Решение № 7746 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2009 г.

Решение № 7746 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс образувано по жалба на Росен Димитров Пандев, срещу решение № 9/10.02.2009 г. по адм. д. № 7707/2008 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 3-690-3/10.11.2008 г. на началника на 05 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, за отнемане разрешение № 748/28.09.2007 г. за съхранение на късо огнестрелно оръжие. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответният орган, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че от представеното постановление на наблюдаващия прокурор № 1260/2007 г. е видно, че наказателното производство е започнало срещу конкретно лице. Прокурорът дава заключение да се отхвърли жалбата. Следва да се приеме, че има започнало наказателно преследване, след като е образувано досъдебно производство въз основа на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба срещу заповедта за отнемане на разрешението за съхранение на късо огнестрелно оръжие административния съд е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗКВВООБ, на която се е позовал административния орган при издаване на заповедта, съгласно която разрешения за производство, търговия и пренасяне на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от лица, срещу които е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Установено е, че срещу жалбоподателя е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 291, ал. 1 НК, а според чл. 23 ал. 2 НПК, в предвидените в този кодекс случаи наказателното производство се счита за образувано с първото действие, с което започва разследването. Няма данни жалбоподателят да е привлечен като обвиняем, за което е необходимо да се съберат достатъчно доказателства за виновността му и извършване на престъпление от общ характер и да не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство. Направени са изводи, че след като образуваното наказателно производство не е прекратено срещу жалбоподателя е в ход наказателно преследване и текстът на чл. 12 ал. 1 т. 1 предл. второ ЗКВВООБ не обвързва отнемането на издаденото разрешение с конкретен резултат от започналото наказателно преследване. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Член 16 ал. 1 т. 1 от ЗКВВООБ предвижда отнемане на издадените разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси в случаите на чл. 12 от същия закон. В чл. 12 от ЗКВВООБ са уредени няколко хипотези за отнемане на даденото разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие: по т. 1 - когато против титуляра на разрешението е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. В ЗКВВООБ не се съдържа легална дефиниция на понятието "започнало наказателно преследване", както и в Наказателнопроцесуалния кодекс. В пар. 1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност е дадено легално определение на "започнало наказателно преследване" по смисъла на този закон: а) при предварително производство - от повдигане на обвинението, б) при дознанието -след разпита на лицето в качеството му на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуално принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. Легалното определение е по смисъла на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, където предмет на регулиране са други обществени отношения. Тълкуването по чл. 46 ал. 2 от ЗНА при непълнота на нормативния акт, се прилага, ако това отговаря на целта на закона. В друг смисъл е решение № 10 от 27.VII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 13/92 г. съгласно което израза "може да бъде възбуждано наказателно преследване" по смисъла на чл. 70 от Конституцията по отношение на народните представители, означава даване разрешение на надлежните органи за образуване на предварително производство и извършване на следствени действия. В случая с оглед целите на ЗКВВООБ под "започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер" следва да се разбира образувано наказателно производство от общ характер. Съгласно чл. 207 ал. 1 НПК досъдебното производство се образува при законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, а според чл. 211 ал. 1 НПК, достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Целта на закона е контролиране на посочените в чл. 1 ал. 1 от ЗКВВООБ рискови дейности, с оглед на което е правилно отнемането на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси да се извършва в момента, когато срещу лицето е образувано наказателно (досъдебно производство), а не в по- късен момент - след привличането му като обвиняем. Защитата на обществените интереси може да се окаже загубила своя предмет и предназначение, ако действията на разследващия орган по чл. 219 НПК се приемат за релевантния момент, в който компетентния орган по ЗКВВООБ може да осъществи правомощията си. Аргумент в тази насока е и редакцията на текста на чл. 12 ал. 1 т. 1 от специалния закон, който не употребява израза "привличане като обвиняем", съществуващ като легален термин в НПК за тази фаза на досъдебното производство, а свързва отнемането на разрешенията със започването на наказателното преследване, с началото на наказателното производство. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е извършил проверка относно компетентността на органа издал обжалвания акт. Към преписката е представено удостоверение на СДВР, че заповедта е подписана от полковник Йордан Вучков, началник на Пето РПУ при СДВР към момента на издаване на заповедта, каквито писмени доказателства са представени и в касационното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение