Решение № 6856 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2016 г.

Решение № 6856 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "М. А." със седалище в гр. Б. против решение № 1525/30.09.2016 г., постановено по адм. д. № 448/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което съдът е отхвърлил жалбата на търговеца срещу АУЗД № АУ000288/13.01.2016 г. на орган по приходите в О. Б., потвърден с решение № 70-00-895/1/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при община Б.. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи за неправилност на решението по отношение изводите за дължимост на ТБО. Не оспорва предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, но счита, че не генерира отпадъци, поради което не дължи такса за битови отпадъци. Според касатора съдът не е съобразил в изводите си всички релевантни за спора факти и не е приложил материалния закон според точния му смисъл. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания акт. Ответникът - директорът на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № АУ000288/13.01.2016 г. на орган по приходите в О. Б., потвърден с решение № 70-00-895/1/04.02.2016 г. на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при О. Б., са установени задължения на ЕТ "М. А." за ТБО за 2014 г. и 2015 г. Задълженията са определени за недвижим имот, собственост на търговеца, находящ се в гр. Б.. Съдът е изложил подробно установените по делото факти и обстоятелства, които настоящата инстанция не следва да обсъжда повторно. Съдът е достигнал до правен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и е приел за доказани задълженията на търговеца за заплащане на услугите по чл. 62 ЗМДТ за проверявания период както по основание, така и по размер, на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е направил задълбочен съвкупен анализ на релевантните за спора обстоятелства, съобразил е заповедите на кмета на общината за определяне районите, в които общината е предоставяла услугите по чл. 62 ЗМДТ за 2014 г. и за 2015 г.; съобразил е реално ли са предоставяни услугите, за което обстоятелство страните не спорят по делото. Съдът е установил, съобразно одобрените и приложени по делото план-сметки за релевантния период, че дължимите такси за битови отпадъци са правилно определени от органа и по размер. Съобразил е обстоятелството, че търговецът няма подадена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата (в приложимите редакции към 2014 г. и 2015 г.), поради което и законосъобразно органът е определил публичните задължения. Решението е правилно. Таксата за битови отпадъци не е данък. Тя не е дължима само и единствено по силата на правната връзка между лицето и недвижимия имот. За да е налице задължение за такса за битови отпадъци, освен правната връзка на лицето със съответния недвижим имот, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, е необходимо да са налице и следните предпоставки: имотът да попада в границите на района, в който общината предоставя услугата и общината фактически да престира услугата. В случая, по делото са представени заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с които е определен вида и границите на районите, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Касационният жалбоподател не оспорва, че имотът му попада в границите на район, определен със заповедите на кмета на общината, в който общината предоставя и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Но твърди, че тъй като не генерира боклук, не се възползва от предоставяната услуга, като по този начин втората предпоставка, за да е налице задължение за съответната такса, не е изпълнена. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. За законосъобразността на дължимостта на таксата по делото е доказано и престирането на услугата в района, в който е разположен имотът. Съответен на доказателствата и закона е първоинстанционният извод, че ТБО се дължи и е правилно определена, предвид Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Б., приета от Общинския съвет - Б., в нейните актуални редакции. В Закона за местните данъци и такси са установени два способа за установяване размера на дължимата ТБО - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в наредба, приета от съответния общински съвет. Неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. В конкретния казус едноличният търговец не е доказал, че е депозирал молба за освобождаване от заплащане на такса по сметосъбиране и сметоизвозване за 2014 г. и за 2015 г. в предвидения в Наредбата срок. Правилен е първоинстанционният извод, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Съответно на закона е първоинстанционното заключение, че актът съдържа фактически и правни констатации и правилно са приложени материалноправните разпоредби. Актът е надлежно мотивиран. В него е посочен адресатът, конкретизиран е недвижимият нежилищен имот така, както е деклариран от собственика. Подробно са посочени размерите на задълженията за съответната година - главница и лихви. Като е отхвърлил жалбата на ЕТ "М. А.", административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд