Решение № 4580 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2014 г.

Решение № 4580 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1342/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, град Бургас, представлявано от изпълнителен директор Ганчо Тенев, подадена чрез гр. юрисконсулт Десислава Златева против решение № 15539/25.11.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 4946/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № Ж-64 от 26.02.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по преписка, образувана по жалби с вх. № В-11-00-48 от 24.08.2012 г., от 13.09.2012 г. и от 11.10.2012 г. на Георги Апостолов Здравчев. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради противоречие с доказателствата по делото, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението изцяло и постановяване на друго, с което да се отмени издаденият от ДКЕВР административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния си представител юрк. Райков оспорва касационната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Георги Апостолов Здравчев не е изразил становище по касационната жалба. Участващият в съдебното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" /"ВиК"/, гр. Бургас, против решение № Ж-64 от 26.02.2013 г., с което Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 102, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.) във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 7 от ЗЕ, е дала на ВиК оператора задължителни указания: 1./ да възстанови първоначалното местоположение на водомерния възел в сградата на адрес гр. Бургас, кв. "Възраждане", ул. "Ал. Стамболийски" № 6; 2./ да възстанови направените от потребителите разходи, свързани с прекъсването и възстановяването на водоподаването към имота; 3./ в десетдневен срок от получаване на решението да представи информация в ДКЕВР за предприетите действия по случая. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 27.07.2012 г. "ВиК" ЕАД гр. Бургас е дало предписание на живущите в сградата в гр. Бургас, кв. "Възраждане", ул. "Ал. Стамболийски" № 6,, в режим на етажна собственост, да изградят в срок от 10 календарни дни водомерна шахта до 2м. от уличната регулационна линия с цел привеждане на водомерния възел на сградното водопроводно отклонение в имота в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/14.09.2004 г./ с предупреждение, че при неизпълнение - ще бъде преустановено водоподаването на към имота на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Водоподаването към имота е преустановено на 10.10.2012 г., на основание чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., поради неизпълнение на посоченото предписание, след което служители на оператора са изместили водомерния възел в новоизградена шахта на 2м от уличната регулационна линия. На 9.11.2012 г. водоподаването към сградата е възстановено след заплащане от потребителите на разходите по възстановяването. ДКЕВР в производство, образувано по жалба на Георги Здравчев по реда на чл. 97 - 102 от НЛДЕ (отм.) е приела, че даденото от оператора предписание и преустановяване снабдяването с питейна вода на потребителите са извършени в нарушение на чл. 11, ал. 3 и чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и е дала оспорените задължителни указания. От правна страна тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното решение на ДКЕВР е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му по чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ЗЕ, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 97 - 102 от НЛДЕ във връзка с чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, в съответствие с материалния закон и целите, установени в чл. 4, ал. 1, т. 2 - т. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът е изложил съображения за нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при издаване на предписанието от 27.07.2012 г. от страна на "ВиК" ЕАД гр. Бургас до живущите в сградата, етажна собственост, в гр. Бургас, ул. "Ал. Стамболийски" № 6 и липса на условията по чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за спиране на водоподаването, което обуславя предпоставките по чл. 22, ал. 5 от ЗЕ и чл. 102, ал. 2 от НЛДЕ (отм.) за издаване на оспорените задължителни указания от регулаторния орган. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, включително и при постановяване на определението, с което е оставено без уважение доказателственото му искане за назначаване на съдебна експертиза. Действително в жалбата до съда е направено искане за допускане на съдебно - техническа експертиза, но то не съдържа конкретните задачи, по които се иска изслушването на експертно заключение. Искането не е конкретизирано и в хода на съдебното производство. Съгласно чл. 156, ал. 4 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, в доказателственото искане за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата. В случая направеното от касатора искане за допускане на съдебно - техническа не отговаря на посочените изисквания, поради което при отхвърлянето му от първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тричленният състав на ВАС, четвърто отделение е извършил дължимата съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка на оспорения административен акт и се е произнесъл аргументирано по всички критерии за законосъобразност, предвидени в чл. 146 от АПК, като е обсъдил и всички възражения на ВиК ЕАД. Доводите в касационната жалба по същество повтарят тези против законосъобразността на оспореното решение на ДКЕВР, а не съдържат конкретни пороци на обжалвания съдебен акт. С нормата на чл. 22, ал. 1, т. 1, пр. последно от Закона за енергетиката /ред. ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е предвидена компетентност на ДКЕВР да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/. По силата на чл. 22, ал. 5 от ЗЕ при основателност на жалбата Комисията постановява решение, с което дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно ал. 7 на чл. 22, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове, се регламентират в Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. Наредбата, издадена на основание чл. 60 от ЗЕ, която регламентира редът на подаването и разглеждането на жалбите, действаща към момента на издаване на оспорения административен акт, е Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм., бр. 38 от 23.04.2013 г./. Процедурата по уреждането на спорове по чл. 22 ЗЕ е уредена в чл. 97 - 103 от НЛДЕ. Съгласно действащата правна уредба, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в рамките на компетентността на Комисията да разглежда и да се произнася по жалби на потребители срещу лицензианти съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 и ал. 5 и чл. 97, ал. 1 от НЛДЕ. Според цитираните норми споровете, които се разрешават по този ред следва да се отнасят до правото на потребителя да бъде присъединен, правото на лицензианта да прекъсне присъединяването и доставката на потребителя, условията за снабдяване и нормите на качество, предлагани от лицензианта на потребителите. В конкретния случай ДКЕВР се е произнесла по спор между ВиК оператор по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ и потребител с предмет условията за присъединяване на потребителите и правото на лицензианта да прекъсне присъединяването съответно по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и по чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. При постановяване на обжалваното съдебно решение са изследвани процесуалните действия на регулаторния орган по разглеждане на жалбите, подадени от Георги Здравчев против действията на оператора и изводите, че са спазени правилата по чл. 97-102 от НЛДЕ (отм.) във връзка с чл. 22, ал. 7 от ЗЕ, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото касае материалната законосъобразност на дадените задължителни указания. От съвкупната преценка на доказателствата по делото в решението е направен обоснован извод, че ВиК ЕАД гр. Бургас е предписало преместването на водомерния възел в нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Цитираната норма предвижда две алтернативно дадени възможности за местоположението на водомерният възел на водопроводните отклонения в урбанизираните територии: 1./ в шахта, находяща се на отстояние до 2м. от уличната регулация, защитена срещу нерегламентиран достъп или 2./ в общо леснодостъпно, затворено и осветено помещение в сградата, намиращо се непосредствено след влизането на тръбата в сградата, в следните два случая - когато сградата е етажна собственост ИЛИ когато сградата отстои на не повече от 5м. от уличната регулационна линия. От събраните по делото доказателства правилно съдът е приел, че предписанието за изграждане на шахта на 2м от уличната регулация с цел преместване на водомерния възел е дадено, при положение, че водомерният възел отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. във втората предвидена хипотеза. Това обстоятелство е установено в хода на административното производство чрез предприетите от ДКЕВР по реда на чл. 97 и сл. от НЛДЕ, като констатациите на съставените протоколи не са оспорени от ВиК ЕАД. Пред първоинстанционния съд дружеството е поддържало, че е негова преценката в коя от двете хипотези на чл. 11, ал. 3 от Наредбата ще разположи водомерния възел. При съществуващо фактическо положение, което отговаря на нормативните изисквания за разположение на водомерния възел, незаконосъобразно е предписано изграждането на шахта за преместването му. Поради даденото задължително указания по т. 1 от решението на ДКЕВР правилно е преценено като съответстващо на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредбата за спиране на водоподаването. Нормата предвижда, че след предварително уведомяване операторите могат да спират напълно или частично подаването и отвеждането на вода при неизпълнение на предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните ВиК мрежи на потребителите като разходите, свързани с прекъсване и възстановяване на водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води, са за сметка на потребителите и се заплащат преди възстановяване на водоснабдяването. Изводите на тричленния състав, че неизпълнението на даденото от ВИК предписание по чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2012 г. не попада в хипотезата на чл. 41, ал. 3, т. 1 от същата, при която операторът е овластен да преустанови водоподаването се подкрепят от събраните по делото доказателства и съответстват на материалния закон. Изграждането на шахта на 2м от уличната регулационна линия при съществуването на водомерен възел в имота съгласно алтернативно предвидените изисквания на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. правилно е прието, че не представлява недопустим технически и санитарен пропуск по смисъла на чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредбата, при който да бъде преустановено водоподаването. Освен това, както е посочил и първоинстанционният съд, приложената от ВиК оператора разпоредба се отнася до спиране на водоподаването при установени недопустими недостатъци в сградните водопроводни и канализационни инсталации или във вътрешните ВиК мрежи на потребителите. Процесният случай не попада в обхвата на действието й и поради това, че водопроводните отклонения с водомерните възли са част от общите мрежи на водоснабдителните и канализационните системи съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г., а не част сградните инсталации или вътрешните ВиК мрежи на потребителите. Останалите доводи на касатора касаят законосъобразността на атакувания административен акт, които първоинстанционният съд е обсъдил, като изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. По изложените съображения съдебното решение, с което жалбата на ВиК ЕАД гр. Бургас против дадените задължителни указания на ДКЕВР е отхвърлена, следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното в съдебното производство искане, разноски се дължат на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 АПК и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд. ВиК ЕАД, гр. Бургас следва да бъде осъдено да заплати на ДКЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав,