Решение № 4880 от 9.5.2023 г. на ВАС, III о.

Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение 2955 от 03.05.2022г. по адм. дело 6886/2019г. по описа на Административния съд град София в частта, в която е осъдена да заплати на И. Богданова Пузарг обезщетение в размер на 5632,45 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 26.07.2014г. - 05.11.2014г. вследствие на бездействието на Българската народна банка да приложи ползващата се с директен ефект норма на чл. 1, § 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г., относно схемите за гарантиране на депозити, като приеме решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД в срок от 5 работни дни след установяване на тяхната неналичност, както и в частта за присъждането на разноски по делото в размер на 617 лева. Поискана е отмяната на решението в тази част поради необоснованост и нарушение на материалния закон с постановяването на друго, с което да се отхвърли иска и в останалата част и да се присъдят направените разноски. Българската народна банка е подала и частна жалба срещу определение 6353 от 15.08.2022г. по адм. дело 6886/2019г. по описа на Административния съд град София, с което е оставена без уважение подадената от нея молба за изменение на решението в частта за разноските. Поискана е отмяната на определението и присъждането на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответницата И. Богданова Пузарг е поискала отхвърлянето на жалбите и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението и постановеното определение относно разноските са правилни и следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част, с оглед направените касационни оплаквания, както и правилността на определението за разноските, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на И. Богданова Пузарг, с която срещу Българската народна банка е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 8 627,96 лева за имуществени вреди, причинени от незаконно бездействие на Българската народна банка за изпълнението на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащането на гарантираните депозити, изразяващи се в изтеклата в периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. законна лихва върху гарантирания размер на депозитите. Административният съд установил, че И. Богданова Пузарг е била титуляр на безсрочен депозит в евро в Корпоративна търговска банка АД, открит на 26.09.2012г. С анекс 85804 към рамков договор за платежни услуги за потребители на нейно име била открита банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит, закрит на 22.04.2015г. С решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, изменено и допълнено с решение 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, Корпоративна търговска банка АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца. Със същото решение били назначени квестори, спряно било изпълнението на всички задължения на търговската банка и дейността й била ограничена. С решение 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка удължил срока на специалния надзор до 20.11.2014 г. На 20.09.2014 г. Министерският съвет на Република България бил уведомен от Европейската комисия за откриването на процедура срещу България за нарушение на Директива 94/19/EC. Процедурата е прекратена с решение на Европейската комисия от 15.12.2015 г. С решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД. Въз основа на това решение е открито производство пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките за изплащане на вложителите на гарантирания размер на депозитите. С решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките определил датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. На 06.11.2014 г. за ищцата била изпратена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), като в посочената сума били включени и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка от 06.11.2014 г. Според издаденото от "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност удостоверение, наличните по сметките на И. Богданова Пузарг парични средства представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви, като не може да бъде удостоверено каква част от изплатения на ищцата гарантиран размер на влоговете от 196 000 лева представлява главница и каква част - лихва. С решение 664/22.04.2015 г. по търг.дело 7549/2014 г на Софийския градски съд била обявена неплатежоспособността на Корпоративна търговска банка АД, с начална дата 06.11.2014 г. С решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г., Софийският апелативен съд отменил решение 664/22.04.2015 г. на Софийския градски съд в частта относно началната дата на неплатежоспособността, като за такава била определена датата 20.06.2014г. Административният съд изслушал заключение на счетоводна експертиза, в което са посочени размерите на лихвите в проценти, начислявани по съответните влогове на ищцата в "Корпоративна търговска банка" АД за съответните периоди. Според заключението от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, законната лихва за забава върху сумата 196 000 лева, представляваща гарантираният размер на депозита, изтекла за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г., възлизала на 5 733,82 лева, а за периода 30.06.2014г. 04.12.2014г. - на 8 627,97 лева. От правна страна съдът приел, че искът за обезщетяване на вреди от забавеното изплащане на гарантирания депозит от Фонда за гарантиране на влоговете в банките е частично основателен. Съдът посочил, че Българската народна банка е надлежният ответник в производството според Закона за Българска народна банка и съобразно постановените от Съда на Европейския съюз решения - решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16 и решение от 25.03.2021 г. по дело С-501/18. Макар Българската народна банка да не принадлежала към системата от органи на изпълнителната власт, тя разполагала с властнически правомощия, които я определяли като административен орган съобразно втората хипотеза на §1, т.1 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс. Според направената от административния съд преценка, Българската народна банка допуснала твърдяното в исковата молба съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като не издала решение за обявяване на неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в съответствие с предписанията на член 1, точка 3, подточка i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19. Тези норми съдържали ясно и точно определени императивни срокове за поставяне в действие на схемата за изплащане на гарантираните депозити без право на преценка на компетентния орган относно тяхното спазване, поради което не се установявал извиним характер на нарушението или евентуална грешка при прилагане на правото. За вложителите в банките било от съществено значение да имат постоянен достъп до техните спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок, по-дълъг от установения в директивата, без съмнение довело до нарушение на правото на собственост на ищцата. Първоинстанционният съд отхвърлил и възражението на ответника, че нямало причинна връзка между вредата и невзетото от централната банка решение по чл.1, точка3 , буква i от Директива 2009/14/ЕО, както и че компетентният да изплаща депозитите орган е Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който към оня момент не е разполагал с необходимите средства. Съдът отбелязал, че Фондът няма правомощие да определи началната дата на изплащане на гарантираните депозити, а поставянето в действие на компенсационния механизъм не е обвързано с наличието/липсата на достатъчно парични средства. В срок от 5 работни дни след като е констатирала, че "Корпоративна търговска банка" АД е преустановила плащанията на депозитите на вложителите и няма да е в състояние за неопределено време по причини, свързани с финансовото й състояние да ги изплати, Българската народна банка следвало да приеме решение, с което да се задейства схемата за изплащане на гарантиране на депозити в рамките на 20 работни дни, считано от това решение. Фондът за гарантиране на вземанията по влогове в банките не разполагал с правомощия сам да определи началната дата на изплащане на гарантираните депозити и да започне изплащането им без да има решение на Българската народна банка. Тъй като ищцата не разполагала с гарантирания размер на влога за времето от 26.07.2014г. до 05.11.2014г., обезщетението за вреди от забавеното му изплащане следвало да се присъди за този период. Срокът от 5 работни дни, в който Българската народна банка е трябвало да издаде акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014г., изтичал на 27.06.2014г. Ако Българска народна банка бе взела решението по чл. 1, точка 3, подточка i в петдневния срок или най-късно до 27.06.2014г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите, считано от 30.06.2014г., изтичал на 25.07.2014 г. Считано от 26.07.2014г., ищцата започнала да търпи имуществени вреди от допуснатата по причина на неправомерното бездействие на Българската народна банка забава. Съдът не споделил и възражението на ответника, че исковата претенция на ищцата за заплащане на законната лихва за забава за изплащането на гарантирания размер на депозитите следва да се отхвърли, тъй като до датата на изплащане на гарантирания размер на влога "Корпоративна търговска банка" АД е начислявала договорна лихва върху влоговете на ищцата, като в изплатения гарантиран размер на влоговете от 196 000 лева е включена главница и договорна лихва, изтекла за времето от 30.06.2014 г., до изплащане на сумата. Административният съд изтъкнал, че задължението за заплащане на законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди от неизпълнението на парично задължение, които кредиторът не е длъжен да доказва. Невъзможността вложителите да се разпореждат свободно с парите си поради неизпълнението на задължението на Българската народна банка да задейства схемата за изплащане на гарантирания размер на депозитите в указаните в Директива 94/19/ ЕО и Директива 2009/14 /ЕС срокове пораждало правото им на обезщетение. Административният съд посочил, че своевременното изпълнение на задължението по чл.1, точка 3, б. i от Директива 94/19 би защитило в максимална степен освен правата на вложителите, и обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защитата на вложителите, а и осигуряването на стабилност на банковата система. При паричните притезания обективният измерител на стойността на нарушеното право била законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. По тези съображения съдът осъдил ответната страна да заплати на ищцата обезщетение в размер на 5 632, 45 лева, изразяващо се в изтеклата законна лихва за забава върху гарантирания депозит от 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014г., като отхвърлил иска за разликата над 5 632, 45 лева до предявения размер от 8 627,97 лева, както и за останалата част от исковия период. С оглед частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл.10, ал. 3 ЗОДОВ Българската народна банка била осъдена да заплати на И. Богданова Пузарг разноски в размер на 617 лева от общо направените разноски от 946 лева. С определение 6353 от 15.08.2022г. по адм. дело 6886/2019г. по описа на Административния съд град София административният съд отхвърлил искането на Българската народна банка за изменение на решението в частта за разноските, така че на ответника да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В определението административният съд се позовал на § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като взел предвид, че исковата молба е предявена на 19.06.2019г. преди влизане в сила на изменението на закона от 29.11.2019г., с който е създадена нормата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Измененият закон се прилагал за искови молби, подадени след влизането му в сила, поради което разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ не намирала приложение. Касационната инстанция намира, че решението в обжалваната от Българската народна банка част е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с правилата на формалната логика и с материалния закон. То съответства на правото на Европейския съюз според тълкуването, направено от Съда на Европейския съюз в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Друг основен принцип на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право на държавата членка. В случай че правният ред на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата-членка за вреди, причинени на граждани или организации при нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. Не може да бъде споделен доводът на касационния жалбоподател, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка не е била компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете, както и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на централна банка, който има Българската народна банка по Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012. Освен Българската народна банка, в системата на държавните органи към оня момент и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Затова не е било необходимо изрично законодателно решение за овластяването на национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) 575/2013. Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство. Независимо че нормата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19 не е пренесена в националния закон, съдът правилно преценил, че Българската народна банка е допуснала противоправно бездействие като не е приложила правилата по директивата. Това нейно задължение произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. В мотивите на решението Съдът на Европейския съюз посочва: Член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Управителният съвет на Българската народна банка е бил обвързан да приеме решение със съдържание, съответстващо на предписанието на член 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, като остави неприложена противоречащата му норма на чл.23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Като следствие от неизпълнението на правилата на директивата, които предоставят права на частноправни субекти и следва да се определят като норми с директен ефект, е било забавено откриването на процедурата по изплащането на депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка" АД в гарантирания размер от 196 000 лева, през което време те не са имали достъп до тази сума. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между понесените от ищцата имуществени вреди и допуснатото от Българската народна банка неправомерно бездействие. В решението ясно се посочва какви са били произтичащите от правото на Европейския съюз задължения на централната банка, които тя не е изпълнила своевременно. По тази причина ищцата, както и всички вложители в "Корпоративна търговска банка" АД, не са имали достъп до гарантирания размер на депозитите си в течение на срока на исковата претенция. Касационната инстанция не споделя и довода на Българската народна банка, че ищцата не е понесла твърдените вреди, тъй като обезщетението за забавено плащане на парично задължение било дължимо само в случаите на договорно неизпълнение на длъжника, но не и при вреда, възникнала от деликт. Законната лихва се дължи като обезщетение за неизпълнение на парично задължение независимо дали задължението произтича от договорно или извъндоговорно основание. Размерът на дължимото на страната обезщетение се определя на основание чл.86 ЗЗД, в съответствие с националния закон. Ищцата не е трябвало да доказва размера на причинените й вреди, тъй като претендира изтеклата върху главницата законна лихва, която, както беше посочено по-горе, представлява предвиденото по закон обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Не може да бъде възприет и доводът на Българската народна банка, че ищцата не е понесла имуществена вреда, тъй като през цялото време на специалния надзор над "Корпоративна търговска банка" АД до 6 ноември 2014 г., когато е отнет лицензът на търговската банка, по влоговете й в банката е начислявана договорна лихва. Както е посочено по-горе, И. Богданова Пузарг е понесла имуществена вреда от това, че гарантираната сума по депозитите й в "Корпоративна търговска банка" АД не е била изплатена в нормативно предвидените срокове. Задължението на Българската народна банка, за неизпълнението на което съдът е присъдил обезщетение, произтича от правно основание с извъндоговорен характер, а лихвата, която се начислява по влоговете на ищцата, е свързана с правоотношението по договора й за влог, сключен с "Корпоративна търговска банка" АД. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на депозитите в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова за определяне на размера на обезщетението няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената договорна лихва увеличава размера на задължението, което "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност има към вложителя, който може да търси пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е настъпилото непозволено увреждане. Поради това решението в частта за присъденото обезщетение е правилно и следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира за неправилно определение 6353 от 15.08.2022г. по адм. дело 6886/2019г. по описа на Административен съд град София. Присъждането на разноски в исковите производства се урежда ясно и пълно от разпоредбата на чл.78 ГПК. Член 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не съдържа уредба, която се отклонява от предписанията на чл.78 ГПК, според от която всяка от страните носи отговорност за разноски, ако загуби делото. И преди изменението на чл.10 ЗОДОВ (изм. и доп. ДВ. бр. 94 от 29 ноември 2019г. ) разпоредбата предвиждаше присъждането на разноски на ответника, ако предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Въпреки непрецизната редакция на чл.10, ал. 3 ЗОДОВ ( изм. ДВ. бр. 43 от 29 април 2008г.), по аргумент за по-силното основание, следва да се приеме, че разноските на ответника се дължат и при частично отхвърляне на иска, както на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената част от иска. С приетата нова разпоредба на чл.10, ал.4 ЗОДОВ не създава нова правна уредба, както приема административният съд, а се подобрява цялостната редакция на текста. Изводът за разпределяне на разноските между страните по спора може да бъде подкрепен и с друг аргумент. Разноските се определят от съда с крайния съдебен акт, според предвижданията на действащия към този момент нормативен акт. Начинът, по който се разпределят между страните, не е елемент, характеризиращ исковата претенция, а зависи единствено от изхода на правния спор. Затова няма място за автоматичното изключване на действието на влязлата в сила норма на чл.10, ал.4 ЗОДОВ по силата на §6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общите за вреди, що се отнася до присъждането на разноски, без да се направи систематичното й тълкуване . С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), се въвежда ново основание на отговорността на държавата и общините за вреди, в обхвата на която се включват и вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, урежда се подсъдността на споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което е във връзка с изменението на чл.203, ал.3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г. ). Именно с тези важни промени следва да се свързва отлагането на действието на закона за исковите молби, които са внесени преди изменението му. Като разграничителен критерий е избрана датата на внасяне на исковата молба, тъй като новата правна уредба не може да е основание на вече предявени искови претенции. С оглед тези съображения определение 6353 от 15.08.2022г., с което е отказано присъждане на разноски на Българската народна банка съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се отмени. Разноските за първата инстанция, направени от Българската народна банка, са общо 1 824 лева. На ответника в това производство се дължат разноски в размер на 633, 26 лева съразмерно с отхвърлената част от иска. Присъдените на И. Богданова - Пузарг разноски за първата инстанция са 617 лева или по компенсация на Българската народна банка се дължат разноски в размер на 16, 26 лева. Поради това решението на административния съд следва да се отмени в частта за присъдените на И. Богданова -Пузарг разноски от 617 лева. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на Българската народна банка се дължат разноски от 30 лева за държавна такса за обжалването на определение 6353/15.08.2022 г. Останалите разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, общо в размер на 1656, 50 лева, направени във връзка с касационното обжалване на решението, следва да останат в тежест на страната, както са направени. Пред касационната инстанция И. Богданова-Пузарг е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1035, 90 лева, от която сума следва да се приспаднат дължимите от нея разноски в полза на Българската народна банка, общо в размер на 46,26 лева или Българската народна банка следва да бъде осъдена да заплати на И. Богданова - Пузарг разноски по компенсация в размер на 989, 64 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд