Решение № 501 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 484/2010 г.

Решение № 501 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 484/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от името на подсъдимия А. И. Н. против въззивно решение № 118/15.VI.2010 г. по внохд 104/2010 г. на АС-Велико Търново с доводи за всички касационни основания по съображения, че извършеното не е виновно деяние, че след настъпилото ПТП е оказал помощ на пострадалия. Исканията са в алтернатива - или да се отмени решението и да бъде оправдан, или деянието преквалифицира по чл. 343а, ал. 1, б. "б" от НК и наказанието и присъдените обезщетения намалят Гражданските ищци не изразяват становище, а прокурорът поддържа, че жалбата е неоснователна. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: В производство по Глава ХХVII от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция, чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият А. И. Н. е признат за виновен и осъден по чл. 343, ал. 1, б. "в" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК на 1 (една) година пробация със задължителните пробационни мерки, конкретизирани в присъдата, за това че на 12.IХ.2009 г. в района на [населено място], П. обл. по първокласен път I-3, при управление на лек автомобил "Ситроен Ксара" с ДК№ В7800РК в нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на П. Г. М.. Същите доводи и оплаквания по същите съображения са предмет и на въззивното производство. Обсъдени са внимателно и в съответствие с чл. 339 от НПК са посочени основанията, поради които не са възприети. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Признанията по чл. 371, т. 2 от НПК на фактите по обвинителния акт, които обосновават квалификацията на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, изключват навеждането на други, които да променят тази квалификация. А несъмнено това са поддържаните твърдения на защитата на подс. Н., че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК, че е действал при условията на крайна необходимост и че след деянието е оказал помощ на пострадалия. Заради тези признания подсъдимия ползва привилегията по чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието да се определи при условията на чл. 58а от НК. В случая обаче е приложен чл. 55 от НК като по-благоприятен, пред вид разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК. В гражданската част решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. I-во от НПК. В тази част липсват мотиви - въззивният съд в уводната част на решението не е посочил, че се обжалва тази част на присъдата, нито пък в съобразителната - защо и тя следва да се потвърди, макар в жалбата изрично да е изразено недоволство от "...наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната ... част" и е заявено искането присъдата се отмени "...в осъдителната й част (наказателна и гражданска)". По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.