Решение № 6254 от 22.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. В. В. от гр. София, чрез пълномощника адв. М. Йотов, против решение 2521/11.04.2023 г., постановено по адм. д. 6692/2022 г. на Административен съд София град, с което е отвхърлена жалбата на Д. В. чрез адв. М. Йотов срещу Решение Ц-1040-21-18/11.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане 212-00-6447-5/11.03.2020 г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица, с което на осн. чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО е разпоредено да се възстанови добросъвестно получено ПОБ за периода 27.10.2017г.-26.10.2018 г. в размер на 17 756,19 лева, и срещу Решение Ц-1040-21-260/05.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане 212-00-6447-3/ 11.03.2020 г. и 212-00-6447-4/11.03.2020 г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са доводи за неправилност на извода на съда, че жалбоподателката няма качеството осигурено лице , както и за неправилна оценка на доказателствения материал и за неспазване от съда на изискванията на чл. 168 и чл. 172а, ал. 2 от АПК. Касаторът иска обжалваното съдебно решение да бъде изцяло отменено и да бъдат отменени оспорените административни актове. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за първата инстанция. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петрова, в представени по делото писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на оспореното решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено, че със заявление от 30.10.2017 г. Д. В. е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като към него е приложила Заповед 11/27.09.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с Рент Кози Хоумс ЕООД, считано от 27.09.2017г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. С Разпореждане 212-00-6447-1/01.11.2017г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град, на осн. чл. 54ж, ал.1 и във вр. чл. 54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО на Д. В. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 71,31 лв. дневно за периода от 27.09.2017г. до 26.09.2018 г., като впоследствие изплащането на ПОБ е спряно и възобновено за периода 27.10.2017г. - 26.10.2018г. с Разпореждане 212-00-6447-2/01.11.2017г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ София-град. Извършена е проверка за спазване на осигурителното законодателство в Рент Кози Хоумс ЕООД, която е завършила с издаването на Констативен протокол КВ-5-21-00703665/20.12.2019 г. и Задължителни предписания ЗД-1-21-00703710/20.12.2019 г. за заличаване на подадените от дружеството данни по чл.5 ал.4 от КСО за всички лица, за които са подадени уведомления по чл.5 ал.4 от КСО за периода 26.03.2015г. - 13.11.2018г. Задължителните предписания са влезли в сила като необжалвани след връчването им по реда на чл.110 ал.4 от КСО на 27.12.2019 г., поради което и след заличаването на данните по чл.5 ал.4 от КСО с Разпореждане 212-00-6447-3/11.03.2020г. е отменено Разпореждане 212-00-6447-1/01.11.2017г. за отпускане на ПОБ. С Разпореждане 212-00-6447-4/11.03.2020 г. е отказано отпускане на ПОБ на Д. В.. С Разпореждане 212-00-6447- 5/11.03.2020г., издадено на осн. чл.114, ал.3 вр. чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено Д. В. В. да възстанови добросъвестно полученото ПОБ в размер на 17 756,19лв. /главница/ за периода 27.10.2017г. - 26.10.2018г. Д. В. е обжалвала и трите разпореждания пред горестоящия административен орган Ръководителя на ТП на НОИ София-град. С Решение Ц1040-21-260/05.10.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ София-град е отхвърлена жалбата на В. и са потвърдени Разпореждане 212-00-6447-3/11.03.2020г. и Разпореждане 212-00-6447-4/11.03.2020г. С Определение Ц1040-21-259/05.10.2020г. е спряно производството по жалбата на Д. В. против Разпореждане 212-00-6447-5 /11.03.2020г. При съдебното оспорване е образувано адм. дело 10590/2020г. на АССГ, като с Определение 8281/03.11.2020г. е оставена без разглеждане жалбата на Д. В., прекратено е производството по а.х.д. 1059/2020 по описа на АССГ и е изпратена преписката на Директора на ТП на НОИ - София град за произнасяне в цялост по подадената до него жалба с допълнително решение по отношение на Разпореждане 212-00-6447-5/11.03.2020г. С решение Ц-1040-21-18/11.01.2021г. жалбата на В. против разпореждане 212-00-6447-5 /11.03.2020г. е отхвърлена. С Решение 66/06.01.2022г., постановено по адм.д. 912/2021 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на Д. В. В. срещу Решение Ц-1040-21-18/11.01.2021г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане 212-00-6447-5/11.03.2020г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица, с което на осн. чл.114, ал.2, т.2 от КСО е разпоредено да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 27.10.2017г. - 26.10.2018г. в размер 17 756,19лв. и срещу Решение Ц-1040-21-260/05.10.2020г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на В. против Разпореждане 212-00-6447-3/11.03.2020г. и Разпореждане 212-00-6447-4/11.03.2020г. на длъжностно лице на осигуряването за безработица. Решението на АССГ е оспорено пред ВАС, като с Решение 6665/06.07.2022г. по адм.д. 2835/2022 г. на Върховния административен съд е отменено Решение 66/06.01.2022 г. по адм.д. 912/2021г. на АССГ и на осн. чл.222, ал. 2, т. 1 от АПК делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Първоинстанционният съд е приел, че оспорените пред него Решение 1040-21-18/11.01.2021 г. и Решение Ц1040-21-260/05.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - София град и потвърдените с тях разпореждания са издадени от компетентен орган, посочени са фактическите и правните основания за издаването им, при спазване на законоустановената форма, при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същите са в съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Според съда твърденията на В., че е полагала труд по трудово правоотношение с работодателя Рент Кози Хоумс ЕООД са опровергани в съдебното производство. В констативните протоколи и АУАН, съставени от компетентните за това органи фигурират други лица, но не и Д. В., която не е открита на посочения като нейно работно място търговски обект. Съдът е счел, че доказателствата категорично обосновават извод, че в периода месец март 2015г. - месец септември 2017г. Д. В. не е полагала труд по трудовото си правоотношение с Рент Кози Хоумс ЕООД, поради което и заличените данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО, ведно с разпоредбата на чл.114 ал.2 т.2 от КСО, дават основание на законосъобразното приложение на нормите на чл. 54ж ал.2 и чл.54л от КСО с оспорените разпореждания. Според първата инстанция като е отхвърлил жалбите против разпорежданията Директорът на ТП на НОИ - София-град е постановил законосъобразни актове, които следва да се потвърдят. Нито едно от събраните писмени доказателства не доказва, че В. реално е извършвала трудова дейност, която се явява задължителна предпоставка за осигуряване по КСО. Единствено събраните в съдебно заседание от 17.01.2023г. гласни доказателства подкрепят твърдението на оспорващата страна за упражняване на трудова дейност, но същите не са кредитирани от съда, тъй като свидетелят Г. С. В. не е полагал труд в Рент Кози Хоумс ЕООД и не се явява осигурено чрез дружеството лице, съгл. Решение 1940 от 25.03.2021г. по адм.д. 7296/2020г. на АССГ, оставено в сила с Решение 11274/08.11.2021г. по адм.д. 6389/2021г. на ВАС. След като реално не е осъществена трудова дейност от В., не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащите от него права на осигурено лице по смисъла на КСО. При това положение неправомерно получените средства следва да бъдат възстановени от жалбоподателката. Всички описани доказателства, установяващи липсата на реално положен труд от страна на В., са нови данни и документи по см. на чл.114, ал. 2, т. 2 от КСО, което потвърждава, че са налице законовите предпоставки да се възстановят получените парични средства, явяващи се неоснователно изплатено ПОБ за периода от 27.10.2017г. до 26.10.2018г. в размер на 17 756,19лв. Решението валидно, допустимо е правилно. Първоинстанционният съд е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от АПК и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Административният съд законосъобразно е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Обосновани са изводите на административния съд, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и не са налице предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение от осигурителен фонд "Безработица". Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в нормата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която в относимата ѝ редакция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Трябва да са изпълнени кумулативно двете условия - осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, тъй като последното не е идентично с трудовото правоотношение. Разпореждането за отмяна на разпореждането за отпускане на ПОБ, разпореждането за отказ за отпускане на ПОБ и разпореждането за възстановяване на получените суми, представляващи ПОБ, както и оспорените пред първата инстанция решения на Директора на ТП на НОИ-София-град, с които разпорежданията са потвърдени и жалбите срещу тях са отхвърлени, са издадени след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че В. не е полагала труд в дружеството, което изключва качеството на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за социален риск. След анализ на всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав намира, че първостепенният съд правилно е приел, че в случая за жалбоподалката не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него право на обезщетение. Видно от писмените обяснения на управителя на дружеството К. И. Г. същият не е наемал лица по трудово правоотношение, не е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в РОЛ, не е водил и не разполага със счетоводни документи на дружеството и на лица по трудови договори и не е подавал удостоверения за изплащане на парични обезщетения. Съгласно заключението по допуснатата и приета съдебно-почеркова експертиза подписите за работодател и управител на страница 20 и страница 21 в трудовата книжка на лицето не са положени от управителя на дружеството К. И. Г.. Видно от предоставената от ОДБХ София град информация в регистрите на ОДБХ не присъства обект на "Рент Кози Хоумс" ЕООД, а в периода 2015-2017 г. за ресторант Блазе , находящ се в гр. София, [жк] , [улица], са издадени удостоверения за регистрация на други търговски дружества. Съгласно предоставената от НАП информация дружеството "Рент Кози Хоумс" ЕООД в подадените за финансовите 2015 г., 2016 г. и 2017 г. ГДД по чл. 92 от ЗКПО е декларирало отрицателен финансов резултат, няма декларирани търговски обекти и има дерегистрирано фискално устройство на 25.04.2016г. При извършените проверки от Дирекция Инспекция по труда гр. София по спазване на трудовото законодателство от "Рент Кози Хоумс" ЕООД жалбоподателката не е намерена на посоченото в трудовия договор и длъжностната характеристика място на работа, в което твърди, че е полагала труд в полза на дружеството ресторант Блазе в [жк]. Липсват доказателства за реално получавано от В. трудово възнаграждение, предвид липсата на подпис на работодателя и печат на представените фишове за заплати. Разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО предвижда, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Според чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК. Съгласно чл. 54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката не е била осигурено лице при осигурител "Рент Кози Хоумс" ЕООД и подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни са заличени. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството. От страна на В. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. В тази връзка правилно не са кредитирани от първоинстанционният съд показанията на допуснатия свидетел Г. В., предвид установеното по съдебен ред, че свидетелят не е полагал труд в "Рент Кози Хоумс" ЕООД и не се явява осигурено чрез дружеството лице. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност", при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. След изплащането на сумите за парични обезщетения за безработица са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Липсата на упражнявана от Д. В. трудова дейност в полза на дружеството през посочения по-горе период изключва качеството на осигурено лице на жалбоподателката и съответно е предпоставка за възстановяване на добросъвестно получените от нея суми за обезщетение за безработица. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Първоинстанционният съд е спазил вменените му задължения и указанията, дадени с Решение 6665/06.07.2022г. по адм.д. 2835/2022 г. на ВАС. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и при липсата на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото следва да бъде определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100,00 (сто) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,