Решение № 6092 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2009 г.

Решение № 6092 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1171/2009 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на Иван Георгиев Синурлийски и Таня Кирилова Бачева, двамата от гр. Дупница, срещу решение № 322/22.12.2008 г., по адм. д. № 416/2008 г. на Административен съд - гр. Кюстендил, като в тях се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-КН-21/04.08.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил. Процесуалният представител на РДНСК гр. Кюстендил изрази становище за неоснователност на касационните жалби. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Административният съд - гр. Кюстендил, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Таня Кирилова Бачева срещу Заповед № ДК-02-КН-21/04.08.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Кюстендил, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, представляващ "масивна двуетажна жилищна сграда", изпълнен в УПИ ХХI-2260, кв. 93 по плана на гр. Дупница, без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, без за същия да са издавани строителни книжа, както и че не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ , поради което подлежи на премахване и заповедта е законосъобразна. Посочените касационни основания за отмяна на решението са неоснователни. Същото е обосновано и постановено при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е изложил мотиви за релевантните факти и обстоятелства и обосновано е стигнал до извода, че се касае за незаконен строеж, изпълнен без да са издавани строителни книжа. Правилно е прието, че използуването на част от две стени от стара сграда не сочи на стар, съществуващ строеж, както и за ремонта му, а за изграждане на нов строеж с нова стоманобетонна конструкция на два етажа. Извършеното строителство е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е започнало с възложител жалбоподателя Синурлийски, който в последствие е прехвърлил същия на жалбоподателката Бачева, която е негова собственица към момента на издаване на процесната заповед. В заповедта е посочен адресатът й, а именно както собственикът на строежа, така и изпълнителят му. Заповедта е издадена въз основа на Констативни актове №№ 80 и 81, с които е установен незаконния строеж, поради което правилно е прието, че при издаването на заповедта не са нарушени административнопроизводствени правила. У-нието за търпимост, на което жалбоподателбите се позовават няма стойност в производството по установяване на незаконен строеж и неговото премахване, а същото има стойност само и единствено пред нотариалните служби, а освен това същото касае за старата, съборена сграда, на чието място е изградена през 2006 - 2007 г. настоящата сграда. С оглед на това правилно е прието, че не са налице основанията на § 16 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Касае се за незаконен строеж, изграден без необходимите строителни книжа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ . Обстоятелството относно датата на връчване на заповедта на Синурлийски няма отношение към законосъобразността й, както и към правилността на съдебното решение. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК