Решение № 3147 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1172/2025 г.

Производството е по реда чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по искане на Г. П. М., чрез пълномощника си адв. И. Илиева, за отмяна на влязло в сила Решение 1373 от 17.07.2019 год. на Административен съд-Бургас по адм. дело 1556 от 2019 год. по описа на същия съд. Твърди, че е налице предпоставка по чл. 239, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. На 05.11.2024 год., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановил решение по жалба 5113/20, по делото М. срещу България, с което констатира нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /Конвенцията/, като това е достатъчно основание за отмяна на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане по същество. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Ответникът по молбата - Областен управител на област Бургас, в приложено писмено становище по делото, моли искането да бъде оставено без уважение. Излага доводи за законосъобразност на решението, чиято отмяна се търси. Ответникът Агенция "Пътна инфраструктура" не дава становище по искането. Молбата за отмяна е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 239 от АПК. Според т. 6 от същата, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да е допустима отмяната на влезлия в сила съдебен акт е необходимо с решение на Европейския съд да прието за установено, че същият противоречи на Конвенцията. В случая, с Решение на ЕСПЧ от 05.11.2024 год., Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постановил решение по жалба 5113/20, по делото М. срещу България, в сила от същата дата, е установено нарушение на чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията, изразяващо се в това, че обезщетението, присъдено в процеса пред Административен съд Бургас на жалбоподателя, не е било разумно свързано (reasonably related) със стойността на имота, което означава, че изискванията на член 1 от Протокол 1 не са били изпълнени, и че лишаването на жалбоподателя от собственост е извършено диспропорционално. В случая е налице идентичност на страните и казусите по посочените решения на Административен съд Бургас и ЕСПЧ. Следователно, молителят е в правото си да се позове на решението на Европейския съд, установяващо, съобразно изискванията на чл. 239 т.6 от АПК нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, касаещо законните права и интереси на търсещото отмяна на съдебния акт дружество. Предвид описаното молбата е основателна и следва да бъде уважена. В полза на искателя следва да се присъдят разноски в размер на 4400 лв., от които 30 лева заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство и 4400 лева с включен ДДС за заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 244 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение