Решение № 16133 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2010 г.

Решение № 16133 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15489/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Надежда Ангелова, действаща като едноличен търговец "Лада - Надежда Ангелова", гр. Балчик, ул. "Ген. Владимир Заимов", бл. 2, ет. 2, ап. 6 срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 83 от списъка към нея. С оспорената заповед министърът на икономиката, енергетиката и туризма наредил да се заличат от регистъра на туроператорите и туристическите агенции за извършване на туристическа дейност - туроператор и туристически агент, лицата по списък № РК-07-08/2010 г., да се считат за невалидни издадените им удостоверения за регистрация, да се предприемат действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър и да се предприемат действия по публичното оповестяване на заличаването. Под № 83 в списъка фигурира жалбоподателят. Жалбоподателят счита заповедта в обжалваната част за незаконосъобразна, постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Административният орган неправилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това направил необоснован извод за неизпълнение на задължението за представяне на копие от застрахователния договор. Жалбоподателят твърди, че изпратил копие от застрахователния договор и полица на електронния адрес на Държавната агенция по туризма, публикуван на нейната интернет страница - secretary@bulgariatravel.org. В подкрепа на това си твърдение представя разпечатка на интернет страницата на Държавната агенция по туризма, както и разпечатка от страницата на изходящи съобщения на собствената си електронна поща. Твърди, че изпратил електронно съобщение с приложени договор и полица на 11.03. и на 14.03.2010 г. С оглед на така ангажираните доказателства счита оспорваната заповед за незаконосъобразна и моли съда да я отмени. Ответникът по жалбата - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. Твърди, че представените от жалбоподателя доказателства не установяват изпращането на исканите документи, а само намерение за това. Счита представените доказателства за частен документ, поради което тежестта на доказване на тяхната истинност пада на жалбоподателя. Счита твърдението, че застрахователният договор и полица били изпратени в закритата към този момент държавна агенция за неподкрепено с доказателства. Сочи, че списък с операторите, които не са изпратили копие от застрахователния договор бил изпратен на Българската асоциация на туристическите агенции, на Асоциацията на българските туристически оператори и туристически агенти и на Съюза на инвеститорите в туризма, които да уведомят членовете си, че не са изпълнили задължението си по чл. 42, ал. 4 ЗТ. Въпреки дадената възможност жалбоподателят не представил исканите доказателства. Моли съда да остави в сила оспорваната заповед. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателят е регистриран за упражняване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент, съгласно удостоверение за регистрация № РКК-01-05846 от 18.04.2007 г. За периода 2.03.2007 г. - 1.03.2008 г. представил в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма договор за застраховка № 3405070806L00008 от 2.03.2007 г. За периода 3.04.2008 г. - 3.04.2009 г. представил договор за застраховка № 0818513150000044049 от 3.04.2008 г. Органът твърди, че нито до 31.05.2010 г., нито до 11.10.2010 г. жалбоподателят представил в министерството договор за застраховка за следващ едногодишен период. Със заповеди № РД-16-25 от 8.01.2010 г. и № РД-16-561 от 17.05.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма била назначена Експертна комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти. На 30.09.2010 г. Експертната комисия провела заседание, на което обсъдила регистрираните туроператори, които не представили към 31.05.2010 г. застраховка по смисъла на чл. 42, ал. 1 ЗТ. Комисията взела решение, т. 4 по протокол № РК-07-08 от 30.09.2010 г., да предложи на министъра заличаване от регистъра на всички туроператори, които не са представили в срок копие от застрахователния договор. В приложение към т. 4 бил одобрен списък на туроператорите, в който под № 83 фигурира жалбоподателя. С докладна записка № Т-93-00-1364 от 11.10.2010 г. заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма и председател на Експертната комисия предложил на министъра, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, заличаване на жалбоподателя поради непредставяне на застрахователен договор включително към дата 11.10.2010 г. Въз основа на решението на експертната комисия министърът издал оспорената заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г., с която наредил заличаване на едноличен търговец "Лада - Надежда Ангелова" от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. По делото жалбоподателят представя копие на сертификат № 001 от 11.03.2010 г. към застрахователна полица "отговорност на туроператора" № 3405100806R00007 и копие на самата полица със срок на валидност 12.03.2010 г. - 11.03.2011 г. Представя разпечатка от официалния сайт на Държавната агенция по туризъм с посочен интернет адрес на официалния сайт на Държавната агенция - www.tourism.governmenth/.bg/bg/contacts.php., както и адрес на електронната поща на председателя и един заместник-председател - secretary@bulgariatravel.org на агенцията. Представя и две разпечатки на страницата на изпратени електронни съобщения от собствения си електронен адрес, с дати 11 и 14.03.2010 г. Електронните съобщения на представените фото копия на страницата на жалбоподателя са адресирани до адрес secretary@bulgariatravel.org и са с прикачени два файла озаглавени "застрах..." и "сертиф...". При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Надежда Ангелова за неоснователна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Безспорно е, че жалбоподателят е регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗТ лице. Безспорно е също, че последният договор за застраховка, който органът твърди, че получил бил с дата на валидност на застраховката 3.04.2009 г. Не се спори, че след тази датата жалбоподателят сключил договор за застраховка със срок на валидност 12.03.2010 г. - 11.03.2011 г. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Единственото твърдение на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед е това, че 11 и 14.03.2010 г. предоставил на органа, чрез електронна поща, копие от застрахователния договор и сертификат за валидна застраховка със срок на действие 12.03.2010 г. - 11.03.2011 г. Съгласно чл. 42, ал. 4 ЗТ договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява не по-късно от тридесет дни преди датата на изтичането му, като туроператорът представя на министъра копие от договора в четиринадесетдневен срок от сключването му за вписване в регистъра. От доказателствата по делото е видно, че на 3.04.2009 г. изтекъл срокът на представения на органа договор за застраховка. В четиринадесетдневен срок, т. е. най-късно до 17.04.2009 г., жалбоподателят не представил доказателства за сключен нов договор за следващия едногодишен период - 4.04.2009 г. до 3.04.2010 г. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и той не ангажира каквито и да било доказателства досежно него. Косвено доказателство в подкрепа на факта, че за едногодишния период - 4.04.2009 г. до 3.04.2010 г., са представените от жалбоподателя доказателства за сключен застрахователен договор със срок на валидност на застраховката 12.03.2010 г. - 11.03.2011 г. Датата на валидност на този договор сама по себе, при липса по делото на други доказателства, доказва, че за периода 4.04.2009 г. - 3.04.2010 г., който се явява следващ едногодишен период след изтичане на застраховката му на 3.04.2009 г., жалбоподателят не е имал застраховка. Няма правна и житейска логика да имаш две действащи застраховки за един и същ период, месец март 2010 г., което би се получило, ако жалбоподателят бе сключил задължителната едногодишна застраховка за периода 4.04.2009 г. - 3.04.2010 г. Следователно от доказателствата по делото е безспорно, че търговецът не извършил дължимото по закон действие и не представил на ответника копие от застрахователен договор за периода 4.04.2009 г. - 3.04.2010 г. Що се отнася до едногодишния период от 4.04.2010 г. до 3.04.2011 г., съдът счита, че жалбоподателят също не изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 4 ЗТ. По делото няма доказателства на коя дата е сключен застрахователния договор, а това е началния момент от който започва да тече четиринадесетдневният срок на жалбоподателя за неговото представяне на органа. Но дори и да се приеме за релевантна началната дата на валидност на застраховката - 12.03.2010 г., то в следващите четиринадесет дена, т. е. до 26.03.2010 г. той не предоставил копие от договора. Такова не представил и до предоставения от органа допълнителен срок - 31.05.2010 г. и 11.10.2010 г. Твърдението на жалбоподателя, че копие от договора и сертификата са изпратени на електронния адрес на Държавна агенция по туризъм първо, не е доказано, а второ и да е доказано, е ирелевантно. Представените от жалбоподателя копия от страницата на изпратени електронни съобщения на личния му електронен адрес не установяват по какъвто и да било начин нито изпращането на съобщението, нито изпращането на посочените като прикачени към съобщението файлове, нито тяхното действително съдържание още по-малко получаването на електронното съобщение в крайното оборудване на получателя. Задължението за представяне на копие от застрахователния договор е задължение за извършване на определено действие като условие за неговата валидност е действието да е извършено по начин, който действително позволява копието да е стигнало до органа. Удостоверяването на този факт безспорно става с всички възможни доказателства, но в случая жалбоподателят сам сочи, че изпатил копие от застраховката не на органа - министъра на икономиката, енергетиката и туризма, а на Държавната агенция за туризъм. Държавната агенция по туризъм е закрита със Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма - Държавен вестник, бр. 82/2009 г., в сила от 16.10.2009 г. - § 11, ал. 1. Съгласно § 11, ал. 2 правоприемник на държавната агенция е Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като в ал. 3 изрично е посочено, че активите, пасивите, правата и задълженията на агенцията, в т. ч. и архивът, се поема от министерството. Следователно близо половин година преди да възникне задължението за предоставяне на копие от договора законодателят променил компетентния орган. Изменението е извършено със закон, който е надлежно публикуван и с оглед на това задължителен за всички от датата на влизането му в сила. Възможно е жалбоподателят да не е разбрал за настъпилата промяна, но основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е основание за неговото неизпълнение. С оглед на това като неизпратил копие от сключения застрахователен договор на компетентния орган - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, жалбоподателят не изпълнил законовото си задължение. Като не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 4 ЗТ жалбоподателят сам се поставил в условия на осъществен фактически състав на нормата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ, което обуславя законосъобразността на оспорената заповед. Видно от изложеното инвокираното от жалбоподателя твърдение за незаконосъобразност на оспорената заповед е неоснователно. При издаване на оспорваната заповед органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както жалбоподателят твърди. При извършена служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за туризма, поради което оспорването на Надежда Ангелова, действаща като едноличен търговец, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Страните по делото не са поискали присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,