Решение № 8195 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2010 г.

Решение № 8195 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4561/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Боянов Илиев, от гр. Брезник, чрез пълномощника му - адв. Стоянов, против Решение от 5.01.2010 г. постановено по адм. дело № 2727/2009 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Йордан Раилчов Симов оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът - началника на РДНСК-Перник не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторното разглеждане на делото от друг състав, съдът е отхвърлил жалбата на Иван Боянов Илиев против Заповед № ДК-02-Пк-21/26.09.2007 г. на началника на РДНСК-Перник, издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Стопанска сграда с навес", находящ се в УПИ IХ, кв. 83а по плана на гр. Брезник. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като премахването на строежа е законна последица от отсъствието на строителни книжа за него, изискуеми, както по ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че процесният строеж - стопанска сграда с навес е изграден от касатора през 1996 г. в съсобствения с ответника УПИ IХ, кв. 83а на гр. Брезник, без наличието на строителни книжа-разрешение за строеж. При тези данни правилен е извода на съда, че строежът е незаконен, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като не разполага с разрешение за строеж, каквото се е изисква по чл. 55 от ЗТСУ (отм.), чл. 224, ал. 1 и чл. 225, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ (отм.), в сила към датата на извършването му, респ. по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. При наличието на незаконен строеж началникът на ДНСК, или упълномощено от него лице, разполага с компетентността по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ да издаде заповед за премахването му. По делото е установено също, че строежът е недопустим, тъй като не е предвиден като допълващо застрояване по действащия към 1996 г. и към момента подробен устройствен план на УПИ IХ, кв. 83а на гр. Брезник, както и че няма издадена виза за него. При тези данни настоящия състав счита, че не са налице предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, за приемането му като "търпим", което може да осуети премахването. Това е така и поради липсата на данни за декларирането му пред одобряващите органи на община-Брезник до 31.12.1998 г. Неоснователно е възражението на касатора за неизпълнение указанията на касационната инстанция, дадени с отменителното му решение, по приложение на чл. 121, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.). По делото са приложени писма на кмета на община-Брезник от 1.07.2009 г. и от 23.10.2009 г., по искане на съда, от които правилно е установено, че липсва решение на ОбС за определяне на частите и кварталите, в които могат да се строят селскостопански сгради, съгласно тази разпоредба. Оплакванията за изтекла 10 г. давност за извършеното нарушение са неотносимо към настоящето производство. Неоснователно е и възражението за нищожност на решението, поради нарушаване на местната подсъдност и разглеждане на спора от некомпетентен съд. Съгласно чл. 134, ал. 2 от АПК възражение за местна неподсъдност на делото може да се направи най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. В случая такова възражение е направено от пълномощника на РДНСК-Перник, в с. з. на 01.02.2008 г. по адм. дело № 297/2007 г. на АС - Перник, където първоначално е било образувано делото и с определение от същата дата, съдът го е уважил, като е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град. Определението не е обжалвано и АССГ не е повдигнал спор за подсъдност на делото. При това положение произнасянето по спора от този съд е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение