили на ищеца и другите настанени в ЗПС общ телевизор, разположен в коридора на тази зона и достъпен за възприемане от всички затворници. Отделно от горното А. е имал възможност ежеседмично в петък следобед да посещава кинолектории. Същият е имал и допълнителна възможност да гледа телевизия в клуба на III етаж в определени следобедни часове на дните вторник и сряда . Притежанието на личен телевизор и радиоприемник е разрешено за всеки затворник, който е длъжен сам или чрез близките си да се снабди с такъв, като на територията на Затвора - П. е осигурена кабелна телевизионна мрежа, позволяваща на всеки затворник да гледа телевизия и/или слуша радио ежедневно от 06.00 ч. до 22.00 ч. Съдът е приел, че по отношение на ищеца не е налице и твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие за осигуряване на културно-масови мероприятия по смисъла на чл. 150 от ППЗИНЗС. С. е заключил, че по делото се доказва участието на А. в организирани от затворническата администрация културно-масови мероприятия- мероприятие "Асетивно поведение", мероприятие" Голямото четене в затвора", за което е получил и награда, клуб "Литературна муза", организиран всеки понеделник и четвъртък по един час, в който А. е вземал дейно участие, доказателство за което са многобройните му стихотворни опити. В рамките на същата културно-масова дейност, организирана в ОЗ- П., са провеждани религиозни беседи и събрания на евангелската петдесятна църква, в които А. по собствено желание участва. Отделно от горното съдът е развил съображения, че разпоредбата на чл. 150 от ППЗИНЗС се отнася за групи затворници, изтърпяващи наказанието си при един и същи режим, ако същите не работят. От доказателствата по делото съдът е приел, че от общо 6 затворника, четирима работят, а А. не работи, защото, въпреки че има такава възможност, е отказал с цел да не заплаща "кръвнина" / св. показания и справки от ответника/, предвид което според съда разпоредбата на чл. 150 от ППЗИНЗС е неприложима в нейната пълнота, тъй като групата е ангажирана в трудов процес. Н. с това съдът е развил съображения, че, дори групата да не упражняваше трудова дейност, то, доколкото преди влизане в сила на чл. 150/ППЗИНЗС- 01.02.2010 г. за затворническата администрация не е съществувало задължение в такъв обем и съдържание, то само на това основание исковата претенция за периода 01.06.2009 г. - 01.02.2010 г. се явява неоснователна. АС-П. е приел, че липсва пряка причинно-следствена връзка между твърдените от страна на ищеца незаконосъобразни фактически бездействия на затворническата администрация и проявеното от А. психично заболяване. Доколкото диагнозата е "биполярно афективно разстройство - манийни епизоди с психотични симптоми", съдът, базирайки се на показанията на лекаря Тонев и медицинските епикризи, е заключил, че това заболяване е биологично и ендогенно, поради което човек се разболява от него там където се намира - т. е. не може да се приеме, че психичното му разстройство е предизвикано от престоя в ОЗ-П., както поради характера на самото заболяване, така и поради липсата на данни за предишни проявни форми на същото.. Съдебното решени е правилно като краен резултат. Настоящият съдебен състав на ВАС не споделя развитите от административния съд съображения за неоснователност на исковата претенция за периода 01.06.2009 г. - 03.12.2009 г. като погасена по давност предвид своевременно направено писмено възражение от ответника в тази насока. Възражение за погасяване на искова претенция по давност може да бъде уважено единствено и само в случаите, в които съдът стигне до правен извод за основателност на предявения иск, какъвто не е конкретният случай. Правилно АС-П. е отхвърлил предявения иск за допустимите периоди на претенцията, базирайки се на липсата на първата от кумулативно предвидените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди - липсата на твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от закон, от което се претендират вредите. Обосновано съдът е заключил, че не е налице действаща правна норма в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, задължаваща пряко затворническата администрация да осигури служебно на затворника телевизор и/или радиоприемник за постоянно ползване в килията му. Видно от списъка на разрешените вещи, всеки затворник може да държи в килията си телевизор до определени размери и радио, но те са лични вещи, закупени от самия затворник или близките му. Доколкото сградата на ОЗ-П. е окабелена и всеки затворник може да бъде информиран, гледайки телевизия и/ или слушайки радио в килията си от 06.00 ч. до 22.00 ч. всеки ден, правилно съдът е заключил, че твърдените от ищеца неимуществени вреди от липса на телевизионен и/или радиоапарат в килията му не се дължат на неизпълнение на задължение на администрацията, пряко произтичащо от закон. Нещо повече - въпреки че не са били пряко задължени от изрична правна норма, органите на Затвора- П. всъщност са осигурявали на А. чрез различни способи възможността да гледа телевизия - монтиран е служебен телевизор в коридора на ЗПС, достъпен за всички пребиваващи там затворници, на А. по празници е предоставян служебен телевизор в килията му, на същия е била предоставена възможност да гледа телевизия в клуба на III етаж всеки вторник и сряда следобед, А. е посещавал при желание и провежданите всеки петък следобед кинолектории. Правилен е и крайният извод на административния съд за липса на фактическо бездействие от страна на затворническата администрация да осигури на затворника ежедневни културно-масови мероприятия по смисъла на чл. 150 от ППЗИНЗС. В тази връзка настоящият тричленен състав на ВАС споделя изцяло всички, развити от административния съд фактически и правни доводи, поради което не намира за необходимо приповтарянето им в мотивите на настоящото съдебно решение. Отделно от гореизложеното следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 150/ППЗИНС намира своето систематично място в Г. IV от Правилника, озаглавена "Социална дейност и възпитателна работа", определена като цели и средства за постигането им в чл. 152 от ЗИНЗС, като с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. Колективната форма на провеждане на културно-масовите мероприятия по чл. 150 от ППЗИНЗС не би могла да се приложи в пълния обем на тази разпоредба по отношение на осъдените на доживотен затвор, които са изолирани от останалите лишени от свобода в обособени зони с повишена сигурност / в т. см. решение по адм. д. № 9231/27.07.2016 г. по адм. д. № 8967/2015 г. по описа на ВАС/. Неотносими към оспореното съдебно решение са развитите за първи път в касационната жалба доводи за причинени на А. вреди от лошите битови условия в килията - липса на прозорец и свеж въздух, липса на отоплително тяло, наличие на влага и т. н. Подобни оплаквания не са наведени като фактически основания за исковата претенция с първоначалната искова молба, нито е проведено допустимо изменение на иска в производството пред първата инстанция, поради което същите не могат валидно да се навеждат за първи път в касационното производство. С оглед гореизложеното касационната жалба в частта й срещу прекратителния диспозитив на съдебното решение следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а производството по делото в тази част - прекратено. Касационната жалба в допустимата й част е неоснователна, а атакуваното решение на АС-П. в тази част следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 3 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение