Решение № 5932 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2015 г.

Решение № 5932 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 18 от 07.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2680 от 2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е прогласена нищожността РА № 181202020/13.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № 1227355/16.08.2012 г., потвърден с Решение № 711/05.11.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна, поправено с Решение № 711-П/08.11.2012 г., с който на "ПИХ Индъстри" АД, ЕИК 201165448, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, представлявано от Стоян Генов Стоянов за ревизирания данъчен период са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за забава. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за липса на компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане на ревизията и на това, издало Заповедта за определяне на компетентен орган /ЗОКО/, което е опорочило до степен на нищожност издадения ревизионен акт. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че със заповедите по чл. 112 ДОПК за определяне на компетентни да възлагат ревизията органи, териториалният директор е определил териториалната компетентност на възложилия процесната ревизия орган по приходите до територията на изнесено работно място /ИРМ/ Шумен, което е пречка той да възложи валидно ревизия на ревизираното лице, със седалище и адрес на управление в гр. Русе. Иска се обезсилване на решението, а при условията на евентуалност отмяна на решението, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пих Индъстри" АД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 10526/30.07.2014 г. по адм. дело № 7364/2013 г. по описа на ВАС е отменено Решение № 835/05.04.2013 г. по описа на Административен съд - Варна, образувано по жалба на "ПИХ Индъстри" АД и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото АС Варна е прогласил за нищожен РА № 181202020/13.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № 1227355/16.08.2012 г., потвърден с Решение № 711/05.11.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна, поправено с Решение № 711-П/08.11.2012 г., с който на "ПИХ Индъстри" АД, ЕИК 201165448, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, представлявано от Стоян Генов Стоянов за ревизирания данъчен период са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за забава. За да прогласи за нищожен РА, първоинстанционният съд е приел, че със заповедта за определяне на органа, възложил ревизията, компетентността му е била ограничена по територия само до обхвата на ТД на НАП Шумен, а конкретната ревизия е възложена на търговец упражняващ дейността си на територията на ТД на НАП - Русе, поради което този орган не е имал компетентност да възлага ревизии, съответно да издава ЗОКО, на дружества със седалище в гр. Русе като процесното. Решението е неправилно. Предмет на образуваното пред ВАС Тълкувателно решение ТР № 4/2014 г., по т. 1 е бил именно въпросът: дали е допустимо със заповедта по чл. 112 ДОПК териториалният директор да ограничи по територия компетентността на органа, определен да възлага ревизия, само до част от територията на териториалната дирекция и как това рефлектира върху действителността на ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена на дружество, регистрирано извън тази част от територията на дирекцията. С решението по това тълкувателно дело, мнозинството от съдиите от общото събрание на колегиите на ВАС е намерило за правилна съдебната практика, изразена в цитираните в касационната жалба решения на ВАС, съгласно която в случай като процесния заповедта за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган за издаване на РА са издадени от компетентен орган, поради което РА е действителен административен акт и следва първоинстанционното решение да бъде отменено и настоящият спор решен по същество. От ревизионното производство става ясно, че между "Прециз Интер Холдинг" АД и "Зюдрор Ханделс" ГМБХ е сключен договор от 14.12.2009 г. за производство и доставка на горещо валцувани тръби и профили на стойност 1 500 000.00 евро, като тази сума е постъпила и е осчетоводена при доставчика, като е издадена проформа фактура. За обезпечение на вземанията от "Прециз Интер Холдинг" АД с нот. акт № 130 от 28.12.2009 г. е учредена договорна ипотека в полза "Зюдрор Ханделс" ГМБХ върху недвижими имоти собственост на акционерното дружество, УПИ с площ 2 788 кв. м. и УПИ с площ 7 290 кв. м., заедно с построена сграда по регулационния план на "Тежко машиностроене" АД, гр. Русе. Доставчикът "Прециз Интер Холдинг" АД е извършил частично изпълнение на посочения договор за сумата от 250 000.00 евро. От 17.05.2010 г. участва в капитала на ревизираното дружество с апортна вноска, като посочените имоти са станали собственост на ревизираното дружество. От друга страна същото прехвърля тези имоти с обособена част от производствена сграда със застроена площ от 1 494 кв. м. на "Зюдрор Ханделск" ГМБХ съгласно нот. акт № 139 от 23.07.2010 г. В последния е записано, че прехвърлянето от продавача "Пих индъстри" АД, ревизираното дружество, е във връзка със задължението, поето от "Прециз Интер Холдинг" АД към "Зюдрор Ханделс" ГМБХ, купувача на имотите, по повод договорните им отношения във връзка с производството и доставката на тръби и профили. Ревизиращият орган е приел, че се прехвърля собственост върху УПИ по смисъла на § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ и на основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС е налице облагаема доставка с предмет земя от УПИ в парцел XCIX с площ от 2 788 кв. м. и УПИ в парцел LIII с площ от 7 290, ведно с построена и реално обособена част от производствена сграда със застроена площ 1 494 кв. м. Прието е, че данъчното събитие е настъпило при действието на новия ЗДДС, поради което прехвърляне на право на собственост върху УПИ по смисъла на ЗУТ не е освободена доставка. При определянето на данъчната основа е взето предвид процентното съотношение между балансовата стойност на прехвърлените две УПИ-а заедно със сградата и остатъка на непогасеното задължение в размер на 1 250 000.00 евро. Основният спорен въпрос е следва ли да се приеме, че документираното с НА № 139/23.07.2010 г. прехвърляне на собственост на недвижими имоти е действителна сделка. По делото е безспорно установено, че продадените имоти представляват УПИ по смисъла на ЗУТ и няма никакви данни, че част от тях са прилежащия терен към сградата, която не е нова. При положение, че дружеството е поддържало подобно твърдение, е следвало да прояви процесуална активност на първоинстанционното производство. Въпреки дадената възможност и надлежно уведомяване, дружеството не е внесло определения от съда депозит за назначаване на съдебно-оценителна експертиза за вещо лице., поради което АС Варна е заличил разпореждането, с което е назначил такава. С оглед гореизложеното при определяне на данъчната основа следва да се съобрази използваното в ревизионното производство заключение по експертиза изготвена въз основа на Акт за назначаване на вещи лица за оценка на непарична вноска в капитала на новоучредяващо се дружество "Пих Индъстри" АД и публикувана в ТР. Именно въз основа на тази оценка е оценено и апортирано имуществото в "Пих индъстри"АД. Не се спори, че договорената сума от 1500 000 евро е постъпила по сметка на холдинга на 17.12.2009 г. При изпълнение на така сключения договор са извършени частични доставки на стойност 250 000 евро. Следователно остатъкът от сумата или изработване на стоката е дължим на "Зюдрор Хандел" ГмБх. Върху процесните имоти е наложена договорна ипотека за обезпечаване на вземането. След вливане на "Прециз Интер Холдинг" АД в "Пих индъстри" АД и с участието му в капитала, чрез апортна вноска на посочените имоти, както и след последващото прехвърляне на собствеността им от дружеството на третото чуждестранно лице, безспорно е налице доставка като данъчната основа съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или друго лице определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. След като не е налице спор, че по договора от 17.12.2009 г. е налице частично изпълнение и цялостно плащане, както и е налице 1250 000евро остатък за връщане, правилно е прието от ревизиращите органи, че тази сума представлява "всичко получено от получателя". Данъчната основа правилно е определена като процентно съотношение между балансовата стойност на УПИ LIII ведно с построената сграда и УПИ XCIX и погасения дълг по НА възлизащ на 2444787,50 лв. За земята представляваща УПИ в парцел LIII е определено процентно съотношение 23 на сто, стойност по НА с ДДС 562301,13 лв. и ДДС 93716,85 лв. За сградата правилно е определено процентно съотношение 61 на сто, като не е начисляван данък, а за земя представляваща УПИ в парцел XCIX е определено процентно съотношение 61 на сто, стойност по НА с ДДС 391166 лв. и ДДС 65194,33 лв. Правилно ревизиращите са определили дължим данък в размер на 158 911,19 лв. и е начислена съответна лихва. Предвид на изложеното и като е достигнал до различни прави изводи съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА № 181202020/13.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА за поправка № 1227355/16.08.2012 г., потвърден с Решение № 711/05.11.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП" - Варна, поправено с Решение № 711-П/08.11.2012 г., с който на "ПИХ Индъстри" АД, ЕИК 201165448, със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. "Тутракан" № 100, представлявано от Стоян Генов Стоянов за ревизирания данъчен период са определени данъчни задължения по ЗДДС и лихви за забава. Разноски: Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, в която Дирекция "ОДОП" - Варна е осъдена да заплати на "ПИХ Индъстри" АД сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото. С оглед на резултата по спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски съобразно материалния интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения -в размер на 4282,56 лв. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,