Решение № 15663 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2010 г.

Решение № 15663 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3897/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Държавна филхармония, Видин, сега Симфониета, Видин против решение № 62 от 20.01.2010 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е установено нарушение по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), извършено от филхармонията като администратор на лични данни, изразяващо се в незаконосъобразно предоставяне на личните на данни на Николай Недялчов Илиев на адв. Анжела Милева и е наложено административно наказание по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е осъществено нарушение по реда на цитирания текст, а данните са предоставени само за нуждите на висящо съдебно производство, освен това не е посочен вида и размера на наказанието като фактически комисията е смесила процедурата по чл. 42, ал. 1 от закона с тази по чл. 43 от закона. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Комисията за защита на личните данни оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна Анжела Георгиева Милева - Паскалева също излага доводи за незаконосъобразност на административния акт. Заинтересованата страна Николай Недялчов Илиев не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба рег. № Ж-62/29.07.2009 г. на заинтересованата страна Николай Недялчов Илиев с твърдения за извършено нарушение по ЗЗЛД, тъй като Държавна филхармония, Видин неправомерно е предоставила на адв. Анжела Милева, също заинтересована страна в настоящото производство, заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с филхармонията. Заповедта съдържа лични данни и е предоставена на адв. Милева без съгласие на Илиев като доказателство по дело на Видинския окръжен съд, по което Илиев е страна. Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата в няколко заседания, проведени на 30.09.2009 г., на 21.10.2010 г., на 4 и 5. 11.2009 г. и на 20.01.2010 г., като призовава страните (3 бр. писма), приема писмените им становища, изисква и събира доказателства относно характера на образуваното пред Видинския окръжен съд гражданско дело, необходимостта от попълването му с доказателства и наличието на съдебно удостоверение, позволяващо на страната да се снабди с такива от трети за съдебното производство лица. От представените доказателства комисията установява, че производството по гр. дело № 182/2008 г. на Видинския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на бившата съпруга на Николай Илиев против решение на Видинския районен съд, с което родителските права по отношение на детето на страните са предоставени на бащата -Николай Илиев. В производството пред окръжния съд процесуален представител на Илиева е заинтересованата страна адв. Милева. Последната, като процесуален представител на страната и за нуждите на съдебния процес във връзка с изясняване на материалните възможности на всеки от родителите да отглежда и издържа детето, прави искане пред Държавна филхармония, Видин за представяне на доказателства за получаваното от Илиев трудово възнаграждение като "музикант / оркестрант", а в случай, че трудовото правоотношение е прекратено - да й бъде представено копие от заповедта за уволнение (молба от 4.02.2009 г.). По повод искането Държавна филхармония, Видин представя заповед № 5 от 15.12.2008 г., с която трудовото правоотношение на Илиев с Държавна филхармония, Видин е прекратено. Тази заповед е представена като доказателство по гр. дело № 182/2008 г. на Видинския окръжен съд (протокол за извършена проверка от служител на Комисията за защита на личните данни). На основание събраните доказателства с решение № 62 от 20.01.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни, единодушно приема, че Държавна филхармония, Видин като администратор на лични данни, осъществява нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД като незаконосъобразно предоставя на заинтересованата страна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Николай Илиев и налага наказание по реда на чл. 43 от ЗЗЛД (препис - извлечение от протокол № 2 от заседание на комисията, проведено на 20.01.2010 г. и на 16.09.2009 г.). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията (в този смисъл е изявлението на процесуалния представител на комисията в съдебно заседание на 24.11.2010 г.), от лице, чиито права са пряко засегнати от акта - жалбоподателят е лицето, за което е прието, че е извършило нарушение на ЗЗЛД и му е наложено наказание. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е постановено от компетентният орган. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискването за форма и административнопроизводствените правила - решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Оспореният акт на Комисията за защита на личните данни обаче е постановен в нарушение на материалноправните норми. Като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД жалбоподателят Държавна филхармония, Видин, сега Симфониета, Видин има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. В разглежданата хипотеза съдът приема, че условията на цитираните разпоредби са спазени. Данните са обработени, разкрити чрез предаване на документ- заповед № 5 от 15.12.2008 г. (§ 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗЛД), за да упражнят правомощия, предоставени със закон на трето лице и за реализиране на законни интереси на трето лице, в случая на бившата съпруга на Илиев чрез нейния адвокат - пълномощник, т. е. налице са основания за обработване на данните по чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД. Като страна във висящ съдебен процес Илиева чрез упълномощения адвокат Анжела Милева има гарантирано от Конституцията на Република България право на съдебен процес, насочен към установяване на истината (чл. 121, ал. 2 от Конституцията), както и право да бъде изслушана от съда, да прави твърдения относно фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях, да се запознае с исканията и доводите на другата страна и да изрази становище (чл. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Същата има право и задължение да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като посочи средствата, чрез които фактите ще бъдат доказани (чл. 154, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 от ГПК). В случая с искането на предоставяне на данни за трудовата заетост на Илиев от Държавна филхармония, Видин, адв. Милева действа съобразно предоставените й с ГПК правомощия за събиране на доказателства, като осъществява и защитава изброените по-горе права на своята доверителка, тъй като поисканите данни са от съществено значение за изясняване на правния спор - при решаване на въпроса за упражняване на родителските права и издръжката на детето, задължително се вземат предвид доходите на родителите. В защита именно на тези права и за нуждите на съдебния процес е предоставено копие от заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Илиев от администратора на лични данни. Обстоятелството, че искането за получаване на данни относно трудовото възнаграждение и трудовата заетост на Илиев, е направено без предварително издадено съдебно удостоверение в този смисъл, не обоснова нарушение на закона от страна администратора на лични данни. Доказателствените средства се избират от страните с оглед подлежащите на установяване факти (чл. 156, ал. 1 от ГПК). Писмените доказателства като правило също се представят от страните (чл. 186, изр. 1 от ГПК), като при затруднения страната да се снабди с искания документ съдът може да ги изиска или да издаде на страната съдебно удостоверение, с което да ги получи (чл. 186 от ГПК), както и да задължи другата страна или трето лице да представи, намиращ се у него документ от значение за спора (чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 от ГПК). Следователно издаването на съдебно удостоверение е само един от начините страната да се снабди с доказателства, които иначе не са й представяни. Издаването на такова удостоверение обаче не е предпоставка за упражняване на процесуалните права на страната по делото във връзка със събирането на доказателства. Ето защо доводите на ответника в този смисъл не могат да бъдат споделени. При обработването на личните данни на заинтересованата страна Илиев са спазени и изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Данните са обработени добросъвестно, за точно определена цел - събиране на доказателства във висящ съдебен процес, в който Илиев е страна, без да надхвърлят условията за постигане на тези цел. Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицето, за което се отнасят, също не налага извод за незаконосъобразни действия на администратора. Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочена в чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, а наличието само на едно от изброените в текста на чл. 4, ал. 1, т. 1 до т. 7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В случая, както се посочи, данните на жалбоподателя са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЗЛД. Поради всичко изложено съдът намира, че от страна на Държавна филхармония, Видин, сега Симфониета, Видин, като администратор на лични данни не е извършено нарушение на ЗЗЛД и данните на заинтересованата страна Николай Илиев са обработени в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, на основание условията, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 6 и т. 7 от закона. Поради това като приема обратното и установява нарушение на посочения текст, за което налага съответно наказание, Комисията за защита на личните данни, постановява акт, който не кореспондира с нормативната уредба. Това налага извода, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, в противоречие с посочените материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменено. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение