Решение № 1396 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2008 г.

Решение № 1396 от 2.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 280 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Търговище срещу решение № 2 от 18.07.2008 г. по адм. д. № 1/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба - физически лица са изразили становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - главният архитект на община Търговище не е изразил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно разрешение № 47 от 27.12.2006 г. на Главния архитект на Община Търговище да постави павилион с размери 11,00/8,00м. съгласно скица на Главния архитект на общината с изх. № К94-01-2888/1 от 20.12.2006 г. за осъществяване на дейност: склад за инвентар и селскостопанска продукция, а преписката е върната на общината за произнасяне съобразно дадените указания. Съдът се е позовал на приетото по д. № 7/2007 г. на Търговищкия окръжен съд назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Установено е по делото, че собственият недвижим имот на жалбоподателката Христова е извън регулацията на населеното място и граничи с местен полски път. Процесният обектът е ситуиран на 10, 80 м. до пътното платно от главен път - Е772, София - Варна. При анализирането фактическите основания, както и на нормировката на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗУТ съдът правилно и стигнал до извода, че с оглед предназначението на преместваемия обект, както и ситурането на имота на Жеков и Христова, цитираната разпоредба в случая е неприложима, както е неприложима и разпоредбата на чл. 6 от Закона за пътищата. В тази връзка са обсъдени и Наредбата за реда и условията за поставянето на преместваеми съоръжения на територията на Община Търговище, Наредбата за специалното предназначение на пътищата, като съдът се е съобразил и с нормите на чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ и чл. 59б, ал. 1 от същия закон. Наложен е обоснования извод, че не са налице законови ограничения и възможност преместваемият обект да бъде разположен съгласно приложената от Жеков и Христова ситуационна скица. Изводът на съда не е опроверган от касатора, а изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 211, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение