Решение № 505 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 542/2009 г.

Решение № 505 от 14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 542/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Касационното производство е образувано по жалба на подс. Г. Г. Н., чрез неговия защитник - а. К, против въззивна присъда на Софийския градски съд, постановена по внохд № 3584/2008 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се правят искания за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 157/02.04.2009 г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав, е отменил присъда от 25.06.2008 г., на СРС-НК, 109-ти състав, постановена по нохд № 3406/2004 г. и вместо нея е признал подс. Г. Г. Н. за виновен в това, че на 15.10.2002 г., в гр. С., митница "Аерогара-София", нарушил разпоредба на закон и на обнародван акт на БНБ, относно режима на внос на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, регламентирани в чл. 11, ал. 1 от Валутния закон, чл. 2, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 30/09.12.1999 г. за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни (отм.) и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно 11 910 щ. д., с левова равностойност 23 745.09 лв., поради което и на основание чл. 251, ал. 1 и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението - 11 910 щ. д. и е присъдил направените разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно по следните съображения: Двете инстанции са приели една и съща фактическа обстановка: На 15.10.2002 г., около 14.30 ч., полет от Атина, подс. Н. пристигнал на "Аерогара" София. Ориентирал се към т. н. "зелен коридор" предназначен за преминаване на пътници нямащи за деклариране носени валута и ценности. Навлязъл в коридора и стигайки до рентгена бил попитан на английски език от св. Н, колко пари носи в себе си, на което подсъдимият отговорил, че има около 10 000 щ. д. В стаята за личен преглед, в присъствие на митническите служители - Т. Х. и М. М., извадил сумата от 11 910 щ. д. Съставен му бил акт за установяване на валутно нарушение № 236 и срещу разписка сумата иззета. Въз основа на тези непротиворечиви данни, въззивният съд законосъобразно е приел, че те по безспорен начин установяват извършване на инкриминираното деяние от подс. Г. Н. и че съставът на престъплението е осъществен от обективна и субективна страна. Становището си, за наличие на субективната страна на деянието /за разлика от първоинстанционният съд/, правилно защитава с доводите, че за да е изпълнен фактическия състав на престъплението по чл. 251 НК, е достатъчно бездействие от страна на дееца, обективирано в неизпълнение на задължението в случая, да декларира пренасяна през границата валута равностойността на която надхвърля 5 000 лв. - установено с Наредба № 30/1999 г. Подсъдимият е носел в себе си щатски долари, която левова равностойност многократно е надхвърляла посочената сума, което е пораждало задължението му да попълни декларация по образец и да ги представи пред съответния митнически служител. Вместо да стори това, е решил да премине през "зеления коридор", предназначен само за пътници които не носят пари, валутни и други ценности над 5 000 лв. Точни са изводите на въззивната инстанция, че не могат да бъдат споделени констатациите на първоинстанционният съд, за липса на умисъл в действията на подсъдимия. Точно обратното, данните по делото са безпротиворечиви, че той не е демонстрирал липса на ориентация, преди да тръгне по т. н. "зелен коридор", не е търсил съдействие на митнически служители, каквито е имало в салона за пристигащи пътници, а директно се е насочил към него - св. В. В салона е имало достатъчно на брой, ангажиращи вниманието им табели с разяснения на различни езици, а и подс. Н. перфектно е владеел английски език /по негови обяснения/. Освен това от показанията на св. М е установено, че пътниците по всеки пристигащ в България полет биват предварително информирани по радиоуредбата, включително и на английски език, за задължението за деклариране на валута и валутни ценности, надвишаващи 5 000 лв. Показанията на св. Н опровергават твърдението в мотивите, че подсъдимият воден от незнанието за реда на процедиране във връзка с носената валута, се е обърнал за съвет към нето. Той категорично е отрекъл съществуването на такова обстоятелство, заявявайки че след като е навлязъл в "зеления коридор", касаторът му е направил единствено питащ знак дали да продължава, тъй като пред него е имало и други пътници. Самият свидетел се е поинтересувал дали Н. носи валута или други ценности подлежащи на деклариране задавайки му въпрос в тази насока. При тези безспорни данни, въззивният съд е приложил правилно закона, като е счел, че с действията си подсъдимият е осъществил от субективна страна състава на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема направените изводи относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Неоснователно е възражението във допълнението към касационната жалба, за неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен. Изменението в наредба № 10/2003 г., относно размера на внасяне или изнасяне на парични средства без да имат задължение за писмено деклариране, не декриминализира като престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, деянието на подс. Номикос. Разпоредбата е бланкетна, при съобразяване на обстоятелството, че в различни периоди от време финансовото и в частност валутното законодателство, предвижда различни задължения по отношение на валутните ценности, отразяващо нуждите на платежния баланс и стабилността на финансовата система, което обосновава и необходимост от различна отчетност на внасяна и изнасяна от страната валута. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Номикос. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският градски съд е проверил изцяло правилността на присъдата, по реда на чл. 313 и 314 НПК. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал., като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Подсъдимият е бил защитаван от а. и е имал възможност да дава обяснения и правят бележки и възражения по делото. По делото няма данни в подкрепа на твърдението в жалбата, че е била нарушена тайната на съвещанието при постановяване на присъдата от въззивният съд. В протокола от 02.04.2009 г., който е доказателствено средство - чл. 131 НПК, за извършване на съответните действия, за реда по който са извършени и за събраните доказателства изрично е отбелязано, че съдът се оттегля на съвещание и след съвещанието е прочел присъдата в присъствие на страните. Следователно не е допуснато твърдяното нарушение. На поставените в молбата 06.04.2009 г. от защитника а. М, с определение от 23.07.2009 г., Софийският градски съд е отговорил подробно и мотивирано е отказал да ги приеме за основателни. Неоснователно е и твърдението, че липсват мотиви към присъдата. На л. 13 и 14, второинстанционният съд е посочил приетата фактическа обстановка, обосновал е изводите си за наличие на обективна и субективна страна на деянието, направил е разбор на събраните доказателства и е посочил въз основа на кои от тях прави изводите си за виновност. Посочил е и защо не дава вяра на твърденията на подсъдимия за незнание на реда, по който е следвало да процедира във връзка с носената валута. При определяне вида и размера на наказанието е обсъдил приетите като смекчаващи вината обстоятелства, приложението на чл. 66, ал. 1 НК. По делото пред въззивната инстанция липсва жалба от подсъдимия, в съдебния протокол не са отразени възражения и искания от страна на защитата му, поради което е и неоснователно твърдението, че не е било отговорено на такива. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд