Решение № 2953 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2011 г.

Решение № 2953 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5485/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция "Земеделие" гр. Пловдив срещу решение № 467 от 18.03.2011 г., постановено от Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав по адм. д. № 2743/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Боян Пламенов Атанасов, представляван от адв. Бучкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ, формиран по искане вх. № 16-00-4207 от 29.11.2010 г. за промяна на предназначението на земеделска земя имот с инд. № 006045 в м. "Терфилска кория", землището на с. Маноле, община Марица. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че при издаване на решение по чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ, комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ действа при условията на обвързана компетентност. След като заявителя е представил доказателства за одобрен и влязъл в сила подборен устройствен план, комисията следва да се произнесе с позитивен административен акт, решение с което да промени предназначението на земеделската земя и да определи дължимата държавна такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. Само на това основание обжалвания мълчалив отказ е преценен за незаконосъобразен и е отменен. С обжалваното решение съдът е определил срок за издаване на решение по чл. 24, ал. 1 от ЗОЗЗ. С оглед на обхвата на касационната проверка, предвиден в чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав приема, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по недопустима за разглеждане жалба. По делото са установени следните релевантни факти: С решение № 8 от 17.07.2009 г. на основание чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ППЗОЗЗ, комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е утвърдила площадка за проектиране на обект "Птицеферма за подрастващи кокошки носачки и фуражен цех", с която се засягат 11 059 кв. м. земеделска земя от пета категория, неполивна собственост на Боян Пламенов Атанасчев в землището на с. Маноле, м. "Терфилска кория", съставляваща имот с инд. № 006045. Решението е издадено след заключение от РИОКОЗ Пловдив изх. № 1571 от 18.02.2009 г., с което е съгласуван терен за разполагане на обект птицеферма за порастващи кокошки носачки и фуражен цех. Във връзка с постъпила жалба, РИОКОЗ Пловдив издава последващ административен акт изх. № 6437 от 28.06.2010 г. - здравно заключение за отмяна на здравно заключение изх. № 1571 от 08.02.2009 г. и не съгласуване на терен за проектиране на птицеферма за порастващи кокошки носачки и фуражен цех. С молба вх. № КЗЗ 0019 от 13.01.2010 г. оспорващата страна Боян Пламенов Атанасчев е направено искане за издаване на решение за промяна на предназначението на земеделската земя. Това искане е била разгледано от комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ и с решение № 3 от 08.04.2010 г. е постановен акт, с който е отложено произнасянето по направеното искане, като едно от основанията, поради което е отложено произнасянето е получаване на отговор от Министерството на здравеопазването, във връзка с подадената жалба срещу положителното становище на РИОКОЗ Пловдив. Във връзка с това решение е подадена жалба, която е оставена без разглеждане от Административен съд Пловдив, тъй като решението няма характер на индивидуален административен акт. Това определение е потвърдено с определение № 366 от 11.01.2011 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 1644/2010 г. Във връзка с отмяна на здравното заключение и издаване на ново, с което не се съгласува промяна на предназначението на земеделската земя между заявителя Боян Атанасчев и Областната дирекция "Земеделие" Пловдив е разменена кореспонденция, с която заявителя е уведомен, че поради промяната в съгласувателната процедура е необходимо неговото становище по преписка № КЗЗ 0019 от 13.01.2010 г. по преписката са постъпили два писмени отговора със становище на заявителя, че на този етап от процедурата комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, действайки при условията на обвързана компетентност следва да издаде решение за промяна на предназначението и да определи такса по чл. 30 от ЗОЗЗ. С оглед на този ход на процедурата по преписка № КЗЗ 019/13.01.2010 г. не може да приеме, че е налице ново надлежно сезиране на административния орган с искане за издаване на окончателно решение за промяна на предназначението на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК основание за допустимост на административно производство по издаване на индивидуален административен акт е липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали това производство е във фаза на издаване или оспорване. В случая е налице висящо административно производство по преписка № КЗЗ 019/13.01.2010 г. с идентичен предмет и страни, поради което не е допустимо да се разглежда ново искане за издаване на индивидуален административен акт. Именно поради тази причина административния орган не е имал право и задължение да се произнася по искане вх. № 16-00-4207 от 29.11.2010 г. За да е налице мълчалив отказ следва компетентния административен орган да е задължен по силата на законовата регламентация да се произнесе в предвидения срок. При липса на произнасяне е налице мълчалив отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, като следва да се има пред вид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган да се произнесе следва да е по искане за издаване на административен акт, което да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. При липсата на задължение за произнасяне или за извършване на действие или въздържане от действие не може да се формира и мълчалив отказ. След като това не е налице задължение на административния орган да се произнесе по направеното повторно искане за издаване на административен акт, то липсва и годен предмет за съдебно обжалване, поради което и оспорването пред първоинстанционния съд е било недопустимо. Като е стигнал до различен правен извод относно допустимостта на оспорването, решаващият съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение