Решение № 3167 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2013 г.

Решение № 3167 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Съдебното производството по настоящото дело е образувано по жалба на Николай Миланов Николов от гр. Шумен, подадена чрез пълномощника му адв. Недялка Миланова, срещу решението по точка 9 по протокол № 26 от заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 04.07.2013 г., с което Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възраженията на Николай Миланов Николов срещу недопускането му до участие в конкурсите за първоначално назначаване, обявени с решение на ВСС по протокол № 20/23.05.2013 г. От съдържанието на жалбата, по която е образувано настоящото дело, заведена с вх. № 94-00-608/11.07.2013 г. по регистъра на Висшия съдебен съвет и по-конкретно - от съдържанието на формулираното с тази жалба искане, както и от съпроводителното писмо с изх. № 94-00-608/18.07.2013 г. от ВСС, с което жалбата е изпратена до ВАС, се налага извода, че тази жалба е насочена против решението по т. 9 на протокол № 26 от заседанието на 04.07.2013 г. на ВСС, което съдържа произнасяне по възражението на Николай Миланов Николов с вх. № 94-00-608/01.07.2013 г. против решението на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, с което същият не е включен в списъка на допуснатите кандидати за участие в конкурса за първоначално назначаване на длъжността "съдия" във Върховния касационен съд - Търговска колегия, обн. ДВ, бр. 49/04.06.2013 г. С жалбата се прави искане за спиране на обжалвания административен акт, с който е отказано включването на жалбоподателя в конкурсните списъци, както и за спиране на провеждането на конкурса до влизане в сила на съдебния акт по делото. Като основание за искането се излага, че ако конкурсът бъде проведен в изпълнение ще последват огромни и непоправими вреди, както за жалбоподателя, така и за правораздаването в България, а също и за авторитета на страната пред Европейския съюз и световната демократична общност. Върховният административен съд, като взе предвид данните по делото и съображенията, изложени в искането за спиране на предварителното изпълнение на решението, намира следното: Искането за спиране на предварителното изпълнение намира правно основание в чл. 166, ал. 4, вр. чл. 2 и 3 АПК, вр. чл. 36, ал. 2, изречение второ ЗСВ. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСВ оспорването пред съда на решение на ВСС не спира неговото изпълнение, освен ако съдът постанови друго. Следователно, касае се до изключение от принципа за суспензивния ефект на жалбата пред съда, установен в чл. 166, ал. 1 АПК, т. е. до хипотеза, при която по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на решението на ВСС. Допустимостта на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е регламентирана изрично в чл. 166, ал. 4 АПК /обн. ДВ, бр. 39/2011 г./. Според тази разпоредба допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал. 2 /в същия смисъл е тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОСК на ВАС/. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК е предвидено, че при всяко положение на делото до влизане в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 /разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт/, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправила вреда; изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Предвид тази регламентация, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. С допускането по силата на закона на предварително изпълнение на решенията на ВСС от законодателя е направена преценка относно наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - да се защитят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или че е налице опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона наличието на основание за предварително изпълнение не следва да бъде доказвано или нарочно мотивирано от административния орган. Поради това че когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение се презумира, то за да се направи преценка за основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение, следва да се обори презумпцията за наличие на тези предпоставки. Доказателствената тежест за установяване наличието на основание за спиране се носи от оспорващия, който претендира спиране на предварителното изпълнение. В случая жалбоподателят Николай Миланов Николов е направил искане за спиране на конкурса за първоначално назначаване на длъжността "съдия" във Върховен касационен съд - Търговска колегия, без да е обосновал това искане. Възможност за спиране на конкурса за първоначално назначаване не е предвидена в закона, който регламентира провеждането на конкурсите за първоначалното назначаване, преместване и повишаване в съдебната власт - Закона за съдебната власт, а възможност за такова спиране не може да бъде изведена и от разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Конкурсът за първоначално назначаване в съдебната система представлява по своята същност регламентирана в ЗСВ процедура, а не административен акт. В този смисъл, провеждането на конкурса не може да бъде спряно от Върховния административен съд в производството по обжалване на отделно решение на ВСС, постановено в рамките на този конкурс. Затова, искането за спиране на конкурса за първоначално назначаване е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение на ВСС е неоснователно. Както се изложи по-горе, в чл. 36, ал. 2 ЗСВ изрично е предвидена възможност за засегнатото лице да поиска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението на ВСС - в случая решението, с което е оставено без уважение възражението на Николай Миланов Николов против решението на Комисията по предложенията и атестирането, с което същият не е допуснат до участие в конкурса за длъжностите, за които е кандидатствал. Жалбоподателят не е обосновал искането за спиране на изпълнението на обжалвания акт, нито е доказал наличието на основание за спиране на предварителното изпълнение. Изложеното в жалбата твърдение, че ако не бъде спряно изпълнението на акта ще настъпят огромни и непоправими вреди за жалбоподателя, за правораздаването и за авторитета на страната, не представлява нито обоснована аргументация на искането за спиране, нито доказателство за наличието на основание за спиране. От данните по делото, включително от съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда, също не може да бъде направен обоснован извод за това, че ще настъпят значителни или непоправими вреди за оспорващия, ако не бъде спряно изпълнението на обжалвания акт. Наред с това, дори и да се приеме, че жалбоподателят има интерес от спиране на предварителното изпълнение на акта, за да му се осигури възможност да участва в конкурса при евентуална отмяна на обжалваното решение на ВСС, то този негов интерес не би могъл да се противопостави успешно на значимите обществени интереси, които законът охранява с допускането на предварително изпълнение на решението на ВСС. Презумпцията за наличие на едно или повече от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, която е направена от законодателя при допускане на предварително изпълнение на решението на ВСС, не е оборена. По изложените съображения искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваното решение на ВСС следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение