Решение № 1448 от 17.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9107/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол гр.Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Запрянова срещу решение 3148/29.07.2024 г., постановено по адм. дело 322 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2024 г. С атакуваното решение по жалба на Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на Частно здравно заведение - АВИЦЕНА ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-519-0117747 от 01.12.2023 г. на началник отдел Оперативни дейности гр.Пловдив, потвърдена с решение ГД ФК-1/23.02.2024 г. на директора на Дирекция Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че изводите на първоинстнационния съд са необосновани, тъй като не са обсъдени в тяхната пълнота всички събрани писмени доказателства и изложените в заповедта доводи. Излага съображения, че определянето на продължителността на мярката е мотивирано с тежестта на извършеното нарушение - осъществяване на търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за обекта и последиците от същото - неотчитане на приходите от извършваните продажби. Срокът на мярката е определен в минимален размер, спрямо тежестта на извършеното нарушение, удостоверява и спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с извършеното нарушение. Твърди, се че въпреки наложената имуществена санкция за извършеното нарушение, дружеството не го е преустановило и продължава да упражнява търговска дейност без да има монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано фискално устройство. Според касатора това обстоятелство е видно от приложената по делото справка от информационния масив на НАП Регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД, което обосновава извод, че нарушението продължава да се осъществя и към настоящия момент. Твърди, че от събраните доказателства се установява, че това противоправно поведение се извършва от страна на Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение - Авицена ЕООД повече от 20 години, като този факт не е взет предвид при постановяване на съдебното решение. Счита, че съдът неправилно е приел, че с налагането на принудителна административна мярка се засяга правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона. Според касатора наложена ПАМ е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК и не противоречи на целта на закона. Позовава се на решение 4592/02.05.2023 г. по адм. дело 523/2023 г. на ВАС и решение 12759/19.12.2023 г. по адм. дело 6233/2023 г. на ВАС. В касационната жалба е посочено, че съгласно съдебната практика на ВАС (в този смисъл Решение 6143 от 27.05.2015 г. по адм. дело 9490/2014 г. на ВАС), неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Според твърденията в касационната жалба решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-97/21 г., е неотносимо към настоящия спор и не следва да бъде взето предвид, тъй като последното дава отговор на въпроси, свързани с конкретно нарушение, изразяващо се в нерегистриране и отчитане на продажби на стоки чрез издаване на документ за продажби, т.е. за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с 118, ал. 1 от ЗДДС. Моли, решението да бъде отменено, като в полза на данъчната администрация бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса в размер на 70 лв., съобразно представен списък. При условие на евентуалност, счита, че като се вземе предвид ниската фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер. Ответникът Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на Частно здравно заведение - АВИЦЕНА ЕООД гр. Хасково не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Върховна касционна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че подадената касационна жалба е основателна. В мотивирано становище предлага да бъде отменено постановеното решение, като неправилно и да бъде постановено друго, по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на медицинския център. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ ФК-519-0117747 от 01.12.2023 г. на началник отдел ОД гр.Пловдив в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, потвърдена с решение ГД ФК-1/23.02.2024 г. на директора на Дирекция ОД в ГД ФК при ЦУ на НАП, с която спрямо Медицинскицентър с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение - Авицена ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - медицински център, находящ се в гр. Хасково, ул. Иван Вазов 2, и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За безспорно между страните е прието, че към датата на проверката 28.08.2023 г. в търговския обект не е налично фискално устройство според изискванията на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Правилно според решаващият състав констатираното при проверката е квалифицирано като нарушение на нормативните изисквания за отчитане на продажбите и основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б ЗДДС. Съдът е посочил, че дружеството е лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и предоставя медицински услуги, които на общо основание следва да бъдат отчитани съглесно изискванията на закона. Прието е, че за дружеството са били задължителни изискванията на чл. 3, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Въпреки безспорното установяване на нарушението, съдът е направил извод, че ЗПАМ е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. За основателни са приети възраженията на търговеца относно определения срок на действие на мярката. Според административния съд изложените съображения за вида и характера на извършваната в обекта дейност и местоположението на обекта са бланкетни и общи, като липсват относими и конкретни данни, като например такива за реализирания оборот, за размерите на посочените като конкурентни и достъпни цени, липсва посочване какъв е установеният начин на организиране на отчетността, за да се прецени дали действително приходите от извършените продажби в медицинския център изобщо не се отчитат. Съдът е приел, че в оспорената заповед, мотивите за това какво налага запечатването да бъде осъществено именно в избрания 7 дневен срок са бланкетни, като в административната преписка липсват доказателства или други документи, от които да може да се извлече информация за съображенията на органа в тази насока. Направен е извод, че при липсата на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Прието е, че липсата на мотиви, обосновава неспазване на установената от закона форма - отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Административен съд гр. Хасково е посочил, че на дружеството е издадено за същото нарушение наказателно постановление (НП), с което му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. Съдът се е позовал на решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. и въз основа на него е приел, че наложената от органите по приходите ПАМ е несъразмерна, тъй като приходният орган трябва да избира онази подходяща мярка, която да създава най-малко ограничения, съответно според СЕС, кумулирането на запечатването със санкцията по НП е недопустимо. В този смисъл съдът се е позовал на решение 11350 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 6302/2023 г.; решение 10999 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 4256/2023 г.; решение 10633 от 06.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 6948/2023 г. По тези съображения първоинстанционният съд е приел, че ЗПАМ е незаконосъобразна и я е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. По делото няма спор между страните по фактите. Установено е извършването на нарушение. Налице е основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. б от ЗДДС за налагане на ПАМ, тъй като дружеството е осъществявало търговска дейност, приело е плащане в брой без наличието на фискално устройство, което да отчита този вид плащания на предоставяните услуги. Спорният въпрос е относно съразмерността на наложената принудителна мярка, която се прилага от административния орган при условията на оперативната самостоятелност. Това го задължава да изложи мотиви относно този срок, като се има предвид, че законодателят в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е определил максимална продължителност до 30 дни. Определянето на срока за прилагане на ПАМ за всеки конкретен случай следва да е обосновано. Органът дължи излагане на конкретни и ясни мотиви, свързани с констатираното нарушение. Мотивите следва да бъдат подробни и поради обстоятелството, че в конкретния случай е наложена ПАМ за срок от 7 дни. Органът е длъжен да обоснове защо определя един или друг срок, което липсва в отменената заповед. Бланкетните мотиви не означават изпълнение на изискването на чл. 169 от АПК, поради което не излагането на конкретни мотиви представлява порок на административния акт, който е основание да бъде отменен. Не отговаря на истината твърдението от касатора, че в процесната заповед подробно са изложени мотиви относно срока. Както вече се посочи, тези мотиви са бланкетни, а не конкретни и относими към установеното нарушение, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни. По делото е установено обстоятелството, че е налице извършено нарушение на задължението по чл. 7, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В административния акт, с който се прилага мярката относно срока единственото конкретно посочване на обстоятелство пряко свързано с Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на Частно здравно заведение - АВИЦЕНА ЕООД гр. Хасково е стойността на нерегистрираната продажба, извършваната от дружеството дейност медицинско обслужване, оказване на извънболнична медицинска помощ, извършване на лабораторна диагностика, извършване на оперативна дейност и др. Посочено е и обстоятелството, че лицето е осъществявало търговска дейност без изобщо да е регистрирало фискално устройство. Всички други мотиви относно грубото нарушаване на фискалната дисциплина, създадената организация в обекта за неотчитане на продажбите, системното неспазване на данъчното законодателство са общо формулирани и могат да бъдат отнесени към всеки един търговец при констатиране на нарушение извършено от него. Излагането на общи мотиви не обосновава в конкретния случай налагането на ПАМ за 7 дневен срок, съобразно чл. 186, ал. 1от ЗДДС. Наред с това оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси. Обосновано е само наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. Не е съобразено обстоятелството, че дружеството представлява медицински център, който извършва медицинско обслужване: оказва извънболнична медицинска помощ, извършва лабораторна диагностика, извършва оперативна дейност и др. дейности свързани със здравето на населението. Дейността му е не само в частна полза, но и свързана с предоставяне на здравна грижа на населението. Несподелимо е твърдението на касатора, че решение С-97/21 на СЕС е неотносимо към разгледания правен спор, тъй като фактите по делото не са идентични с тези по преюдициалното запитване и касаят друга разпоредба на Наредба Н-18/2006 г. Според приетото от СЕС не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице приложени по делото АУАН и НП за същото нарушение с наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Тази санкция следва да бъде зачетена при обсъждане законосъобразността на обжалвания пред административния съд акт ЗНПАМ. Кумулирането на двете санкции с назаказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС -С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС и е непропорционално, нито се установява, че е необходимо за постигането на легитимни цели. В константната си практика ВАС приема, че при определяне на срока на принудителната мярка, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. При това положение законът не предоставя на съда правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е прекомерно дълъг. /в този смисъл решение 11465/27.09.2018 г., постановено по адм. дело 3490/2018 г. /. Първоинстанционният съд е имал две възможности или да отмени изцяло актът, ако прецени, че срокът е определен в нарушение на чл. 169 АПК, или да отхвърли жалбата, ако сметне, че оспорения акт, вкл. и в частта за определения размер на мярката е законосъобразен. Ето защо е неоснователно позоваването на касатора на решение 6143 от 27.05.2015 г. по адм. дело 9490/2014 г. на ВАС, според което неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Цитираното решение е изолиран случай и е в противоречие с актуалната и безпротиворечива практика на ВАС по този въпрос. Въпреки това липсата на конкретни мотиви по отношение на срока на ПАМ е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. По така изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като същият не е взел становище по касационната жалба и не е претендирал разноски по делото. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение