Решение № 45 от 10.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2095/2016 г.

Решение № 45 от 10.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2095/2016 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "А. банк" А. Е. - Гърция, чрез клона "А. банк - клон България"- [населено място] срещу Решение № 119 от 11.06.2015 г. по т. д. № 62/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилено Решение № 85 от 22.12.2015 г. по т. д. № 79/2015 г. на Ловешки окръжен съд, и е постановено друго, с което е оставена без разглеждане молбата на "А. банк" А. Е. - Гърция, чрез клона "А. банк - клон България"- [населено място] по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] - [населено място] и е прекратено производството по делото, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че молбата е недопустима, доколкото "А. банк" А. Е. - Гърция е загубила качеството си на кредитор по търговска сделка, тъй като е цедирала вземането си по договора за банков кредит на [фирма] чрез договора за прехвърляне на търговско предприятие. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК, приложима и в производството по несъстоятелност на основание чл. 621 и 621а, ал. 3 ТЗ, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни, като с постановеното решение се прегражда възможността на кредитора - прехвърлител, съответно на кредитора -приобретател да продължат да водят делото и да получат съдебна защита в производството по несъстоятелност, съображения за което се съдържат и в постановеното от въззивния съд Определение от 25.05.2016 г. Цитира приетото в ТР № 79/30.12.1977 г. по гр. д. № 68/1977 г. на ВС, ОСГК по прилагането на чл. 121 ГПК (отм.) и в ТР № 3/19.12.2013 по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК и заключава, че след като първоинстанцонният съд е изложил, че молбата по чл. 625 ТЗ е допустима, защото са представени доказателства за облигационна връзка между молителя и длъжника, неоправдано е страните по делото да бъдат лишени от полагащата им се съдебна защита поради последващи разпоредителни действия със спорното право. Иска решението да се отмени и делото да се върне за произнасяне по същество по молбата по чл. 625 ТЗ, съответно по подадената въззивна жалба. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е обезсилено решение, с което е уважена молба на кредитор на длъжника по търговска сделка по чл. 625 ТЗ, и е постановено друго, с което производството е прекратено и молбата е оставена без разглеждане, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд, за да обезсили решението, с което е уважена молбата на кредитор по търговска сделка по чл. 625 ТЗ и да прекрати производството по делото, и да остави без разглеждане молбата, е изложил, че в чл. 625 ТЗ са посочени лицата, които могат да подадат молба за откриване производство по несъстоятелност, чиито кръг е ограничен, като процесуалната легитимация е предпоставка на правото на иск, за която съдът следи служебно. По съображения, че в хода на делото "А. банк" е изгубила качеството на кредитор по търговска сделка, защото е цедирала вземането си по договора за банков кредит на [фирма], чрез договора за прехвърляне на търговско предприятие, съдът е заключил, че "А. Б. " е изгубила процесуалната легитимация да бъде молител, молбата по чл. 625 ТЗ е недопустима, затова е оставена без разглеждане, решението е обезсилено и е прекратено производството. С Определение № 883/08.12.2016 г., постановено по делото, по въпроса: активната легитимация на лицето, подало молба по чл. 625 ТЗ и качеството на кредитор на парично задължение по търговска сделка - една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ - въпрос за материално-правна легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ ли е, който следва да се реши по съществото на делото или е въпрос на процесуално-правна легитимация, за която съдът следи служебно, отсъствието на която прави молбата недопустима, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Постановени са от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. № 102/08.10.2009 г. по т. д. № 60/2009 г. на ВКС, I т. о., в което ВКС, като е разгледал по същество въпроса за качеството на молителя на кредитор на длъжника по търговска сделка, е отхвърлил като неоснователна молбата по чл. 625 ТЗ, тъй като ищецът не е имал това качество; в Р. № 134/08.12.2009 г. по т. д. № 141/2009 г. на ВКС, I т. о. е прието, че страна по нищожна търговска сделка не е активно легитимирана да инициира производство по несъстоятелност, защото няма качеството на кредитор на парично вземане по търговска сделка; в този случай съдът е длъжен да отхвърли молбата по чл. 625 от ТЗ поради липса на задължителна материална предпоставка на закона. В Р. № 118/09.08. 2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, I т. о. е прието, че в тежест на кредитора - молител по чл. 625 ТЗ - е да установи, че има срещу длъжника парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не изпълнява - да установи материално-правната си легитимация като кредитор. С оглед посочената непротиворечива практика на ВКС, следва на изложения въпрос да се отговори, че като преценява налице ли са материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдът следва да отговори и на въпроса лицето, подало молбата за откриване на производство по несъстоятелност, има ли качество на кредитор на длъжника по търговска сделка, съгласно чл. 625 ТЗ - въпрос на материално- правна легитимация, по който съдът се произнася с решението. По основателността на касационната жалба: Като е приел, че е въпрос на процесуална легитимация дали молителят има качеството на кредитор по търговска сделка по чл. 625 ТЗ, и в случая същият е загубил това качество поради извършеното прехвърляне на предприятие на [фирма], поради което е недопустима молбата по чл. 625 ТЗ - въпрос, който касае процесуално-правната легитимация на молителя, за която съдът следи служебно, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е следвало да провери правилността на първоинстанционното решение по подадената въззивна жалба, включително да изложи съображения налице ли е материално-правна легитимация на молителя по чл. 625 ТЗ, с оглед представените във въззивната инстанция писмени доказателства за извършеното прехвърляне на предприятие от "А. банк" А. Е. - Гърция на [фирма] и ако приеме, че липсва за молителя материално-правна легитимация, да отхвърли искането за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед изхода на делото разноските по делото за касационното производство следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение