Решение № 22 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г.

Решение № 22 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 чл. 251 ГПК. Образувано е по молба от адв. И. Ж. процесуален представител на ответниците по касационната жалба Р. С. К. и П. Т. К. от [населено място], с искане за допълване на решение № 431/28.7.2010 г. по настоящото дело. В молбата се иска допълване на решението, като се твърди, че следва да се обезсили и първоинстанционното решение и делото се прекрати. При условията на евентуалност се поддържа искане за тълкуване на касационното решение в случай, че не бъде уважено искането за допълване на решението. Ответниците по молбата М. П. М. и М. С. М., чрез процесуалния си представител - адв. С., са депозирани отговор по чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 3 ГПК, с която заявяват, че се присъединяват към подадената молба. Останалите ответници по молбата не заявяват становища по молбата. Действително с касационното решение е обезсилено въззивно решение № 29/29/25.02.2008 г. по гр. д. № 642/2005 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о., с което е отменено изцяло решение № 1073/18.10.2001 г. по гр. д. № 1041/2001 г. по описа на Добричкия районен съд и са уважени исковете. Доколкото следва да има пълна яснота от изхода по съдебния спор следва да бъде обезсилено и първоинстанционното решение. Поради това и на основание чл. 250, ал. З ГПК основното решение следва да се допълни като се обезсили и първоинстанционното решение № 1073/18.10.2001 г. по гр. д. № 1041/2001 г. по описа на Добричкия районен съд. Тъй като искането за тълкуване на касационното решение е предявено при условията на евентуалност в случай, че не се приеме за основателно искането за допълване на решението, а последното е удовлетворено, то това искане не следва да се разглежда. Водим от горните съображения и на основание чл. 250, ал. З ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,