Решение № 1500 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2009 г.

Решение № 1500 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11885/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 435 от 18.6.2009 г., постановено по адм. дело № 452 по описа за 2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменен РА № 0301642 от 23.06.2006 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 626 от 30.08.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения поради непризнаване право на данъчен кредит на едноличен търговец за данъчни периоди на 2004 г. със съответните лихви, както и в частта за разноските. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалноправните норми - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Русана-92-Русан Русанов" не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 0301642 от 23.06.2006 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 626 от 30.08.2006 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения поради непризнаване право на данъчен кредит в размер на 23999,85 лв. на ЕТ "Русана-92-Русан Русанов" за данъчни периоди на м. 5 - 9.2004 г. със съответните лихви в размер на 5202,13 лв. За да отмени посочените актове съда е приел, че органите по приходите неправилно са отказали данъчен кредит на дружеството-ответник по касация, тъй като причината е била, че фактурите са били издадени от дерегистрирано по ЗДДС лице, но акта за дерегистрация е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, което не е било съобразено от тях. След като е било установено по съдебен ред, че лицето е било регистрирано, при проверка на прекия доставчик от вещо лице е било установено и счетоводно отразяване по надлежен начин на тези фактури, то са били изпълнени всички изисквания по ЗДДС (отм.) за данъчен период на 2004 г. и на получателя по доставките се следва данъчен кредит. Друг спорен въпрос по делото е имало. Решението е правилно, постановено след анализ на доказателствата и законосъобразни изводи. По делото е бил спорен въпроса относно право на данъчен кредит на ответника по касация по фактури издадени от "Фулмак 70" ЕООД за данъчни периоди на 2004 г.. Единствено поставен от органите по приходите спорен въпрос е бил този за това дали същите са били издадени от регистрирано по този закон /ЗДДС/ лице, правно основание по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС , вр. с чл. 55, ал. 6 от с. з. Органите по приходите са се позовали на данъчен акт за дерегистрация на основание чл. 116, ал. 2, т. 2 б. "б" от ЗДДС - т. н. служебна от органа дерегистрация. Много подробно в приложените съдебни решения на ВОС и ВАС е прието, че дерегистрацията е неправилна и акта бил отменен. Следователно правилно е било приетото по настоящето дело от съдебния състав, че тези решения е следвало да бъдат съобразени при постановяване както на РА, така и на решението на директора на Д"ОУИ", тъй като същите касаят основен въпрос. След като дружеството - доставчик не е било дерегистрирано по ЗДДС / акта е отменен като незаконосъобразен/, то правилно е приетото, че фактурите са издадени от регистрирано по ЗДДС (отм.) лице и правилно е изследван въпроса относно счетоводното отразяване и още по-конкретно - начисляването на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Този въпрос е бил много подробно анализиран от заключението на вещото лице, което е направило проверка на счетоводството на доставчика и е установило всички надлежни счетоводни операции. Други спорни въпроси по делото не са били поставени. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение