Решение № 9164 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2009 г.

Решение № 9164 от 8.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4251/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационен протест на прокурор от Върховна административна прокуратура срещу Решение № 690/15.01.2009 г. по адм. дело № 4779/2008 г. на тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата, подадена от "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД - гр. София, представлявано от изпълнителен директор Александър Наков Чакмаков, срещу решение на Министерския съвет (МС) на Република България (РБ), взето по протокол № 41/11.10.2006 г., по т. 4.6. Касаторът поддържа, че решението е неправилно в оспорената част, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано, поради което претендира отмяната му. Ответникът МС на РБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Маринова изразява становище за неоснователност на касационния протест и моли съда да го отхвърли. Заинтересованата страна "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД - гр. София, не изразява становище по протеста. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, приема, че касационният протест е подаден от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество - неоснователен, по следните съображения: С решението по адм. дело № 4779/2008 г. тричленният състав на четвърто отделение на ВАС е приел за установено, че оспореното решение на МС е законосъобразно, включително в частта му по т. 4.6, в която е предвидено изискването със заявлението за проучване на строителни материали, кандидат - титулярът да представя документ за постигнато предварително съгласие със собствениците на земята, за ползването й при осъществяването на бъдещата проучвателна дейност, като част от одобрените по т. 4 от решението, критерии за определяне на целесъобразността на предложенията за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на строителни материали. В тази връзка правилно съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган с оглед правомощията на МС, установени в чл. 114 от Конституцията на РБ, чл. 20, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 50, вр. чл. 53, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ, в редакцията действаща към момента на издаване на акта, обжалван в първоинстанционното производство). С оглед представените по делото доказателства, обоснован е направеният от съда извод, че при постановяване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел, включително в частта му по т. 4.6. Във връзка с основния довод за неправилността на съдебното решение, наведен в касационния протест - че решаващият състав не е съобразил, че решението на МС в частта му по т. 4.6 противоречи на правилото на чл. 75, ал. 1 от Закона за подземните богатства, следва да се има предвид, че последната разпоредба няма императивен характер. Според нея, титулярът на разрешение за търсене и/или проучване или концесионерът и собственикът на земята могат да сключат договор, с който в полза на титуляра на разрешението или на концесионера се учредява вещно право на ползване върху земята за срока на разрешението или на концесията и се определят условията, редът и обезщетението за ползването на земята. Според чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗПБ, регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята, а предоставените разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив дават право на титуляра на разрешението или концесионера да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор. Противно на твърденията на касатора, анализът на горепосочените разпоредби не налага извод за незаконосъобразност на решението на МС в частта, в която като един от критериите за преценката на целесъобразността на предложение на кандидат - титуляр за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на строителни материали, се сочи представяне на документ за постигнато със собствениците на земята, предварително съгласие за ползването й при осъществяването на бъдещата проучвателна дейност. Още повече, че при непостигане на съгласие при условията на чл. 75, ал. 1 ЗПБ, ал. 2 предвижда възможност въпросът да бъде отнесен за разрешаване пред съответния орган, който чрез областния управител по местонахождението на имота може да направи искане до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството за принудителното отчуждаване на частните имоти или части от тях, по реда на Глава III от Закона за държавната собственост и след предварително равностойно обезщетяване, което несъмнено би затруднило и отложило във времето ползването на земята за целите на издаденото разрешение. Следователно, установеният в обжалваната част от решението на МС, критерий за целесъобразност, кореспондира с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, а както правилно е отбелязал съдът - с избраната от органа възможност е постигната и целта на закона, оправомощил го за издаване на оспорения акт в условията на оперативна самостоятелност. Изложеното налага извод, че първата инстанция освен, че е изяснила всички факти от съществено значение за преценката относно спорното право и приложила правилно относимите материалноправни норми, е осъществила в пълен обем изискуемата от чл. 169 АПК проверка за законосъобразност на акт, издаден при оперативна самостоятелност. По изложените съображения, настоящият състав приема, че не са налице релевираните в касационния протест, касационни основания за отмяната на съдебното решение и последното, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, петчленен състав на първа колегия при Върховния административен съд,