Решение № 13795 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2802/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Чепеларе, подадена чрез процесуалния му представител адв. Стамболова, срещу решение 299 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 122/2023 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отменена заповед 213/10.04.2023 г. на кмета на Община Чепеларе и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви, както и не е извършил цялостна служебна проверка на административния акт. Възразява се още, че неправилно съдът приема, че жалбоподателите са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. По същество се излагат доводи за законосъобразност на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановява на друго, с което се отхвърлят жалбите като недопустими, алтернативно неоснователни, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответниците Р. Б. С. и Г. С., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Динчева, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците М. Т. К. и С. Т. П., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Сивенова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът С. М. Я., редовно призован, в съдебно засение не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена защита, чрез пълномощника си адв. Караманолов, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Л. Б. Т., М. Б. и М. К. Б., редовно призовани, чрез назначения им особен представител адв. Сръндев, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор. Ответниците - З. Т. Т., В. П. П., Р. П. У., Т. Б. К., К. А. К., А. П. М., К. П. К., А. А. Щ., Ф. А. Щ., А. А. Щ. и Община Чепеларе, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалби на Р. С., С., М. К. и С. П. срещу заповед 213/10.04.2023 г. на кмета на Община Чепеларе, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и чл. 134, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗУТ, както и във връзка със заповед 13/10.01.2023 г. на кмета на Община Чепеларе и решение II. 3 по Протокол 2/28.02.2023 г. от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ план за застрояване /ПЗ/ със силуетен план на поземлен имот с идентификатор 80371.241.389 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Чепеларе, за който е отреден УПИ ХIV 389, кв. 23 по плана на гр. Чепеларе, като се определя начин на застрояване в устройствена зона Ц по задължителни линии на застрояване и с устройствени показатели, съобразени с Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Чепеларе. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че жалбите са подадени от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, в качеството им на собственици на съседни имоти с идентификатори 80371.241.392 и 80371.241.388, и същите са основателни. Съдът е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, то същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и в нарушение на материалния закон. Според съда както от текстовата част, така и от графичната част на оспорената заповед не става ясно в какво точно се състои процесното изменение на ПЗ. Според съда не се установява по делото и посоченото в заповедта правно основание за нейното издаване чл. 134, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Позовавайки се на заключението на вещото лице, че по отношение на застрояването действащ е плана от 1978 г., в който е предвидена една сграда в голям парцел с обществени функции и не е свързано застрояването и който не е променян в тази му част до издаване на процесната заповед, с която за първи път се предвижда ново застрояване - свързано застрояване между повече от два имота, съдът приема, че по делото не се доказва хипотезата на явна фактическа грешка, на която се е позовал административният орган. Доколкото в случая с оспорената заповед се предвижда ново застрояване в УПИ XIV - 389, свързано със съществуващото основно застрояване в УПИ XV - 388 и с допълващото застрояване в УПИ XI - 392 и УПИ ХIII 390, то съдът приема, че административното производство е могло да се развие законосъобразно единствено ако наред с проекта за ПУП е бил възложен, респективно изработен и Работен устройствен план /РУП/. Според съда в случая не са спазени и изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ и на Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./, тъй като липсва графична част към плана за застрояване с необходимите указания за режима на засторяване на новите и съществуващите сгради. Решението е валидно, допустимо и правилно правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбите за допустими, като подадени от лица, имащи качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 от ЗУТ. Разпоредба на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В конкретния случай със заповедта, предмет на оспорване пред административния съд, е одобрено изменение на ПУП ПЗ за УПИ ХIV 389, кв. 23 по плана на гр. Чепеларе, ведно със силуетен план на поземлен имот с идентификатор 80371.241.389, като се определя начин на застрояване в устройствена зона Ц по задължителни линии на застрояване, съобразени с устройствената зона и устройствени показатели по ОУП на гр. Чепеларе. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателите Р. С. и Г. С. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 80371.241.392, съставляващ УПИ XI - 392, а жалбоподателите М. К. и С. П. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 80371.241.388, съставляващ УПИ XV - 388, които имоти са съседни на УПИ ХIV 389, кв. 23 по плана на гр. Чепеларе, предмет на процесната устройствена процедура. По делото се установява също така, че с процесната заповед по отношение на УПИ ХIV 389, кв. 23 е предвидено свързано застрояване със съседните УПИ XI 392, УПИ XV - 388 и УПИ XIII - 390, кв. 23, по задължителни линии на застрояване. Видно от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и от графичната част на оспорената заповед, с последната се предвижда ново застрояване в УПИ ХIV 389, свързано със съществуващото основно застрояване в УПИ XV - 388 и с допълващото застрояване в УПИ XI 392 и УПИ XIII 390. При така установеното по делото правилен е извода на съда, че жалбоподателите има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 от ЗУТ. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че с процесната заповед не се установява ново или различно от предвиденото вече свързано застрояване с действащия застроителен план на гр. Чепеларе, одобрен със заповед 47/07.03.1978 г. на председателя на ОНС гр. Смолян. Видно и от неоспореното по делото заключение на вещото лице, съгласно ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед 17/07.03.1978 г. на председателя на ОНС Смолян, имотът на жалбоподателите с пл. 392 е участвал в образуването на един парцел II - Обществена сграда, в който са включени и имоти с пл. 385, пл. 386, пл. 389, пл. 390 и пл. 391, като в последствие със заповед 35 от 02.03.1995 г. на кмета на Община Чепеларе се предвижда частично изменение на регулационния план в кв.23 от плана на гр. Чепеларе, като се запазват съществуващите улици и паркинг, отпада парцел II - Обществена сграда и за всеки поземлен имот от този парцел II се образува парцел за жилищно застрояване, като към проекта не е разработен план за застрояване или изменение на съществуващия, който е предвиждал една обществена сграда. Установено е от вещото лице също така при извършена справка, че за УПИ XV-388, УПИ XIV-389, УПИ ХIII-390 и УПИ XI-392 липсва одобрен ПУП - ПЗ, в който да е установено свързано застрояване, одобрен по надлежния ред, като застрояването за процесните УПИ-та в кв. 23 е останало по плана, одобрен със заповед 17/07.03.1978 г. на председателя на ОНС гр. Смолян, след която плана за застрояване и за трите процесни УПИ-та не е променян в периода от 1978 г. до издаване на обжалваната заповед, с която за първи път се предвижда ново застрояване единствено и само в УПИ ХІV-389, който е отреден за имот с идентификатор 80371.241.389. Доколкото по делото се установява, че за първи път свързано застрояване между процесните УПИ-та се предвижда с процесната устройствена процедура, то противно на изложеното в касационната жалба, безспорно жалбоподателите се явяват заинтересовани лица в съответствие с разпоредбата чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците на съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Правилно съдът приема също така, че процесната заповед, макар и издадена от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е материално незаконосъбразна. В тази връзка правилен е решаващият извод на съда, че в конкретния случай не се установява наличието на посоченото в заповедта правно основание за изменение на ПУП - ПЗ. Урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране, освен в изрично предвидените в закона случаи. Тези хипотези са уредени в чл. 134 от ЗУТ, като предпоставките за изменение на влезлите в сила подробни устройствени планове са изчерпателно изброени и не могат да се прилагат разширително. Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато се констатира явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана. В конкретния случай от всички данни по делото, включително и от текстовата част на оспорената заповед, не се установява да е налице това посочено от административния орган правно основание по отношение на процесните имоти. Нито в обяснителната записка към процесния проект за изменение на ПУП ПЗ, нито в текстовата част на процесната заповед, нито също така и в решение II. 3 по протокол 2/28.02.2023 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Чепеларе, се съдържат някакви фактически основания по отношение на процесните имоти, покриващи хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, като такива не могат да се установят и от графичната част на заповедта. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, както и правилно приема първоинстанционният съд, че така посоченото в заповедта правно основание не е осъществено по отношение на процесните имоти и административният акт е издаден в противоречие с чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5 от ЗУТ, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на този акт. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че доколкото с процесната заповед се установява по делото, че се предвижда ново свързано застрояване по задължителни линии на застрояване /а не ограничителни както се твърди в касационната жалба/ по отношение на УПИ ХIV 389, кв. 23, със съседните УПИ XV 388, УПИ XI 392 и УПИ XIII 390, кв. 23, то е следвало да се изготви и работен устройствен план в съответствие с изискването на чл. 113, ал. 2, предл. второ от ЗУТ, като изложените от него мотиви се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ от АПК. В тази връзка следва да се има предвид също така, че приложимият в случая закон е ЗУТ, който в хипотезата на свързано застрояване в повече от две УПИ-та предвижда одобряване на РУП, а не силуетен план, съставянето на който е било изискуемо при действието на отменения ППЗТСУ чл. 61 от ППЗТСУ /отм./. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите приети по делото доказателства. Съдебният акт е и с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Смолян е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответниците Р. Б. С., Г. С., М. Т. К. и С. Т. П. за присъждане на разноски за касационната инстанция, Община Чепеларе ще следва да бъде осъдена да заплати такива на ответниците Р. Б. С. и Г. С. в размер на 600 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г., както и на ответниците М. Т. К. и С. Т. П. сумата в размер на 650 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024 г По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,