Решение № 10472 от 17.11.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА ) срещу Решение 15 от 7.03.2022 г. на Административен съд - Видин по адм. д. 226/2021 г., с което е отменен отказ рег. 50-00-160/04.10.2021 г. на главния директор на ГД ГВА по искане рег. 50-00-160/27.07.2021 г. на К. Кирилов за изпращане на авиационните власти на Великобритания на електронен адрес [електронна поща] или по обичайния метод за кореспонденция на документите, послужили за издаване и промяна на притежаваното от К. Кирилов свидетелство за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателно средство [номер] и преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба има оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е изяснил релевантните факти по делото и е приложил неправилно нормативните разпоредби за трансфер на досие на въздухоплавателно средство. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което съдът да отхвърли жалбата срещу административния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Кирилов, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е отказ рег. 50-00-160/04.10.2021 г. на главния директор на ГД ГВА по искане рег. 50-00-160/27.07.2021 г. К. Кирилов за изпращане на авиационните власти на Великобритания на електронен адрес [електронна поща] или по обичайния метод за кореспонденция на документите, послужили за издаване и промяна на притежаваното от К. Кирилов свидетелство за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателно средство [номер]. Съдът е установил от фактическа страна, че производството по издаване на административния акт е започнало с искане рег. 50-00-160/27.07.2021 г. на К. Кирилов до началник отдел Лицензиране на авиационен персонал при ГД Гражданска въздухоплавателна администрация да изпрати на авиационните власти на Великобритания на електронен адрес [електронна поща] или по обичайния метод за кореспонденция описаните в искането документи, послужили за издаване и промяна на притежаваното от Кирилов свидетелство за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателно средство [номер]. Съдът е посочил, че към искането е приложен имейл от служител на Гражданската авиационна служба на Великобритания (UK CAA) до ГД ГВА , с който се изисква изпращане на личните данни на оспорващия, находящи се при ГД ГВА във връзка със свидетелство за правоспособност за техническо обслужване на въздухоплавателно средство [номер] (приложение 1). Към искането е приложена декларация, съдържаща съгласие на Кирилов описаните документи на електронен носител да бъдат изпратени на Гражданската авиационна служба на Великобритания (приложение 2). Заявителят е представил също така получен имейл от представител на EASA (European Union Aviation Safety Agency Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз), с която е уведомен, че Великобритания е призната за държава, гарантираща адекватно ниво на защита на личните данни, поради което няма пречка заявените от Кирилов данни и документи да бъдат изпратени от ГД ГВА (приложение 3). С писмо рег. 50-00-160/13.08.2021 г. главният директор на ГД ГВА уведомил Кирилов, че съгласно чл. 128 от Тарифа 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2005 г., бр. 96 от 2011 г.), за издаване на справки, свързани с въздухоплаването, с изключение на тези, издавани за нуждите на органите на държавната администрация, се събира такса в размер на 10,00 лева за всяка започната страница, като за получаване на копие от досието на заявителя, състоящо се от 336 страници следва да бъде преведена по банковата сметка на ГД ГВА сумата от 3 360,00 лева и да бъде представено съответното платежно нареждане. Кирилов депозирал становище рег. 50-00-160/30.08.2021 г. до административния орган, че според него не следва да бъде внасяна таксата по чл. 128 от Тарифа 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тъй като не се касае за справка и отново поискал да бъде изпратено досието му на посочения електронен адрес на Гражданската авиационна служба на Великобритания. С процесния акт рег. 50-00-160/04.10.2021 г. главният директор на ГД ГВА постановил отказ да изпрати исканата документация на електронен носител на електронната поща на Гражданската авиационна служба на Великобритания и отново уведомил заявителя, че за да получи копие от съдържанието на досието си, следва да внесе по сметка на ГД ГВА такса в размер на 3 360,00 лева на основание чл. 128 от Тарифа 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За да отмени отказа, съдът е обосновал от правна страна, че в случая не намира приложение цитираната от административния орган тарифа, тъй като не става въпрос за предоставяне на справка, както неправилно се тълкува искането на Кирилов, а за изпращане по служебен ред от една държавна служба ГД ГВА до друга такава, а именно до Гражданската авиационна служба на Великобритания, на цялото съдържание на воденото от българската институция досие във връзка с притежаваното от заявителя свидетелство за правоспособност на техническо обслужване на въздухоплавателно средство като файл на електронен носител. Заявителят е поискал да бъде трансферирано цялото съхранявано при ответника досие до друг държавен орган Гражданската авиационна служба на Великобритания, а не изготвяне на извлечение, сведение или предоставяне на информация, получени в резултат на обработка на съхраняваните документи. Според съда ответникът има качеството му на компетентен национален орган по смисъла на Приложение III към Регламент (ЕС) 1321/2014 на Комисията от 26.11.2014 г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи (Регламент (ЕС) 1321/2014 на Комисията) и е отказал искания трансфер без основание, като е налице пълно разминаване между искането на заявителя рег. 50-00-160/27.07.2021 г. и мотивите на отказа. Оспорващият не е поискал да му бъде предоставена информация или извлечение от досието му лично на него или на негов представител, а е поискал директно да бъде трансферирано досието му до друг държавен орган Гражданската авиационна служба на Великобритания, което е още едно основание за неприложимостта на посочената по-горе тарифа. Основавайки се на изричното съгласие на заявителя за предоставяне на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и приложеното становище на Агенцията за авиационна безопасност на ЕС, съдът е приел, че липсват пречки за извършване на искания трансфер на данни от личното досие на заявителя до Гражданската авиационна служба на Великобритания, която е призната за държава, гарантираща адекватно ниво на защита на личните данни. По горните съображения съдът е отменил процесния отказ като незаконосъобразен и преписката е изпратена на ответника за изпълнение на трансфера на данни по искане рег. 50-00-160/27.07.2021 г. на К. Кирилов със задължителни указания, че трансферът следва да бъде извършен безплатно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са оплакванията от касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е постановено, без да са изяснени относимите факти и обстоятелства. Установената от съда фактическа обстановка във връзка с твърдяното от Кирилов основание за безплатен трансфер на досието е въз основа на документи, приложени към искането до административния орган само на английски език. Съгласно чл. 14, ал. 1 АПК производствата по този кодекс се водят на български език, а съгласно ал. 3 от същия член документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български език. Съдът е следвало да даде указания на Кирилов, че ако иска да се ползва от приложените към искането документи, следва да представи техен точен превод на български език. В случая това не е сторено, поради което касационната инстанция е препятствана да провери формираните от съда изводи както относно фактическата страна на спора, така и относно приложимия закон. По изложените съображения решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд при спазване на дадените указания. По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение