Решение № 11883 от 20.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Астрел ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Будапеща 20, ет. 3, ап. 1, чрез процесуалния представител адв. М. Айдарова, против Решение 5171/13.08.2021 г., постановено по адм. д. 2312/2021 г. по описа на Административен съд София град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22220419007261-091-001/14.09.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 4 970 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Според аргументите, правото на приспадане на данъчен кредит за Астрел ЕООД в настоящия случай е надлежно възникнало и е било упражнено от задълженото лице в съответствие със законовите изисквания. Оспорва направения от съда извод, че от представените доказателства не се установява намерение за извършване на бъдеща доставка по сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.08.2018 г. В тази връзка са изложените от касатора твърдения за липса на обективност и постановяване на решението на административния съд при неизяснена фактическа обстановка. В касационната жалба са развити подробни съображения. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на дружеството срещу РА бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък и договор за правна защита във връзка с касационното производство. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. Арнаудова, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 4 970 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура поддържа аргументирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е законосъобразността на РА Р-22220419007261-091-001/14.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Астрел ЕООД са определени допълнителни задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.09.2018 г. м.09.2019 г. в общ размер на 42 883,56 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 7 465,53 лв. Фактическите констатации на съда следват установяванията на органите по приходите. Последните се свеждат до извършените процесуални действия във връзка с възлагането на ревизията съгласно ЗВР Р-22220419007261-020-001/12.11.2019 г., насрещни проверки на контрагентите и изводите на ревизиращия екип, водещи до промяна в декларираните данъчни резултати по ЗДДС за ревизираните периоди. Заключенията от ревизионното производство и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22220419007261-092-001/29.06.2020 г. Първостепенният съд е извършил проверка за валидността на процесния ревизионен акт, вследствие на което е приел, че същият е издаден от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на законовите изисквания за писмена форма съгласно чл. 120 ДОПК вр. със Закона за електронния документ и електронния подпис като от процесуална страна в хода на административното производство не са констатирани съществени нарушения, водещи до отмяна на акта. За да отхвърли оспорването, съдът е обосновал крайно заключение, че констатациите в РА са основателни, в съответствие с материалноправната уредба и не противоречат на фактическата обстановка по делото. След анализ на доказателствата решаващият съд е възприел позицията на данъчната администрация, че предварителният договор от 15.08.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти между Астрел ЕООД, в качеството му на купувач и Дароген ЕООД, в качеството му на продавач, не отразява реално намерение на страните за сключване на окончателен договор. Последният е сключен между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. д ДР ДОПК. В мотивите на съдебния акт са обсъдени съдържанието на предварителния договор и представените три допълнителни анекса към него, както и издадените в тази връзка документи. Прието е, че първите две фактури не могат да бъдат обвързани с предварителния договор, като това не важи за останалите четири фактури, в които предметът е изрично отбелязан. Като допълнителен мотив с оглед крайното заключение на съда за законосъобразност на РА е посочена невъзможността да бъде направен извод, че с Решение 537/03.04.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП се признава наличието на данъчно събитие в случая. В подкрепа на становището си съдът приема, че към датата на приключване на устните състезания по делото 13.07.2021 г., все още не са били предприети действия, насочени към реалното изпълнение на останалите задължения по договора. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо, но неправилно. Налице са релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в настоящия случай не е налице основание по чл. 25, ал. 7 ЗДДС за издаване на фактури и начисляване на ДДС по извършените авансови плащания по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.08.2018 г., сключен между Дароген ЕООД и Астрел ЕООД, предвид липсата на окончателен договор. Владението върху недвижимите имоти е било предадено на бъдещия купувач в момента на сключването на предварителния договор, за което са съставени и подписани приемо-предавателни протоколи за предоставяне във фактическа власт на имотите. Непосочването на дата на договора в предмета на първите две от фактурите за авансови плащания от 03.09.2018 г., при липса на установени други договори и при твърдение на двете страни по сделката, че плащанията са извършени във връзка с този конкретен договор, неправилно са тълкувани като неустановеност във връзка с кой договор е извършено плащането. Не се споделя от настоящата инстанция и тезата на органите по приходите, че предварителният договор е създаден за нуждите на ревизията, тъй като липсва нотариална заверка на подписите. На първо място, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма трябва да се сключи в писмена форма, която форма за действителност на предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.08.2018 г., сключен между Дароген ЕООД и Астрел ЕООД, е спазена и няма законово изискване за нотариална заверка за доказването му. Също така, както се посочи по-горе, процесната ревизия е започнала след издаването на ЗВР Р-22220419007261-020-001/12.11.2019 г., а преди тази дата вече са издадени, освен първите две фактури за извършени плащания, в които не е конкретизиран договорът, но също така и останалите спорни фактури, в които договорът вече е упоменат, следователно е съществувал преди започване на ревизията: 90/08.04.2019 г. с предмет Астрел ЕООД аванс по договор от 15.08.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти и анекс 2/29.03.2019 г., 91/31.07.2019 г. с предмет Астрел ЕООД аванс по договор от 15.08.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти и анекс 3/15.07.2019 г. и 93/28.09.2019 г с предмет Астрел ЕООД аванс по договор от 15.08.2018 г. за покупко-продажба на недвижими имоти и анекс 2/29.03.2019 г.. Сумите по фактурите са платени по банков път. С касационната жалба са представени Анекс 4 от 01.08.2021 г. към предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.08.2018 г. и справка за разполагаемата наличност по банкови сметки на Астрел ЕООД. От условията на Анекс 4 е видно, че крайният срок за прехвърляне на процесните недвижими имоти е продължен по взаимно съгласие на страните до 21.12.2022 г. като купувачът се е задължил да извърши два броя допълнителни плащания в размер на 60 000 лв. до 31.12.2021 г. и съответно до 30.06.2022 г. А от приложената справка се вижда, че банковите сметки на дружеството-касатор са запорирани. Като причина за липса на сключен окончателен договор към настоящия момент касаторът сочи наложени възбрани от НАП върху недвижимите имоти, както и възбрани върху банковите сметки на дружеството, които представляват обективни пречки за сключването на окончателен договор за покупко-продажба. Противно на направеното възражение на процесуалния представител на ответника, наложената възбрана представлява пречка за прехвърлянето на недвижимия имот, а не е вещна тежест, с която той може да бъде прехвърлен. А наложените запори върху банковите сметки представляват пречка за разплащане със сумите по тях не само по банков път, а и за тегленето им от каса в брой. В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на определените допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.09.2018 г., м.07.2019 г., м.08.2019 г. и м.09.2020 г. в общ размер на 42 883,56 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 7 465,53 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Дароген ЕООД. При този изход от делото на касатора се дължат разноски, в размер на 8 445 лв., представляващи заплатена държавни такса в размер на 395 лв. за касационното производство и адвокатско възнаграждение в размер на 8 050 лв. лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,