Решение № 5983 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2018 г.

Решение № 5983 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8307/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена от А. С., понастоящем с наложена мярка за неотклонени "задържане под стража" в [населено място] затвор, срещу Заповед № 8121 К-6048 от 02.05.2018 г. на министъра на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в системата на МВР.

Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е обвинен; оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – няма ясно посочени фактически обстановка; не отговаря на обективната истина. Сочи се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. 1 според, който дисциплинарно наказание "уволнение" се при осъждане за умишлено престъпление от общ характер, твърди се, че и към настоящия момент няма влязла в сила присъда, с която да е осъден жалбоподателя. Също така сочи, че неправилно са посочени едновременно три от точките на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР без конкретизация и при взаимно изключване на т. 1 и т. 4. Също, че са пропуснати сроковете по чл. 195 от ЗМВР и не са изпълнени изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната Заповед № 8121 К-6048 от 02.05.2018 г. (л. 6-13), издадена от министърът на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР на А. С. – разузнавач V степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 07 Районно управление при СДВР(07 РУ-СДВР), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В оспорената заповед е посочено, че в края на 2015 г. началото на 2016 г. инспектор А. С. се уговорил със своя колега по стая в 074 РУ-СДВР инспектор Е. О., да получава финансови облаги, които не му се следват, използвайки служебното си положение на разузнавач в група "Престъпления против личността", чрез разпространяване на наркотични вещества, посредством лица, за които е водил оперативни дела или е съхранявал оперативна информация по линия "наркотици" на територията на 07 РУ- СДВР за чиято оперативна обстановка отговаря и са осъществявали това в периода от средата на м. декември 2016 г. до 04.10.2017 г., Конкретно са приети за установени три ситуации, при които са квалифицирани като дисциплинарни нарушения, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение".

Няма спор, че А. С. е служител на МВР от 2013 г. (кадрова справка на л. 215) като последната заеманата от него длъжност е разузнавач V степен в 01 група "Престъпления против личността" на сектор "Противодействие на криминалната престъпност" към 07 Районно управление при СДВР(07 РУ-СДВР), назначен със Заповед № 513 з-3504/09.05.2016 г. и е изпълнявал служебните си задължения въз основа на специфична длъжностна характеристика, с която е запознат на 13.07.2015 г. (л. 217 адм. пр.).

Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-7972 от 07.11.2017 г. (л. 9 от адм. пр.), изменена и допълнена със заповеди № 8121 К- 8557 от 04.12.2017 г. (л. 16 от адм. пр.) и № 8121 К- 5596 от 12.04.2018 г. (л. 263 адм. пр.) на министъра на вътрешните работи за образуване на дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Повод за образуване на дисциплинарното производство е предложение рег. № 513 р-79976 от 20.10.2017 г. на СДВР, което е инициирано от писмо с № 7855 р-7427 от 16.10.2017 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР с данни за извършено дисциплинарно нарушение от служител на СДВР, който е привлечен като обвиняем по следствено дело № 39/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура – следствен отдел пр. пр. № 409/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура.

Със същата заповед за образуване на дисциплинарно производство е определен състав на дисциплинарно разследващия орган и е определен срок за докладване на събраните доказателства до 07.01.2018 г. С. е отказал да се запознае със заповедта, което на основание чл. 207, ал. 9 ЗМВР отказът е удостоверен с подписи на двама свидетели и в протокол рег. № 3383 р-31045 от 23.11.2017 г.

До С. е изготвена покана рег. № 3383 р-30918 от 22.11.2017 г. за даване на писмени обяснения, която С. е отказал да получи, като този факт е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Със заповед № 8121 К-91 от 10.01.2018 г. министърът на вътрешните работи е удължил до 07.03.2018 г. срока за провеждане на дисциплинарното производство срещу С. поради обективна невъзможност за приключване на дисциплинарното производство в първоначално определения срок. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис.

Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, комисията на основание чл. 207, ал. 1 във връзка с ал. 7 и ал. 8, т. 1 предл. 2 от ЗМВР е изготвил покана до С. рег. № 3383 р-7263 от 28.02.2018 г. за запознаване на жалбоподателя с обобщената справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, която покана е връчена на С. срещу подпис. На същата дата той е запознат с обобщената справка и с възможността да даде допълнителни обяснения или възражения в 24 часов срок. Жалбоподателя е депозирал до министъра на вътрешните работи обяснения № 338300-1098 от 02.03.2018 г., с което ДНО се е запознал.

С писмо рег. № 3383 р-7790 от 06.03.2018 г. по описа на СДВР в дирекция "Човешки ресурси" са постъпили материалите от дисциплинарното производство срещу Станел.

След запознаване с материалите по дисциплинарното производство министъра на вътрешните работи на основание чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и чл. 58 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. издава заповед № 5596 от 12.04.2018 г. за изменение и допълнение на първоначалната заповед за образуване на дисциплинарно производство като причини е посочено, че в хода на производството са събрани данни за тежки нарушения извършени от А. С. Заповедта е връчена на С. срещу подпис. Жалбоподателя е депозирал обяснения рег. № 3383 р-12750 от 16.04.2018 г.

Дисциплинарно разследващ орган е изготвил нова обобщена справка рег. № 3383 р-12811 от 17.04.2018 г., с която дисциплинарно наказващия орган е запознат. До С. е отправена покана рег. № 338300- 1884 от 17.04.2018 г. за запознаване с новата обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения, като поканата е получена от него срещу подпис на 17.04.2018 г. и е упражнил правото си да депозира обяснения до министъра на вътрешните работи рег. № 3383 р- 13048 от 18.04.2018 г., които са приети от ДНО.

ДРО е изготвил ново становище рег. № 3383-13080 от 19.04.2018 г., с което ДНО е запознат.

Със справката и становището се предлага налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 да бъде прекратено служебното правоотношение с А. С.

Като писмени доказателства по делото са приети всички писмени доказателства, използвани в дисциплинарното производство, които не са оспорени в съдебното производство. От тези писмени доказателства се установява извършването от С. на действията, описани като нарушения в оспорената заповед, а именно: 1. В средата на месец декември 2016 г., около 21. 00 ч., в служебния си кабинет в сградата на 07 РУ- СДВР инспектор С. и негов колега, заплашвали и тормозели свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 305 по ДП № 39/2017 г., задържан от тях през деня, поради съмнения в разпространение на наркотици като са искали той да разпространява наркотици (марихуана) и са му обяснили, че това "задържане ще му е за урок" и "няма вече мърдане, ще трябва да работи за тях" като жалбоподателят е дал и подробни разяснения на свидетеля какво точно трябва да прави, за да не бъде заловен. Свидетелят не е изпълнил "указанията", но в средата на м. октомври 2017 г. е спрямо него е упражнено физическо насилие от инспектор С. (и неговия колега по стая), за да получи информация относно "стоката". Показанията на този свидетел са последователни и непротиворечиви, предоставени са доброволно след като е разпространена информацията за задържането на инспектор С.

1. На 28.07.2017 г. за времето от 15. 22 ч. до 16. 22 ч., в ж. к. Младост е проведена среща между А. С. (неговия колега по стая) и свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 285 по досъдебно производство № 39/2017 г. по описа на СО към СП - София, на която полицейските служители предложили на свидетеля да му осигурят "чадър", като за целта щели да задържат лица - конкуренти на свидетеля при разпространението на наркотични вещества, но за това искат да получават месечно определена сума над 2000 лв. и постигнали съгласие за летния сезон - 1000 лв., а през зимния 2000 лв. Тези факти се установяват по категоричен начин от разпита на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 285 по досъдебно производство № 39/2017 г. по описа на СО към СП - София и свидетелски показания на служител от дирекция "Вътрешна сигурност" лично възприел информацията от приложеното СРС спрямо свидетеля чрез "звукозаписване", които са приобщени към дисциплинарното производство.

1. На 04.10.2017 г., в ж. к. Младост А. С. е подпомогнал инспектор Е. О. да осигурява наркотични вещества за разпространение срещу заплащане, на свидетел с тайна самоличност с идентификационен номер 285 по ДП № 39/2017 г. по описа на СО към СП - София. А. С. е давал съвети, информация, СИМ карти и инсталирал програми (мобилни приложения) "Вайбър" и "Телеграм" в таблет на свидетеля, за да улеснят комуникацията си и да предупреждават при акция на МВР. Жалбоподателят е измерил наркотичното вещество (214 гр. Марихуана), която неговият колега е предоставил на вечерта на 27.09.2017 г. късно на свидетеля. Тези факти се установяват от разпитите на свидетеля с тайна самоличност 285, които са приобщени към дисциплинарното производство.

Всички тези факти се описани подробно и последователно в становището рег. № 3383 р-13080/19.04.2018 г. (л. 271-277) и обобщена справка рег. № 3383 р-12811/17.04.2018 г. (л. 278-285) и се приемат за доказани от събраните по делото доказателства от настоящият съдебен състав.

На 17.04.2018 г. А. С. се е запознал с обобщената справка (л. 285). Депозирано е негово обяснение с рег. № 3383 р-13048/18.04.2018 г. (л. 291), в който той на оспорва фактите, приети за установени от съда и посочени в обобщената справка и възразява срещу констатацията.

С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган в становище рег. № 3383 р-13080/19.04.2018 г. (л. 271-277) е изразил мнение, че са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Видно от поставените подписи и печати върху обобщената справка, становището и обяснението на А. С., министърът на вътрешните работи се е запознал с тях, след което като се позовава на тях, издава оспорената заповед № 8121 к-6048/02.05.2018 г.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушенията, за които е наложено наказанието са извършени в периода от месец декември 2016 г. до 04.10.2017 г. Двумесечният преклузивен срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР започва да тече на 06.03.2018 г. когато в МВР са постъпили материалите от дисциплинарното производство, от които дисциплинарно наказващия орган е получил данни за извършителя на нарушението и самото нарушение. Министърът на вътрешните работи се е запознал със становището на дисциплинарно разследващия орган, обобщената справка и възражението на 02.05.2018 г. видно от това поставените върху тях подписи с дата. По изложените съображенията съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, че са пропуснати сроковете по чл. 195 ЗМВР, поради което следва да се приеме, че са спазени сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената Заповед № 8121 К-6048/02.05.2018 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. А. С. е служител на МВР на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121 К-7972 от 07.11.2017 г., изменена и допълнена със заповеди № 8121 К- 8557 от 04.12.2017 г. и № 8121 К- 5596 от 12.04.2018 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове при надлежното им удължаване с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която най-рано материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението по смисъла на чл. 195 от ЗМВР.

От събраните писмени доказателства се установява, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, включително са спазени и сроковете за образуване и приключване на дисциплинарното производство. Съобразени са механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.

По изложените съображения съдът намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице. Неоснователни са доводите в жалбата за липса на яснота относно фактическите и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание с посочване на конкретни неизяснени факти, които не са елемент от фактическия състав за реализиране на дисциплинарната отговорност на А. С. В този смисъл са напълно неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на чл. 206 от ЗМВР.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че констатациите на дисциплинарно разследващия орган в обобщената справка са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установява деянието на А. С., описано в оспорената заповед. Това поведение правилно е оценено като представляващо едновременно неизпълнение на ЗМВР, на неизпълнение на служебни задължения и нарушение на етични правила, което е станало достояние на лица извън системата на МВР и е уронило престижа на службата. Всяко едно от действията са квалифицирани правилно като нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМВР и е определено отделно наказание, което и в трите според ЗМВР е предвидено дисциплинарно уволнение, поради което следва да се приеме, че не е налице нарушение на материалния закон.

Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 210 от ЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за поведение, което е станало известно на много голям кръг хора, с което несъмнено е уронен престижа на държавната служба.

Наложеното наказание е съобразено с формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, за което са изложени мотиви на дисциплинарно наказващия орган. Аргументите за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не се потвърждават от събраните по делото доказателства и мотивите на оспорената заповед, съдържащи тяхното анализиране.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарно наказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства и с целта на закона. Следователно подаденото оспорване следва да бъде отхвърлено.

По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение