Решение № 2350 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2014 г.

Решение № 2350 от 5.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4764/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Звезда Ком" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Димо Хаджидимов" № 6, представлявано от управителя Кремена Дренакова, чрез адв. Ст. Станев, против Решение № 294 от 30.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3388 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед № 72227-F069768/3.09.2013 г. на Зам. Директор на ТД на НАП- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка "Запечатване" по отношение на търговски обект- офис-склад, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Кавала" № 20, стопанисван от "Звезда Ком" ЕООД за срок от един месец. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, защото съдът необосновано потвърдил констатациите на административния орган за извършване на административното нарушение-основание за наложената принудителната административна мярка, само въз основа на клеветнически сигнал от страна на конкурентно предприятие, при което не било ясно кой, какво и как е купил, при която покупка не е издаден фискален бон. Не били обсъдени твърденията на жалбоподателя и без основание като неотносими не са допуснати посочени от него доказателства. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТД на НАП- Пловдив, чрез юрк. М. Москова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно извършване на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като основание за налагане на предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка /ПАМ/. За да отхвърли жалбата против посочения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че безспорно от данните при проверката е установено, че "не се издават фискални касови бележки от наличния в обекта фискален апарат, както и касови бележки от кочан, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите", поради което административният орган, действащ при обвързана компетентност, на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, след съставянето на акт за установяване на нарушението, е трябвало на наложи процесната ПАМ и последната е наложена законосъобразно. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Административното производство по издаването на процесната пред първоинстанционния съд ПАМ е започнало във връзка с жалба вх. № 94-00-6700/30.05.2013 г. на Ана Боянова Лилкова, която жалба не е представена с административната преписка. С допълнение към нея, изпратено по пощата на 8.07.2013 г., жалбоподателката е описала три козметични продукта, за които в жалбата си до ТД на НАП Пловдив е твърдяла, че е закупила от офис на дружеството жалбоподател в гр. Пловдив, ул. "Кавала" № 20, като при тези покупки не й е бил издаден фискален бон или какъвто и да е друг платежен документ. В допълнението жалбоподателката твърди, че са налице подобни нарушения на сайтове uvlampi. com и vipnokti. com, собственост на "Звезда. ком". В представено с административната преписка писмено възражение против съставения акт за установяване на административно нарушение по случая, жалбоподателят/адресат на административния акт/ е поддържал, че офисът, в който се твърди, че е извършено нарушението, не представлява търговски обект, а дейността на дружеството представлява осъществяване на дистанционни продажби чрез сайт в интернет, като поръчаните продукти се доставят на клиента по куриер. В преписката /на л. 59 и л. 126 от делото на АС/ са представени два нечетливи протокола за извършване на проверки от 04 и 9.07.2013 г. Основателно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съдебен акт не съдържа мотиви по съществените спорни фактически въпроси и че съдът без основание и мотиви е отказал събирането на гласни доказателства- показанията на физическото лице, подало жалбата, станала повод за издаването на процесната ПАМ. Спорът е решен без комплектна административна преписка; без конкретно обсъждане на събраните в производството по издаване на административния акт писмени доказателства; без ясен отговор от страна на съда дали процесният обект представлява търговски обект по смисъла на чл. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС; без проверка на законосъобразността на административния акт по всички пет критерия по чл. 146 АПК, както изисква чл. 168, ал. 1 от същия кодекс. Изложените процесуални нарушения са съществени, защото са довели до неизясняване на делото от фактическа страна. В същото време липсата на ясни и обосновани фактически констатации на първоинстанционния съд пречат за ефективен касационен контрол на решението. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение