Решение № 2060 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2015 г.

Решение № 2060 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1906/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Управителят на област с административен център София е подал касационна жалба срещу решението от 29.12.2014 г. по адм. дело № 2559/2012 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е бил отменен издадения от този орган мълчалив отказ да се произнесе по заявление № РД-97-00-5619/18.11.1998 г. на Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев и вместо него е признато право на обезщетение на Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев с компенсаторни записи в съответните идеални части от имот, представляващ 1/4 идеална част от магазин с полагаемите се идеални части от общите части на мястото и сградата, находящ се в София, ул. "Леге"№ 13. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответниците Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев са поискали отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Ответниците Доли Исаков, Маргалит Мишани, Хава Данон, Ребека Арбел и Ерна Естер Микаел Мойсеева не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев подали до управителя на област София заявление № РД-97-00-5619/18.11.1998 г. с искане да бъдат обезщетени с компенсаторни записи или с част от построената на мястото на магазина сграда по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти за 1/4 идеална част от магазин, находящ се в София, ул. "Леге" № 13, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, бивша собственост на Марика Михаил Мойсеева. В заявлението е посочено, че магазинът е разрушен и върху него е построен хотел "Рила" или е разрушен за улична регулация. Към заявлението е представена декларация от Макаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев, че не са получили обезщетение за имота. На 28.12.2009 г. Изабел Марика Мойсеева, Микаел Мойсеев, Дали Исаков, Маргалит Мишани, Хава Данон, Ребека Арбел и Ерна Естел Михаел Мойсеева подали до областния управител молба № 97/64, в която заявили, че са наследници на Марика Миихаел Мойсеева, която е била собственик на 1/4 идеална част от магазин, находящ се в София, ул. "Леге" № 13, бившия "Елит Базар" . Имотът бил разрушен и на негово място бил изграден хотел "Рила", за което се дължи обезщетение. Към молбата се прилагало писмо № ОС-9400-86/1/2011.2009 г. на Столична община район "Средец", според което в архива на отдел"Общинска собственост" не е намерена преписка по Закона за едрата градска покрита недвижима собственост на името на Марика Мойсеева. Не били намерени и актове за държавна собственост за отчужден от Марика Мойсеева имот. Посочено е, че по Закона за общия градоустройствен план на София са извършвани отчуждавания, като не за всички отчуждени имоти са съставяни актове за държавна собственост. Съдът констатирал, че от подаването на първото заявление през 1998 г. до момента областният управител не се произнесъл по искането за обезщетяване. Той посочил, че допустимостта на жалбата е бил разрешен с определение № 11466/19.09.2012 г. по адм. дело № 10781/2012 г. и определение № 7097/23.05.2013 г. по адм. дело № 3531/2013 г. по описа на Върховния административен съд. От правна страна административният съд приел за основателни жалбите на Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев и за неоснователни, тези, подадени от жалбоподателите Доли Исаков, Маргалит Мишани, Хава Данон, Ребека Арбел и Ерна Естер Микаел Мойсеева. Според изложените в решението мотиви, право на обезщетение по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти имат лица или техни правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин (чл. 3, ал. 1 ЗОСОИ). В случая не била намерена преписка за одържавяването на имота, както и актове за държавна собственост, но това не изключвало правото на обезщетение на правоимащите лица. Приложимата разпоредба е тази на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, според която подлежат на обезщетяване отнетите без законово основание или отчуждените не по установения законов ред от държавата недвижими имоти. Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев са правоприемници на Марика Михаил Мойсеева, която придобила идеалните части от описания имот с нотариален акт том ХV, № 17, регистър 2926 по дело № 2707 от 11.08.1930 г. на нотариус при Софийския окръжен съд. Имотът, представляващ част от имот с пл. № 8, кв. 398, местността "Центъра" по регулационния план на София, попадал в терен от централната градска част, с реализирано от държавата строителство, в частност, върху комплекса на хотел "Рила". Тъй като липсвала информация за правомерното одържавяване или отчуждаване на имота, съдът направил извод, че отнемането му е без законово основание, а ако е бил отчужден - за неспазването на установения законов ред. Разрушаването на сградата, в която се е намирал магазина, и построяването на други сгради върху имота, било отрицателно условие за правото на възстановяване на собствеността и същевременно, положителна материалноправна предпоставка за пораждането на правото на обезщетение съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОСОИ във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. Поради това съдът отменил мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по заявление № РД-97-00-5619/18.11.1998 г. и признал право на обезщетение с компенсаторни записи на Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев, които подали заявление в срок. Административният съд отхвърлил жалбата на останалите жалбоподатели по съображения, че те не са подали заявление за обезщетяването им в едногодишния срок по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ, изтекъл на 22.11.1998 г. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в обжалваната част са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, който го задължава да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая жалбоподателите Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев е следвало да установят предпоставките за получаване на обезщетение за притежавания от тяхната наследодателка имот. Както е посочил и административният съд, правото на обезщетение на наследниците на Марика Михаил Мойсеева, се извежда от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, предл. 2 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти. Посочените нормативни текстове уреждат правото на обезщетение на лицата или на техните правоприемници, чиито движими движими или недвижими имоти (без земите) са отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините или народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г., и собствеността или правата върху които не може да бъде възстановена реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват. В тежест на подателите на жалбата срещу мълчаливия отказ на областния управител е било да установят, че магазинът е бил отнет без законово основание или отчужден не по установения ред, което не е било направено. При подаването на заявлението до областния управител те са заявили искане за получаване на обезщетение за 1/4 идеална част от магазин "....закупуването и разрушаването му на благоустройствени основания". В хода на административното и съдебното производство жалбоподателите Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев не са ангажирали никакви доказателства, сочещи отнемане или отчуждаване на магазина с определена цел, в нарушение на действащите нормативни правила. Липсата на преписки и на актове за държавна собственост относно имота не съставлява доказателство за осъществяването на нормативните предпоставки за получаване на обезщетение. При положение, че не са намерени писмени доказателства, релевантните факти биха могли да се установят посредством други доказателствени източници. Фактът, че магазинът не съществува, не съставлява сам по себе си основание за получаване на обезщетение, както незаконосъобразно е приел административният съд. Съдебният акт не може да се основава на предположения, от което следва, че съдът е следвало да отхвърли жалбата, след като доказването на обстоятелствата, за които жалбоподателите носят доказателствената тежест, не е било проведено. За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е формулирал неточно диспозитива на решението. Съгласно чл. 6, ал. 3, предл. 3 ЗОСОИ неполучаването на решението на компетентния орган до 30 юни 2001 г. се счита за мълчалив отказ за уважаване на подаденото искане за обезщетение. Вместо това съдът се е постановил отмяна на мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по заявление № РД-97-00-5619/18.11.1998 г., което не съответства на предмета на делото. С оглед констатираните отменителни основания решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени в обжалваната част. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Микаел Мойсеев и Изабел Марика Мойсеев срещу мълчаливия отказ на областния управител да удовлетвори исканията им за обезщетение. При този изход на делото разноските на ответниците остават за тяхна сметка. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд