Решение № 6921 от 11.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП срещу решение 6046 от 25.10.2021 г., постановено по адм. дело 13794/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Транспортна компания Илиеви ЕООД е прогласен за нищожен РА Р22221418006381091001 от 29.07.2019 г., издаден от Т. Недялкова, в качеството й на орган, възложил ревизията, и И. Колева-ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1749 от 16.10.2019 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП и преписката е върната на органа при ТД на НАП - София, компетентен за да издаде заповед за възлагане на нова ревизия. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че заповед за изменение на ЗВР от 24.06.2019 г. е нищожна. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като Е. ПавловаСотирова, ръководител на ревизията и подписала РД е освободена от длъжност, поради навършване на стаж и възраст за придобиване на пенсия със заповед 4015 от 07.05.2019 г. Твърди, че няма как да бъде иззета компетентност от служител, който към датата на издаване на РА вече не я притежава. Счита за неправилен извода на съда, че ЗВР, РД и РА не са валидно подписани от съответните органи по приходите. Предвид разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент /ЕС/ 910/2014 правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Следователно доказателства за КЕП не следва да бъдат представяни, макар това да е сторено от приходния орган. Лицата, подписали ЗВР, РД и РА са притежавали сертификати, издадени от B-Trust Operational SA QES /Борика АД/. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Калоферова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 6 138 лв. и държавна такса. Ответникът - Транспортна компания Илиеви ЕООД, чрез адв. Лещев оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото. В подадена молба прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар, съответно юрисконсултско възнаграждение от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: По делото е установено, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221418006381-020-001 от 22.10.2018 г., издадена от Т. Недялкова, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, връчена на 22.10.2018 г. Със ЗВР е възложено извършването на ревизия на Транспортна компания Илиеви ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.05.2016 г. до 30.09.2018 г. Със Заповед за изменение на ЗВР Р-22221418006381-020-002 от 21.01.2019 г. и Заповед Р-22221418006381-020-003 от 24.06.2019 г. е продължен срокът за завършване на ревизията до 22.03.2019 г. Цитираните заповеди са издадени от органа издал първоначалната ЗВР. Ревизионен доклад /РД/ Р-22221418006381-092-001/24.04.2019 г., е издаден от Е. Павлова-Сотирова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и от И. Колева-инспектор по приходите. РД е връчен на 10.05.2019 г. В РД изрично е посочено, че Е. Павлова-Сотирова, главен инспектор по приходите, е ръководител на ревизията л. 31 от делото, идентично е посочено и в ЗВР на л. 28 от делото и ЗВР на л. 26 от делото. По делото не е било спорно, че след датата на издаване на РД е издадена ЗВР Р-22221418006381-020-003/24.06.2019 г., в която ръководителят на ревизията, издал РД на предходна дата 24.04.2019 г., е заменен от органа, възложил ревизията. В ЗВР от 24.06.2019 г., е посочено, че ревизията следва да се извърши от : 1. И. Колеваинспектор по приходите (ръководител на ревизията) 2. И. Колеваинспектор по приходите, т.е. два пъти е посочен един и същ орган по приходите без данни за изземване на компетентност от органа по приходите, посочен в другите заповеди Е. Павлова-Сотирова. РА е издаден от Т. Недялкова на длъжност началник сектор възложил ревизията и И. Колева на длъжност инспектор по приходитеръководител на ревизията. За да прогласи за нищожен оспорения от Транспортна компания Илиеви ЕООД РА, първоинстанционният съд е приел, че издадената след датата на издаването на РД ЗВР, с която определя друг орган за ръководител на ревизията, е издадена без всякакво правно основание и е нищожна, доколкото ревизията е приключила, предвид на което ЗВР не следва да се издава. Направен е извод, че в случая е трябвало да се издаде заповед за изземване на компетентността и обективните обстоятелства, съобразно нормата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в действащата през 2019 г. редакция. Посочено е, че ЗВР Р-22221418006381-020-003/24.06.2019 г., издадена от Т. Недялкова, е издадена при липсата на делегирано правомощие по чл. 7, ал. 3 ЗНАП, предвид съдържанието й и при грубо нарушаване на процесуалните правила и в нарушение на принципа за законност. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства и въз основа на тях е направил извод, че процесният РА не е валидно подписан по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК на две основания - от органа възложил ревизията, тъй като не е удостоверен подписът му и от лицето, ръководител на ревизиращия екип, определено за такова при грубо нарушаване на административно-производствените правила и изискванията за компетентност със ЗВР, издадена след датата на РД. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че РА е нищожен. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото, че първоначално със ЗВР Р-22221418006381-020-001 от 22.10.2018 г., издадена от Т. Недялкова, на длъжност началник сектор Ревизии в дирекция Контрол при ТД на НАП София, е посочено ревизията да бъде извършена от Е. Павлова-Сотирова, главен инспектор по приходите, е ръководител на ревизията и И. Колева-инспектор по приходите (л. 28, том 1). Със Заповед за изменение на ЗВР Р-22221418006381-020-002 от 21.01.2019 г. (л.26) е продължен срокът за завършване на ревизията до 22.03.2019 г. РД Р-22221418006381-092-001/24.04.2019 г. е издаден от Е. Павлова-Сотирова, главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и от И. Колева-инспектор по приходите. След датата на издаване на РД е издадена ЗВР Р-22221418006381-020-003/24.06.2019 г. (л. 23, том 1), в която ръководителят на ревизията и издал РД - Е. Павлова-Сотирова, е заменена с И. Колева-инспектор по приходите (ръководител на ревизията). Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК предвижда изземване от горестоящия орган разглеждането решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, когато са налице основания за отвод или самоотвод, а също и при трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета преписката. В случая не е спорно, че тази процедура не е спазена и не е издадено решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че ревизията е иззета от Е. Павлова-Сотирова, като ръководител на ревизията по реда на чл. 7, ал. 3 ДОПК, поради което законосъобразно е прието от решаващия административен съд, че ревизията е извършена от некомпетентни органи при липса на материална компетентност съгласно чл. 119 ДОПК, а това, както правилно е приел първостепенният съд води до нищожност на издадения ревизионен акт. В процесния случай е нарушено изискването за неизменност на екипа. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК вменява задължението на възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията да издадат ревизионния акт, което определя тяхната материална компетентност, но в случая не е изпълнено предвид липсата на доказателства за компетентността на И. Колева-инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията. Основателно е оплакването на касатора, че по делото са представени удостоверения за квалифициран електронен подпис на възложителя на ревизията и подписал РА и ръководителя й и също подписал РА. От представените по делото доказателства се установява, че на служителите на НАП са издаден квалифицирани удостоверения от легитимен доставчик на УУ в съответствие с чл. 25 от ЗЕДЕУУ, както и че издателите на ЗВР, РД и РА са ги подписали посредством устройство за създаване на КЕП. На основание чл. 25, т. 1 от Регламент /ЕС/ 910/14, това е достатъчно за да се приеме, че документите са надлежно подписани с валиден КЕП. Тези факти обаче не променят обстоятелството, че единия от издалите РА не е разполагал с компетентност да стори това, поради което РА е нищожен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива са поискани, но по делото не са представени никакви доказателства за направени от Транспортна компания Илиеви ЕООД разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,