Решение № 9005 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14013/2013 г.

Решение № 9005 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14013/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов Апостолов в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1936/19.08.2013 г., постановено по адм. дело № 3234/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161102763/22.08.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1088/09.11.2011 г. на директора на същата дирекция за допълнително начислен ДДС на "Ру Жел" ЕООД - гр. Стара Загора в размер на 34 994,56 лв. и лихви за данъчен период на месец октомври 2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В голямата си част касационната жалба представлява на фактическата обстановка, установена по делото. Твърди се, че от страна на ревизираното дружество не е имало оспорване на отговора на приходната администрация на Кралство Белгия и данните, което се съдържат в него. При неоспорването му според касатора като официален документ той притежава обвързваща материална доказателствена сила. Касаторът е изложил оплакване, че неправилно съдът е приел за доказана ВОД на патешки продукти, предвид представеното потвърждение, издадено от Delico GCV. В случая касаторът излага доводи, че освен потвърждението е представен и транспортен документ, но те са във вътрешно противоречие един с друг, тъй като транспортните документи не доказват наличието на цялата стока, за което получателят се подписва, че е получена в друга държава-членка. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, в която се иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ру Жел" ЕООД - гр. Стара Загора чрез процесуалния си представител адв. Светлин Панов я оспорва по съображения, изложени в представените писмени бележки и с искане за присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение и за неговата отмяна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка: Дружеството "Ру Жел" ЕООД през месец октомври 2009 г. е декларирало вътреобщностна доставка (ВОД) на патешки продукти за фирма "GCV Delico" с VIN ВЕ816708623, регистрирано в Кралство Белгия и са издадени фактури № 91/16.10.2009 г. и № 94/30.10.2009 г. Съдът не е възприел констатациите в ревизионния акт, че не е доказано транспортирането на патешките продукти (гъши дроб, магре и бут) от България за Белгия, позовавайки се на представените международните товарителници (CMR), като по товарителницата към фактура № 91/16.10.2009 г. е посочен превозвача "ДГ транс" ООД с товарен пункт Братя Даскалови и разтоварен пункт във Франция, както и са посочени транспортното средство и ремаркето към него с регистрационните им номера, а по фактура № 94/30.10.2009 г. и международната товарителница към нея за превозвач е посочен "Плантрейд" ЕООД с товарен пункт Братя Даскалови и разтоварен пункт във Франция, както и транспортното средство и ремаркето към него с техните регистрационни номера. Съдът е установил също така, че в товарителницата като изпращач е посочен "Мининвест 2009" ООД, а за получател "Gers Distribution", но от получения отговор от "Мининвест 2009" ЕООД е заявил, че въпреки посочването му в товарителницата от 30.10.2009 г. не е извършвал ВОД за Белгия, а е допусната грешка от пълномощника Живко Петров, който едновременно е пълномощник и на "Ру Жел" ЕООД. Съдът е установил, че приходните органи са извършили насрещна проверка на превозвача "ДГ транс" ООД и при нея са потвърдени извършените транспортни услуги от България за Белгия, което се установява и от фактурата за транспорт № 985/02.11.2009 г. Освен това е прието, че по време на ревизията са представени и командировъчни за шофьорите, свидетелства за регистрации на автомобилите, както и данни, че са собственост на посочения превозвач, както и са представени и пътни листове. Относно CMR от 30.10.2009 г., в което е положен печат на "Мининвест 2009" ЕООД съдът е счел, че и това дружество извършва ВОД за Белгия на патешки продукти за същата фирма в Белгия - "Gers Distribution". За превозвачът "Плантрейд" ЕООД също е извършена насрещна проверка от ревизиращите органи, който е потвърдил транспортирането на процесните стоки от България до Белгия. Съдът е обсъдил и представения SCAC от Белгия, от който се установява, че дружеството-получател е регистриране за целите на ДДС, фактурата е отразена във VIES-декларацията като ВОП под № 201000130 в книгата за покупките, както и че ДДС е платен чрез белгийската ДДС-декларация. Съдът се е позовал и на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено и плащане по фактура № 94/30.10.2009 г., както и на потвърждението то белгийския получател на процесните стоки. Първоинстанционният съд е обсъдил Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз (CMR), според която договорът за превоз на товари се установява с товарителница, а тя удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на товара от превозвача. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че е доказано извършването на ВОД за Белгия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и правилно е определена нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Според съда доказването на ВОД е регламентирано в чл. 45 ППЗДДС с няколко хипотези в т. 2, б. "а" - "в" в зависимост от това за чия сметка е транспорта, като е прието че по делото са представени и двата вида документи - транспортни и потвърждение от получателя на стоките чрез управителя Уили де Нееф. Обжалваното решение е правилно постановено. И съдебната практика на ВАС и на СЕС в Люксембург е категорична, че за доказване на ВОД следва по несъмнен начин да се установи, че стоката е напуснала територията на България и е установена в друга държава-членка. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ, означава в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. В процесния случай са предствени и двата вида небоходими по смисъла на чл. 45, т. 2 ППЗДС документи, установяващи осъществения ВОД - транспорти документи и писмено потвърждение от получателя на стоките, установен в Белгия, както и получен и по линия на международното сътрудничество по Регламент № 1798/2003 г. (ЕО) на Съвета SCAC. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на SCAC съгласно Регламент № 1798/2003 г., който представлява официален документ и като такъв се ползва с материална доказателствена сила. От него е установено, че стоките по фактура № 94/30.10.2009 г. са получени от получателя - белгийското дружество, както и че последното има валиден номер по ДДС и е установено от съдебно-счетоводната експертиза по делото, че е налице и плащане по тази фактура. Относно транспортирането на стоката безспорно е установено по делото, че превозвач е "Плантрейд" ЕООД, който има лиценз за международни превози, собственик е на транспортното средство заедно с влекач и е издал фактура за извършената транспортна услуга. Лицето Николай Петров, който е извършил транспортирането е назначен на трудов договор при посочения превозвач и е разпитан в съдебно заседание като свидетел. Съдебно-графологическата експертиза пък по несъмнен начин е установила, че положения печат на CMR е на превозвача "Плантрейд" ЕООД. Освен това от изпратеното потвърждение от белгийския получател потвърждение по смисъла на чл. 45, т. 2 ППЗДДС в него изрично е удостоверено от Уили Де Нееф като управител на "GCV Delico" "GCV Delico", че са получени стоките, посочени във фактура № 94/30.10.2009 г.: патешки угоен дроб - 3869,200 кг.; патешки бутчета - 4406 кг. ( магре (патешки гърди) - 5380,780 кг. и бонфиле - 506,100 кг. Следователно, съответстват на фактическите установявания изводите на съда, че в потвърждението на белгийската фирма се установява получено цялото количество по фактура № 94/30.10.2009 г. Това потвърждение е в съответствие и с данните от SCAC, поради което правилно съдът е приел, че е доказано осъществяването на ВОД по фактура № 94/20.10.2009 г. по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, за която е приложима на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС нулева ставка. В съдебното решение има позоваване и обсъждане на доказателства и относно фактура № 91/16.10.2009 г., но тя не е била предмет на спора между страните по делото, а и от решението на решаващия орган се установява, че ревизионният акт в частта относно фактура № 91/16.10.2009 г. е отменен, прриемайки, че неправилно ревизиращите органи не са приложили нулева ставка за тази доставка. Ревизираното дружество е излагало твърдения, че поставянето на печат на "Мининвест" ЕООД в една от товарителниците като изпращач е по причина, че и "Ру Жел" ЕООД и "Мининвест" ООД са работили с един и същи пълномощник - лицето Живко Петров. Правилно съдът се е позовал на свидетелските показания на Живко Петров, тъй като от тях се установява допусната от него грешка, като в товарителницата по процесната фактура е положил печат за изпращач вместо на "Ру Жел" ЕООД, на "Мининвест" ООД. От друга страна дори да се приеме, че не е доказано транспортирането на стоката, то като се има предвид, че за ревизирания период разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ППЗДДС изисква доказателства или за транспортиране или за писмено потвърждение от получателя на доставката, то второто изискване в настоящия случай е спазено и то, както вече се посочи по-горе е в съответствие с получения по искане на българската приходна администрация SCAC от Белгия. Наистина потвърждението е представено в хода на първоинстанционното съдебно производство, но то като частен свидетелстващ документ не е оспорено от процесуалния представител на приходните пред съда по реда на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК. Освен това, както вече се посочи потвърждението се обсъжда заедно с приложения по делото SCAC, който е официален документ, изхождащ от данъчните органи на държавата, в която е получателя на стоките и се ползва с материална доказателствена сила. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника за разноски, такива следва да се присъдят в размер на 1 440 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,