Решение № 9 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2016 г.

Решение № 9 от 2.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по Г. четиринадесета, Раздел II от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от И. М. Д. и Г. М. Д., и двамата от гр. С., за отмяна на основание чл. 245 и следващите от АПК на влязлото в сила Решение № 521 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 863/2015 г. по описа на Административен съд - С. област. Молителите твърдят, че решението, чиято отмяна искат, е неблагоприятно за тях и засяга защитими от закона техни права и интереси, въпреки че не са били страни в производството по постановяването му. От ответниците, З. Г. М., Й. К. А., С. К. А., А. Е. А., П. С. А., А. Е. А., Я. Е. А. и кмета на община С., редовно призовани, лично се явява само З. М. - за себе си и като пълномощник на синовете си Йордан и С. А.. Всички ответници - физически лица се представляват от адв. Ст. Вълчев, който оспорва молбата за отмяна и твърди неоснователност на същата по съображения, подробно развити от него в депозиран по делото писмен отговор, както и устно - в хода по същество. От ответника, кмета на община С., е депозиран писмен отговор на молбата за отмяна с подробно развити в него доводи за основателност на искането по чл. 246 от АПК. Молбата за отмяна е подадена в преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 във вр. с чл. 247 от АПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна. Производството пред Административен съд - С. област е образувано по жалба на З. Г. М.- лично и като пълномощник на синовете си Й. К. А. и С. К. А., П. С. А., А. Е. А., Я. Е. А. и А. Е. А. - всички от гр. С.- против Заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 25, ал., 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗОС и чл. 205, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат отчуждени за улица -тупик с ок. ок. 22-23-24 в кв. 4 по плана на с. Г. части от имоти пл. № № 47,48, 49, 50 и 53, подробно посочени като квадратура в заповедта и да се изплати на собствениците им, също индивидуализирани с три имена в заповедта, суми за обезщетение на отчуждените части от всеки от засегнатите имоти. Съдът е конституирал като страни в производството само жалбоподателите в качеството им на собственици на един от имотите, части от които се отчуждават със заповедта - имот пл. № 50, кв. 4 по плана на с. Г. и административния орган, издал обжалвания административен акт. Съдебното производство е приключило с решение № 521 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 863/2015 г. по описа на АССО, с което Заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. на кмета на община - С. е обявена за нищожна. Същото съдебно решение е влязло в сила на датата на постановяването му съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗОС, удостоверено и с отбелязване върху съдебния акт. От данните по делото се установява, че молителите И. М. Д. и Г. М. Д., макар участвали в административното производство по издаване на обжалваната заповед и вписани като собственици на имоти/ пл. № 53 и пл. № 47/, части от които се отчуждават с нея, съответно - лица, на които се дължат посочени в заповедта парични суми като обезщетение, към датата на постановяване на съдебно решение, чиято отмяна се иска, не са били конституирани като страни в съдебното производство. Съгласно чл. 246, ал. 1 от АПК право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Правото на третото неучаствало в производството по делото лице за отмяна на влязлото в сила решение не е неограничено и възниква при наличието на три, кумулативно дадени предпоставки: решението да простира правните си последици спрямо него, те да са неблагоприятни за него и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай по отношение на молителите са налице и трите материалноправни предпоставки за уважаване искането им за отмяна на решението по адм. д. № 863/2015 г. по описа на АССО- решението простира правните си последици спрямо тях, доколкото всеки един от молителите е собственик на имот, части от който се отчуждава със заповедта, съдебното решение е неблагоприятно за тях, тъй като същите се ползват от прокарването на улицата-тупик, за изграждането на която се извършва отчуждаването- от една страна, а от друга- И. и Г. Д. по силата на обявената за нищожна заповед получават и парични суми като обезщетение, молителите като адресати на обявената за нищожна заповед имат гарантирано от закона право на участие в процеса по обжалването й. Административният орган определя правоимащите по отчуждителната заповед на база данните по нотариалните актове и разписния лист към ПУП. К. И. М. Димитров, така и Г. М. Д. са били собственици на засегнати от отчуждаването имоти- обстоятелство, което е било известно и взето предвид от кмета на община С. към датата на издаване на процесната заповед. Същите са участвали в административното производство по издаване на заповедта / уведомителни писма, с които заповедта им е съобщена лично -л. 134 и 135 по делото/ и са адресати на същата заповед, поради което са имали право на участие в производството по обжалването й и е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни по силата на чл. 154 от АПК. С оглед гореизложеното искането за отмяна на съдебното решение на основание чл. 246, ал. 1 от АПК като основателно следва да бъде уважено. Влязлото в сила Решение № 521 от 19.05.2016 г., постановено по адм. д. № 863/2015 г. по описа на Административен съд - С. област следва да бъде отменено, а делото - върнато на АССО за конституиране на молителите и останалите адресати на заповедта като заинтересовани страни по делото и, едва след това - за ново произнасяне по основателността на жалбата срещу Заповед № 66-00-510/24.06.2015 г. на кмета на община - С.. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,