Решение № 15377 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 737/2019 г.

Решение № 15377 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 737/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на секретаря на Община Пазарджик, подадена от пълномощникът юрк. Виячева срещу решение № 796 от 19.12.2018 г. по адм. д. № 705/2018 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационните жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответницата С. Георгиева, чрез адв. Добрев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед № 1483/05.07.2018 г., издадена от секретаря на Община Пазарджик, на основание заповед на кмета № 1436/02.07.2018 г. за заместване, с която по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "вход и стълбище към избено помещение от южна страна на жилищната сграда" в УПИ IV-9350, кв. 220 а по плана на гр. Пазарджик. Прието е, че незаконния строеж, като изграден през 1966 г. попада в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване, което сочи на незаконосъобразност на заповедта. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените. Производството пред административният съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса по реда на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154, ал. 1 АПК и чл. 213 ЗУТ, изразяващо се в неучастието на всички адресати на оспорената заповед. Видно от диспозитивната част на процесната заповед № 1483/05.07.2018 г. на секретаря на Община Пазарджик, в нея не е посочен адресат на задължението за премахване на незаконния строеж. В мотивите на заповедта е прието, че незаконния строеж е изграден от С. Георгиев и К. Георгиев, с изрично отбелязване, че "и двамата са покойници". Отново в мотивите на заповедта, при описване на незаконния строеж са изброени съсобствениците в имота и сградата /С. Георгиева, наследници на К. Георгиев, Р. Жулева, И. Цветкова и Д. Власакова/, без констатация и персонализация за правата върху незаконния строеж. Това обстоятелство и липсата на конкретен адресат в диспозитива на заповедта за премахване на незаконния строеж, сочи на засягане правата на всички описани в заповедта лица, върху които рефлектира задължението за премахване на незаконния строеж. Тези лица, с изключение на Д. Власакова, са изразили изрична воля за конституирането им като заинтересовани страни в производството, като с протоколни определения от 01.10.2018 г. и 19.11.2018 г., административният съд е оставил без уважение исканията за конституирането им с мотив, че в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж страни са единствено адресата на заповедта и органа, неин издател. Този извод принципно е правилен, но съдът не е съобразил, че тези лица се явяват адресати на оспорената от С. Георгиева заповед, по изложените по-горе съображения. Правилното конституиране на страните в съдебното административно производство се следи служебно от съда по смисъла на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154 и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и чл. 213 ЗУТ, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на чл. 177, ал. 1 АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Именно поради това неучастието на всички лица, вписани в заповедта и явяващи се нейни адресати, като заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1 АПК съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежно заинтересованите страни в процеса. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение