Решение № 76 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 742/2010 г.

Решение № 76 от 10.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 742/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Л. Х. П. против присъда № 139 от 7.12.2010 г. на П. окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 2381/2010 г. В жалбата е посочено, че съдът е пропуснал да съобрази всички факти и обстоятелства и правилно да обсъди показанията на свидетелите, непосредствено възприели инкриминираното по делото събитие. Направено е искане за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. В съдебно заседание подсъдимият поддържа касационната си жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Повереникът на частния тъжител моли жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 163 от 26.03.2010 г. на П. районен съд по н. ч. х. д. № 115/08 г. подсъдимите Л. Х. П. и Ч. Л. П. са признати за невинни и оправдани по обвинението да са причинили в съучастие лека телесна повреда на А. К. Г.. Отхвърлен е предявеният солидарно срещу двамата подсъдими граждански иск за неимуществените вреди. В тежест на частния тъжител А. К. Г. са възложени разноските по делото. С присъда № 139 от 7.12.2010 г. по в. н. ч. х. д. № 2381/10 г. П. окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Л. Х. П. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и е отхвърлен гражданският иск срещу него, както и в частта за разноските. Признал е подсъдимия Л. Х. П. за виновен в това, на 24.05.2008 г. в[населено място] да е причинил на А. К. Г. лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 130, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на наказание глоба в размер на триста лева. Осъдил е подсъдимия Л. Х. П. да заплати на А. К. Г. сумата от петстотин лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и е разрешил въпроси, свързани с разноските по делото. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд не може да решава по нов начин въпроса с оценката за достоверност на свидетелските показания, какъвто ефект се стреми да постигне подсъдимият с доводите в касационната си жалба. От доказателствено гледище съдът е констатирал две групи свидетели, всяка от които е обслужвала диаметрално противоположни тези, поради което подробно и аналитично е обсъдил съществуващите противоречия в свидетелските показания. В мотивите изчерпателно е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни, излагайки логични съображения. По отношение на спорния момент дали подсъдимият Л. П. е причинил леката телесна повреда, нанасяйки удар на частния тъжител съдът е кредитирал показанията на св. Ф. Кюпелян и на св. К., откривайки убедителна подкрепа в медицинските документи и заключението на експерта. Респективно, не се е доверил на обясненията, че подсъдимият Л. П. не е удрял частния тъжител. По делото прецизно са установени всички факти и обстоятелства, относими към самото деяние и обстановката, при която то е било осъществено. В съответствие с възприетите фактически положения правната квалификация е законосъобразна. Предвид отсъствието на касационно основание, изтъкнато в жалбата на подсъдимия, атакуваната присъда трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК