Решение № 298 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2013 г.

Решение № 298 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Марица, област Пловдив, срещу решение № 2619 от 28.11.2012 г. по адм. дело № 3133/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуални правила и се иска отмяната му. Претендират се разноски по делото. Ответникът - Симеон Котов Джиджев не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № РД-1034 от 03.09.2012 г. на кмета на община Марица, с която се отнема владението и се изземва частна общинска собственост, представляваща - поземлен имот № 17806.501.567, с площ от 595 кв. м, находящ се в с. Граф Игнатиево, ул. "Съединение" № 17, с трайно предназначение "Урбанизирана територия" и начин на трайно ползване "Ниско застрояване" (до 10 м), от Симеон Котов Джиджев, за който се твърди, че го държи без правно основание. Първоинстанционният съд е установил от доказателствата по делото, че съгласно заповед № РД-09-9 от 12.01.1984 г. и договор от 29.02.1984 г., сключен между председателя на ИК на РНС "Васил Левски" и Симеон Котов Джиджев, е учредено възмездно право на строеж върху парцел ХV-общ, кв. 65 по отменения регулационен план с. Граф Игнатиево, съответстващ на УПИ VI - 856, кв. 47 по ЗРП, одобрен със заповед № ИК - 663/1987 г. Имота е актуван с Акт за частна общинска собственост № 182 от 11.07.2005 г. Въз основа на разрешение за строеж № 287 от 16.12.1993 г. на Симеон Джиджев е дадена строителна линия с протокол № 16 от 16.12.1993 г. По делото е приложено удостоверение № 92-01-17-ТСУ от 15.06.2001 г., като видно от него строителството на процесния обект е изпълнено до първа плоча, без отклонения в проектите. Оспорената заповед е "втори опит" да се "изземе" процесния имот. Първоинстанционният съд е приел, че въпроса дали право на строеж като ограничено вещно право съществува или е било погасено, защото сградата не е изградена в определен от закона срок, до груб строеж, е въпрос, който не е подсъден на административните, а на общите граждански съдилища. До решаването му е налице колизия на граждански права, чието решаване е недопустимо да става в административно производство по издаване на заповед по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). В конкретния случай е налице определена реализация на правото на строеж, като незавършването на сградата не погасява по давност това право. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към предмета на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите на страните, и е постановил съдебният акт в съответствие с материалния закон. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е установил, че има неизпълнение на договора, с който това право на строеж е отстъпено, но договора не е развален. Ответника по касационната жалба държи процесния имот на валидно правно основание, по силата на заповед № РД-09-9 от 12.01.1984 г. и договор от 29.02.1984, с които е учредено възмездно право на строеж и процесния имот им е бил отдаден под наем. Касаторът не е представил доказателства, че преди постановяване на заповедта за изземване, е прекратил възникналите наемни правоотношения. Редът, предвиден в чл. 46 ЗОбС не е бил изпълнен, за да се премине към изземване на имота. Обосновано с оглед установеното съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с приложимите материално-правни разпоредби и правилно е отменил същата. За общината съществува правна възможност да иска разваляне на договора по общия ред - чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, но не може да изземва имота директно по реда на чл. 65 ЗОбС. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,