Решение № 12145 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2017 г.

Решение № 12145 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9487/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на младши автоконтрольор в 03 група, 01 сектор в отдел "ПП" - СДВР, против решение № 4584/7.07.2017 г., постановено по адм. д. № 3869/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 1243/25.03.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, на Т. Л. С. на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата, с която се прекратява регистрация на ППС за срок от 12 месеца. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената жалба като неоснователна. Ответникът Т. Л. С. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 1243/25.03.2017 г. на младши автоконтрольор в 03 група, 01 сектор в отдел "ПП" - СДВР е приложена принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, лек автомобил "БМВ", модел "318", с регистрационен № СВ 7406 АС, за срок от 1 г.", на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, по отношение на Т. Л. С., въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 601761/25.03.2017 г. С. е управлявал лек автомобил на ул. "Проф. д-р Ал. Станишев" в гр. С. след употреба на наркотични вещества. Проверяващият орган е констатирал, че лицето е видимо възбудено и притеснено. С техническо средство DRUG TEST 5000 с инв. № ARAM 0007 е извършена проверка, вследствие на която се установява положителна проба за употреба на кокаин. Издаден му е талон за медицинско изследване, но резултатите от кръвната проба не са излезли. Съдът е заключил, че липсва правно основание за прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, както и несъобразяване с целта на закона при определяне на срока на наложената ПАМ. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2а ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, вр. с. чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Настоящата инстанция намира за несъответен на доказателствата и закона изводът на първоинстанционния съд, че заповедта не е съобразена с целта на закона при определяне срока на ПАМ. Актът съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Тя има преустановителен и превантивен характер. Същата се отменя при отпадане на основанието за нейното прилагане. Предвид изложеното, като е отменил заповед № 1243/25.03.2017 г., издадена от автоконтрольор в 03 група, 01 сектор в отдел "ПП" - СДВР, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което като неправилно подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от Т. Л. С. жалба като неоснователна. Воден от горното, върховният административен съд