Решение № 8378 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2017 г.

Решение № 8378 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 4409 от 7.04.2017 г., постановено по адм. д. № 4986/15 г. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отменил по жалба, подадена от Б. Д. Х. от [населено място], заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която част от БЗС № [номер], намиращ се в землището на [населено място] е изключена от одобрения окончателен специализиран слой "Площи" допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и в тази част е върнал преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя за това срок от 30 дни, считано от влизането му в сила. С решението съдът е отхвърлил жалбата в останалата й част. Срещу постановеното решение в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Б. Д. Х. от [населено място], чрез пълномощникът й адв. Ч. Ч. от Адвокатска колегия – [населено място]. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в отхвърлителната му част, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, и вместо него да постанови друго такова по същество на спора с което да отмени заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в останалата й част. Ответният по касационната жалба министър на земеделието, храните и горите – гр. София чрез процесуалния си представители юрк. С. П. взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил по жалба, подадена от Б. Д. Х. от [населено място], заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която част от БЗС № [номер], намиращ се в землището на [населено място] е изключена от одобрения окончателен специализиран слой "Площи" допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. и в тази част е върнал преписката на министъра на земеделието и храните за ново произнасяне в тази част при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя за това срок от 30 дни, считано от влизането му в сила. В тази част като необжалвано – чл. 296, т. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – решението на тричленния състав е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на Б. Д. Х. от [населено място], заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните в частта, с която част от БЗС № [номер], намиращ се в землището на [населено място] е изключена от одобрения окончателен специализиран слой "Площи" допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаването на процесната заповед, възраженията на жалбоподателката, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на оспорената заповед. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган/мотиви за правната обосновка на заповедта подробно изложени на стр. 3 от решението, л. 98 от делото/, в писмена форма, мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, като допълнителни мотиви на заповедта се съдържат и в приложената към нея дешифрирана ортофото карта, като заповедта е надлежно обявена в интернет – страницата на Министерство на земеделието и храните на 8.03.2015 г. По отношение на отхвърлителната част от спора са изложени мотиви, че недопустимата за подпомагане площ е определена законосъобразно. Посочено е, че от заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че ЦОФК коректно отразява състоянието на парцела към момента на проверката и недопустимите за подпомагане площи са правилно определени. Направен е краен извод, че анализът на правните норми, относими към спора, съпоставени с описаните писмени доказателства, не водят до извод, че в тази й част заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Решението на тричленния състав на Върховния административен съд в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Б. Д. Х. се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че при постановяване на решението в посочената му част е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно, както и възраженията на страната – нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК. Навеждат се оплаквания, че направените от първоинстанционния съд изводи са необосновани на събраните по делото доказателства, в резултат на което е приложен неправилно и материалния закон. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор относно това, че жалбоподателката е регистриран земеделски производител и в качеството си на такъв през 2014 г. е заявила за подпомагане два парцела – парцел № [номер] с площ от 5, 83 хектара и парцел № [номер] с площ от ЗЗ, 60 хектара, и двата в землището на [населено място], обл. П.. Няма спор и относно това, с процесната заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и двата парцела не са включени в одобрения окончателен специализиран слой "Площи" допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Между страните няма спор и относно приложимия материален закон. Спорът по същество е фактически и се отнася относно това отговарят ли въпросните парцели на законовите условия за подпомагане и по какъв начин следва да бъде установено това обстоятелство. Механизмът на извършване на проверките е описан подробно от първоинстанционния съд на стр. 4 от решението/л. 98 от делото, гръб/. След съпоставка с фактите по делото е изграден извод, че за процесната 2014 г. е било допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" чрез извършване на теренни проверки. Тъй като отговорът на въпроса попадат ли заявените площи от жалбоподателката във въпросния специализиран слой предполага наличие на специфични познания в сферата на геодезията, картографията и фотограметрията, каквито знание съдът не притежава, по искане на страна от съда е допуснато изслушване специализирана съдебно-техническа експертиза. Същата е възприета от съда като обективна и компетентна и въз основа на нея съдът е изградил своите изводи относно това кои площи отговарят на условията за подпомагане, в която част жалбата е приета за основателна и кои площи не отговарят на тези условия. Направените в касационната жалба оплаквания, че при изграждане на изводите си в тази насока съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не могат да бъдат споделени. След като жалбоподателката не е била съгласна със заключението на експерта, то при условията на чл. 201 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е могла да поиска поставяне на допълнителна задача на вещото лице или назначаване на нова или тройна техническа експертиза, каквото искане не е направено. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката В. П., като се е обосновал с това, че те са много общи и не установяват точната идентификация на въпросните парцели. При условията на чл. 172 ГПК съдът има правомощие да цени свидетелските показания предвид останалите доказателства и обстоятелства по делото. По тази причина няма как само въз основа на свидетелски показания, както и на обстоятелството, че за 2015 г. за същия парцел е прието, че отговаря на условията за подпомагане, да се приеме, че парцелът е отговарял на тези условия и през процесната 2014 г. Обстоятелството, дали даден имот отговаря на нормативно установените изисквания за подпомагане към даден момент, е положителен факт от обективната действителност, с доказването на който за ползвателят възникват благоприятни правни последици. Поради това при условията на чл. 170, ал. 1 АПК доказването на това обстоятелство е в тежест на лицето, което е заявило имота за подпомагане. Първоинстанционният съд е посочил нормативно установен ред относно начина на установяване на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояния". В рамките на проверката за законосъобразност на заповедта за одобряване на въпросният слой решаващият съд извършва проверка дали административният орган е спазил правилата на този ред. При съобразяване на посочените правила и конкретните доказателства по делото, в това число заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните, първоинстанционният съд е направил обоснован извод относно това за кои площи са налице условия за подпомагане и за кои. На база на това е правилно е прието, че по отношение на имотите, за които е отказано подпомагане, издателят на заповедта е доказал фактическите и правни основания за издаването й. По отношение на тези имоти жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да оборят констатациите на административния орган за състоянието на площите. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че в обжалваната му отхвърлителна част решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,