Решение № 1652 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2017 г.

Решение № 1652 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. и. Х. К." АД, с. Х. К., общ. В. П., против решение № 958/1.06.2017 г. по адм. д. № 396/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991606261507/18.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 522/27.01.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението, което произтича от нарушение на материалния данъчен закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Не спори по констатацията, че е налице забавяне внасяне на дължим данък по ЗДДС, което към датата на дерегистрация възлиза на 449 020, 69 лв. Твърди, че дерегистрацията незаконосъобразно е извършена на основание чл. 176, т. 3 ЗДДС, вместо по чл. 176, т. 4 от ЗДДС. П. се отмяна на атакуваното решение и отмяна на Акта за дерегистрация по ЗДДС. П. разноски. Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., в представена писмена защита, изготвена от юрк. Анг. Петракиева оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Акт за дерегистрация по ЗДДС № 270991606261507/18.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 522/27.01.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП. Предвид констатирано системното неизпълнение на задължението на регистрираното лице по чл. 89, ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 106, ал. 2, б. "б" вр. чл. 176, т. 3 ЗДДС, органът по приходите е издал процесния акт за дерегистрация по ЗДДС на "В. и. Х. К." АД. За данъчни периода м. май - август 2015 г., м. декември 2015 г. - м. януари 2016 г. и м. март - август 2016 г. регистрираното лице не е внесяло в бюджета дължимия ДДС, като от общо 12 данъчни периода за 11 от тях ДДС не е внесен изобщо, а за един /м. май 2015 г./, ДДС е внесен частично и със забава, при което натрупаният общ размер на неизпълненото задължение за внасяне на ДДС /главница и лихви за забава/ е 319 591,50 лв., поради което е установено системно неизпълнение на задълженията на дружеството по ЗДДС. С оглед това правилно е приложена нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като системното неизпълнение на задължения за дружеството е налице, когато е констатирано три или повече пъти неизпълнение на задължението, в какъвто смисъл е постоянната практика на Върховния административен съд. Както е отразено в оспорения административен акт, към момента на издаване на акта за дерегистрация - 18.11.2016 г., задълженията на дружеството по ЗДДС са в размер на 409 590, 28 лв., главница и лихви, а общият размер на всички публични задължения е в размер на 623 314, 86 лв. Предпоставките за налагане на мярката за дерегистрация, визирани в чл. 176, т. 3 АПК са налице и всички останали съображения изложени в касационната жалба са неотносими към законосъобразността на акта. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изложил подробни съображения относно потвърждаването на обжалвания акт. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил конкретни мотиви по отношение на законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства, съдът правилно е приел, че в случая е доказано, че задълженото лице системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС. С. чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. При безспорна установеност на системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС от регистрирано по този закон дружество, налице е основание за дерегистрация, което обосновава законосъобразността на оспорения пред първоинстанционния съд Акт за дерегистрация по ЗДДС. Предвид изложеното, решението на съда, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу акта, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е в тежест на касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение