Решение № 2742 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция Бюро по труда Русе, чрез пълномощник Г. Василев юрисконсулт, срещу Решение 3031/23.10.2024г. на Административен съд Русе по адм. дело 709/2024г. С него се обявява нищожността на решение от 29.07.2024г. на директора на Дирекция Бюро по труда гр. Русе и изпратено делото като преписка на главния директор/заместник главния директор на Главна дирекция Услуги по заетостта . Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Свеждат се до мотиви за погрешно тълкуване от съда на нормата на чл. 91 АПК. Ответникът, "Еднолично адвокатско дружество В. Велев чрез процесуален представител адвокат Христова, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба на Еднолично адвокатско дружество В. Велев , чрез пълномощник адвокат К. Христова против Решение без номер от 29.07.2024г. на Директор на Дирекция Бюро по труда гр. Русе към Агенцията по заетостта. Възраженията са за незаконосъобразност на акта с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, която уважил и прогласил нищожността на обжалвания административен акт. Установено е по приложената преписка, че дружеството е участник в Процедура за ползване на насърчителни мерки по ЗНЗ през месец юни с депозирани документи с вх. 51501-07-13-145/25.06.2024г., протокол 2/27.06.2024г. на Съвета за сътрудничество към ДБТ- Русе като с решение от 04.07.2024г. на директора на дирекция Бюро по труда - Русе е отказана услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ, а именно Включване в програми и мерки за заетост и обучение на Еднолично адвокатско дружество В. Велев . Мотивите са Недостатъчен ресурс по чл. 59 на ЗНЗ на ДБТ гр. Русе. В решението е вписано указание, че то може да се обжалва по реда на АПК, като обжалването по административен ред се извършва пред Директора на Дирекция Регионална служба по заетостта гр. Русе в 14 дневен срок от съобщението за издаването му. По повод жалба на дружеството, на основание чл. 91 от АПК, с решение от 29.07.2024г. на Директор на Дирекция Бюро по труда -гр. Русе е постановено решение, с което се изменя Решение от 04.07.2024г. на директора на Дирекция Бюро по труда - Русе като отказва услугата по чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗНЗ а именно Включване в програми и мерки за заетост и обучение на Еднолично адвокатско дружество В. Велев с мотиви, че финансовите средства са 6424 лева, които са достатъчни за удовлетворяване на заявки за две работни места, с което финансовият ресурс по чл. 50 от ЗНЗ е вече изчерпан. Първият класиран работодател е оценен с 50 точки и е заявил две места, а дружеството е класирано на 11 място. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Приел, че е недопустимо органът в процедура по чл. 91, АПК да допълва мотивите си, като всъщност се произнася със същия административен акт, което също е недопустимо и прогласил нищожността на решението. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 91 АПК предвижда, че административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му. Като новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс АПК/. В настоящият случай обжалваното решение от 29.07.2024г. не е валидно упражнен право отзив, защото създава привидност на преразглеждане на първоначалния акт с неговото изменение, което изменение всъщност е само допълване на мотивите на първоначалния акт. Нито е допустимо допълване на мотивите на първоначално издадения акт по този ред, нито е допустимо изменение на първоначалния акт, изразяващо се само в допълване на мотивите, а всъщност е и ново произнасяне по същество на същия отказ с нови мотиви. Последиците от произнасянето по чл. 91 АПК, са че страната която е засегната от него може да го обжалва, или да обжалва първоначално издадения акт, а такава възможност с издадения акт на 29.07.2024г. няма предвидена да може да се обжалва решението от 04.07.2024г. със създадената привидност, че първоначално издадения акт е изменен. Или, е налице правно положение, с което е издаден същият административен акт съдържащ отказ и с допълнени мотиви, каквито няма в първоначалния акт, а същевременно няма възможност да се обжалва първоначалния акт, тъй като се обжалва актът по чл. 91 АПК, който изменя първоначалния. Такова правно положение е недопустимо и правилно административния съд е прогласил нищожността на решението от 29.07.2024г. и изпратил делото като преписка на горестоящия административен орган за произнасяне по жалбата срещу решението от 04.07.2024г. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение