Решение № 15134 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2010 г.

Решение № 15134 от 10.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12272/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение № 10204 от 26.07.2010 г., постановено по адм. д. № 580/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт бъде отхвърлена. Ответната страна - Нина Христова Радева, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЛС-04-1536/19.11.2009 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 655а, ал. 2 във връзка с чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон и чл. 17 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, е наредено изключване на Нина Христова Радева от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните предпоставки на чл. 17, ал. 3 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, поради което е направил извод за нейната незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че неизпълнението на задължението по чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не води автоматично до настъпване на неблагоприятните последици на чл. 17, ал. 5 от същата наредба, е законосъобразен. Правилно е прието, че в административната преписка липсват данни Радева да е получила писменото уведомление за внасяне на вноската и срокът, който е даден за това. Обстоятелството, че същото е изпратено на адреса за кореспонденция, даден от синдика, не води до обратния извод, след като от приложеното по делото известие не става ясно кой и в какво качество е получил уведомлението. Ето защо изводът на съда, че не е проведена валидна процедура по чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците и съответно не е налице неизпълнение от страна на синдика в дадения му срок, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Съгласно правилото на чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон невнасянето на ежегодната вноска за професионална квалификация е основание за изключване на лицето от списъка на синдиците по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено, че Радева е внесла дължимата вноска за професионална квалификация на 7.05.2009 г. Оспорената заповед е издадена на 19.11.2009 г., при което се налага изводът, че същата е постановена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон, тъй като е издадена шест месеца след изпълнение на задължението. Доводите в касационната жалба, че синдикът не е изпълнил задължението си да уведоми административния орган, че е внесъл дължимата вноска за професионална квалификация не може да се вмени във вина на Радева, след като по делото липсват доказателства за надлежното й уведомяване по реда на чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Освен това, както посочения текст от наредбата, така и чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон поставят като материалноправна предпоставка за изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон невнасянето на вноската, но не и неуведомяването за това. Ето защо и изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че оспорената заповед е издадена при липса на материалноправните основания за това са законосъобразни. Доводите на касатора, че синдикът не е посещавал ежегодните курсове за обучение и повишаване на квалификацията, не следва да се обсъждат, тъй като такива обстоятелства не са изложени нито в заповедта, нито пък са налице данни в тази насока в административната преписка. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,