Решение № 6989 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 293/2010 г.

Решение № 6989 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 293/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 101 от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 643/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, деветнадесети състав, е отхвърлил жалбата на "Ма - Би консулт" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Мария Димитрова, срещу ревизионен акт № 801539/22.07.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ" - гр. София и е осъдил "Ма - Би консулт" - ООД - гр. София да заплати на Д "ОУИ" - гр. София разноски по делото в размер на 774,95 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Ма - Би консулт" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Мария Стоянова Димитрова, чрез пълномощника му адв. Николай Илиев. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалвания ревизионен акт № 801539/22.07.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е не основателна.

С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Ма - Би консулт" - ООД - гр. София, представлявано от управителя Мария Димитрова, срещу ревизионен акт № 801539/22.07.2008 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - София - град, мълчаливо потвърден от директора на Д "ОУИ" - гр. София. След като е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесния ревизионен акт, както и констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит, административният съд е пристъпил към обсъждане на оплакванията на жалбоподателя. В тази връзка е прието, че независимо от постигнатата между страните по сключения на 1.06.2007 г. предварителен договор уговорка вложените материали и труд в недвижимия имот от страна на дружеството да се приспаднат от окончателната цена, за времето от сключване на предварителния договор до прехвърлянето на правото на строеж по нотариален ред дружеството фактически е извършвало подобрения върху чужд имот, без да е получило срещу това насрещна престация, поради което законосъобразно органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е отказано право на данъчен кредит по доставките, свързани с довършването на сградата. Изложени са и мотиви, че собственикът на сградата и дружеството са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "г" и "м" от ДР на ДОПК, поради което органът по приходите правилно е преценил на основание чл. 122, ал. 2, т. 13 от ДОПК, че цените и другите условия по конкретните сделки са уговорени с цел евентуално отклонение от данъчно облагане. Административният съд е приел, че представените от жалбоподателя удостоверения за въвеждане на сградата в експлоатация и удостоверение за степен на завършване, както и показанията на свидетелката Добренова са неотносими към спора и не следва да бъдат обсъждани. На база на изложеното е направен краен извод, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материално-правните изисквания, поради което се явява законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Решението на административния съд е правилно и законосъобразно.

Систематизирани, оплакванията на касатора се изразяват в следното:

• допуснато нарушение на съдопроизводствените правила изразяващо се в това, че административният съд не е разгледал правните основания на ревизионния акт за непризнаване на право на данъчен кредит, а за пръв път в решението е въвел нови основания в тази насока, като по този начин е накърнил правото на защита на страната;

• допуснато нарушение на материалния закон изразяващо се в това, че неправилно е прието от административния орган и съда, че извършените доставки са "безвъзмездни", поради което неправилно е отказано право на данъчен кредит.

Първото от така направените оплаквания е частично основателно, но допуснатото нарушение в тази насока не е от такова естество, че да прави постановения съдебен акт незаконосъобразен и да обуславя отмяната му единствено и само на това основание.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от административния съд. Същата се изразява в това, че между Мария Стоянова Димитрова, в качеството й на физическо лице, и дружеството "Ма Би Консулт" - ООД е сключен предварителен договор на 1.06.2007 г., по силата на който първата е продала УПИ в гр. Царево с площ от 355 кв. м, заедно с построената в него на фаза груб строеж сграда с площ от 190 кв. м, като в договора е уговорено, че купувачът след сключването му ще продължи строителството на обекта със свои средства до степен за годност на ползване. В изпълнение на предварителния договор е бил сключен окончателен такъв, в нотариална форма - нот. акт № 192, т. VII, рег. № 5724, дело 1477/07 г. За времето от сключването на предварителния договор до прехвърлянето на собствеността по нотариален акт дружеството е извършвало строителни дейности в обекта, за които са издавани съответни фактури и е упражнено право на данъчен кредит. В случая спорът не се свежда до това дали въпросните дейности са реално извършени /в този смисъл ангажираните от жалбоподателя писмени и гласни доказателства правилно са квалифицирани от административния съд като неотносими към спора/, а е относно това какъв е характерът на извършените доставки. Изхождайки от обстоятелството, че предварителният договор не прехвърля право на собственост /чл. 19 от ЗЗД/ органът по приходите е приел, че независимо от сключването му до момента на прехвърляне на собствеността върху сградата по нотариален ред, същата е останала собственост на физическото лице, поради което извършените довършителни работи са осъществени върху чужд на дружеството актив, поради което то е следвало да издаде съответните фактури с начисляване на дължимия данък към собственика на сградата, и след като това не е сторено, извършените доставки се явяват безвъзмездни по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и това изключва правото на данъчен кредит. Тази констатация на органа по приходите е обсъдена от първоинстанционният съд и с оглед на фактите по делото и закона правилно е приета за законосъобразна и обоснована. На практика жалбоподателят не е доказал твърденията си, че между него и собственика на сградата е имало уговорка извършените подобрения да бъдат приспаднати от крайната цена на имота, тъй като той не е ангажирал никакви доказателства в тази насока въпреки предоставената му възможност. При обосновано тълкуване на нормата на чл. 19 от ЗЗД е правилно прието, че всъщност довършителните работи са извършени върху чужд имот за времето от сключването на предварителния договор до окончателния такъв, поради което е следвало да бъдат издадени фактури към собственика и прочие. Наведените от административния съд доводи за наличие на свързани лица и хипотеза по чл. 122, ал. 2, т. 13 от ДОПК са алогични, в противоречие с фактите по делото и са не относими към спора. Те за пръв път са били изложени едва в писмената защита на пълномощника на Д "ОУИ" - София, като само на това основание не е следвало да бъдат обсъждани от първоинстанционния съд, независимо от посочените по-горе причини. Допуснатото нарушение обаче не е съществено и не опорочава крайния извод на съда за законосъобразност на издадения ревизионен акт.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че като краен резултат решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация дирекция сумата 774,95 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,