Решение № 8551 от 11.9.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие ) гр. София, чрез гл. юрк. Колева и от Гама 2015 ЕООД, чрез адв. Маречкова, срещу решение 287 от 14.10.2022 год., постановено по адм. дело 99/2021 год. по описа на Административен съд Велико Търново. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие гр. София обжалва решението в частта, с която е отменен негов Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 04/04/1/0/02323/1/01/04/02 от 23.09.2020 год. в частта му, с която е отказал на Гама 2015 ЕООД изплащане на финансова помощ по договор 04/04/1/0/02323 и договорът е прекратен, както и в частта, в която ДФ Земеделие София е осъден да заплати на Гама 2015 ЕООД разноски по делото в размер от 1 767.05 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, постановено е при нарушение на материалния закон и е необосновано касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че е недопустимо в един акт ответният орган да откаже изцяло одобрената финансова помощ, да прекрати договора и да издаде акт за установяване на публично държавно вземане. Изложени са съображения, че всяко едно от тези волеизявления е в правомощията на органа и е в резултат от констатираното неизпълнение на разпоредби на Наредба 9 от 21.03.2015 год. и сключения Договор 04/04/1/0/023123 от 17.03.2016 год., поради което счита, че няма пречка същите да се обективират в един акт и в един материален носител, като водещото е съдържанието на акта, а не неговото наименование. Според касатора отказът от изплащане на финансовата помощ по договора, неговото прекратяване и предприетото от органа определяне на публично държавно вземане са в следствие на едни и същи факти, а именно установената от органа липса на подадена заявка за плащане в срока за това. Срокът за подаване на заявката за окончателно плащане по договора е изтекъл на 17.04.2019 год., а по делото не е било спорно, че такава не е подадена. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендиралото адвокатско възнаграждение от Гама 2015 ЕООД. Ответникът по тази касационна жалба Гама 2015 ЕООД я оспорва като счита, че е неоснователна. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в тази част. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък. Втората касационна жалба е подадена от Гама 2015 ЕООД, която оспорва решението на Административен съд Велико Търново в частта, в която е отхвърлена жалбата му против процесния АУПДВ, относно установеното публично вземане в размер от 562 245 лв. в едно със законна лихва в размер от 221 623.68 лв., от които на възстановяване подлежи законна лихва в размер от 221 623.68 лв. и дружеството е осъдено да заплати на ДФ Земеделие София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 50.64 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 208, т. 3 АПК. Излагат се доводи, че неправилно съдът се е позовал на решението на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 246/2020 год., отменено от Върховния административен съд, който в мотивите на решение 715/27.01.2022 г. е приел, че, на първо място предмет на спора е законосъобразността на посоченото уведомително писмо, издадено по искане на дружеството - 02-2600/972 от 28.02.2019 год. за удължаване на срока на договора със седем месеца и по искане 02-2600-972#4 от 21.10.2019 год., с което пък е поискано да се удължи срока за подаване на заявката до 31.10.2020 год. заради липсата на отговор по първото му искане и настъпили форсмажорни обстоятелства. Според касатора, съдът не е съобразил, че двете дела имат различен предмет. Твърди, че от основното и допълнително заключение по Съдебно-техническата експертиза се потвърждава наличието на непреодолими обстоятелства. Касаторът твърди, че проектът де-факто е изпълнен, защото всички трайни насаждения са засадени, така, че всички задължения по усвояването на този проект са извършени, като от ДФ Земеделие не е одобрена единствено промяната на площите. Дружеството е изпълнило задължението си по договора, позовало се е своевременно на форсмажорни обстоятелства, представило е годни доказателства, което означава, че АУПДВ е бил издаден в противоречие със закона. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част и претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции, съобразно представени списъци пред всяка инстанция. Ответникът по тази касационна жалба изпълнителният директор на ДФ Земеделие я оспорва като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в тази част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие и неоснователност на касационната жалба на Гама 2015 ЕООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира, че същите са подадени в срок и от надлежни страни, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд е бил АУПДВ 04/04/1/0/02323/1/01/04/02 от 23.09.2020 год., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с които по пункт I е отказано на Гама 2015 ЕООД изплащане на финансова помощ по Договор 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 год. и същият е прекратен на основание чл.32, ал.2, т.1; с пункт II на Гама 2015 ЕООД е определено задължение в размер от 562 245 лв., представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване авансово плащане по подадена заявка за плащане 04/04/1/0/02323/1/01/03/01 от 14.05.2016 год. по Договор 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 год., заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 27.05.2016 год., съгласно чл. 19, ал. 1 от Договор 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 год. Видно от наличната по преписката документация, на 17 март 2016 год. e сключeн договор 04/04/1/0/02323/ между Гама 2015 ЕООД и ДФ Земеделие за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 инвестиции в материални активи от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от ЕЗФРС. Помощта е въз основа на одобрения за финансиране проект на дружеството за създаване на биологична орехова градина със засаждане на лешници и за закупуване на специализирана техника за обработка на орехови и лешникови насаждения и изграждане на ограда на тези насаждения. Първоначално одобрената помощ е в размер от 1 124 492.31 лв., представляващи 60 % от одобрените и реално извършени разходи за реализирането на този проект. С Анекс 1 към този договор от 20.02.2018 год., страните са се споразумели за заличаването на съществуващата Таблица 1 към договора и създаването на нова Таблица 1. С Анекс 2 от 3.01.2019 год. страните са променили чл. 3, ал. 1 от договора, като са приели, че първоначално одобрената помощ въз основа на представените документи е в размер от 1 326 259.68 лв. съгласно приложение 1 Таблица за одобрените инвестиционни разходи по т. 2 от приложенията към договора, която представлява 60 % от одобрените и реално извършени разходи за реализиране на проекта. Променено е и приложение 1 към Анекс 1. Договорът е подписан въз основа на заповед 03-РД/860 от 26.02.2016 год., с която на основание чл.20а, ал.2, т.2 ЗПЗП и чл.42, ал.1 от Наредба 9 от 21.03.2015 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 от марка 4 от ПРСР 2014 -2020, според която е одобрено финансирането по посочения проект в размер от 1 124 491.31 лв. при одобрени разходи от 1 874 152.16 лв. и е одобрено авансово плащане от 562 245.66 лв. На Гама 2015 ЕООД е оторизирана сумата от 562 245 лв., която е платена на 27.05.2016 год., като тази сума представлява авансово плащане по заявка 04/04/1/0/02323/1/01, което плащане е обезпечено с банкова гаранция. Със заповед 03-РД/860 от 26.02.2016 год. са отхвърлени за финансиране определени разходи, които са подробно описани в нея, като общия размер на проекта е бил от 2 801 272.18 лева. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е образувано адм. дело 335/2016 год. по описа на Административен съд Велико Търново. С решение 32 от 17.02.2017 год. съдът е отменил оспорената част от посочената по-горе заповед в частите и, с които е постановен отказ да се одобри заявен интензитет на помощта в размер от 70%, като е одобрен такъв от 60% и в частта, с която е отказано одобряването на финансиране на разходи за определено посочена земеделска техника, както и частта, в която са отхвърлени за финансиране разходи за посадъчен материал, за биоторове и препарати, като е върната преписката в тази й част на фонда за ново произнасяне в едномесечен срок. В останалата й част жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение 3686 от 22.03.2018 год., постановено по адм. дело 5595/2017 год. е отменил решението на административния съд в частта му, с която е отменена посочената заповед, като вместо това жалбата е отхвърлена. В останалата му част решението е оставено в сила. Въз основа на съдебните решения е изготвена докладна записка от директора на дирекция ДПМРСР при фонда от 27.07.2018 год., с която е предложено издаването на нова заповед. Изготвено е ново уведомително писмо 01-2600/1959#30 от 24.08.2018 год., с което е поискано попълването на документацията на бенефициера. От дружеството са представени допълнителни документи. На 06.12.2018 год. е издадена заповед 03-РД/860, с която е променена заповед 03-РД/860 от 26.02.2016 год., като размерът на одобрените разходи е увеличен на 2 210 432.79 лв., а размерът на субсидията е увеличен на 1 326 259.68 лв. и са определени едно авансово и две междинни плащания. Авансовото плащане е в размер на 663 129.84 лв., а междинните плащания са в размер на 874 44.71 лв. и от 411 014.97 лв. С писмо от 15.01.2019 год. дружеството е поискало да се приеме, че срокът на заявяване на междинното плащане и срокът по чл.6, ал. 4 от договора се считат за удължени със седем месеца и седем дни и следва срокът по чл.6, ал. 1 да е 23.10.2019 год., като това е срокът за заявяване на междинното плащане, а срокът по чл.6, ал. 4 e един месец след посочения. С писмо от 28.02.2019 год., дружеството е уточнило, че с предходното си писмо не е искало удължаването на срока на договора, а иска удължаване на срока за заявяване на междинното плащане и на срока по чл. 6, ал. 4 от договора. С друго писмо от 28.02.2019 год. бенефициерът е поискал да се удължи срока на изпълнение на договора със седем месеца, във връзка с настъпили форсмажорни обстоятелства, поискано е и изменение на договора в частта за селскостопанската техника и за изменение на поземлени имоти, в които да се засадят трайните насаждения. С уведомително писмо 01-2600/1959#49 от 12.04.2019 год. на ДФ Земеделие , бенефициерът е уведомен, че молбата му от 28.02.2019 год. по отношение на срока за подаване на заявката за окончателно плащане ще се уважи до 23.10.2019 год., без да се промени срока по чл.6, ал.1 от договора. Посочено е, че тъй като по проекта е извършено авансово плащане, обезпечено с банкова гаранция, валидна до 17.09.2019 год., то следва да бъде подадена заявка за замяна на обезпечение, валидна поне още шест месеца. С промяна 1 към банковата гаранция е удължена до 13.04.2020 год. Впоследствие с промяна 2, срокът на тази гаранция е удължен до 23.04.2020 год. С уведомително писмо от 05.02.2020 год., фонда е уведомил бенефициера, че при извършени административни проверки за спазване на срока за подаване на заявката за окончателно плащане по договора е установено, че срокът за подаването (посочена е датата 17.04.2019 год.) не е спазен. Не е изпълнено изискването на чл.45, ал.2 от Наредба 9 от 21.03.2015 год. и договорното задължение по чл.6, ал.4 от договора. Дружеството е уведомено, че в 14 дневен срок от получаването на писмото може да представи писмени доказателства за обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да подаде заявката за окончателно плащане в срок, като бенефициерът е предупреден, че при липсата на такива доказателства ще се пристъпи към издаването на АУПДВ за авансовото вземане в едно с неустойката в размера на законната лихва. От дружеството е представено писмо, вх.1-2600/547#1 от 20.03.2020 год., в което е посочено, че осем месеца след неговото писмо за предприемане на действия във връзка със съдебните решения е било получено писмо за преразглеждане на проекта му, като на 03.01.2019 год. е подписан анекс към договора. Посочени са исканията за удължаване на срока на договора, както и липсата на поискани доказателства за настъпили форсмажорни обстоятелства, които обосновават това продължаване на този срок. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен в частта, с която на дружеството е отказано заплащане на финансова помощ по договор 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 год. и този договор е прекратен. За да достигне до този извод, съдът е приел, че отказът от финансиране по съответният договор не може да се обективира с АУПДВ, който има съвсем други функции. Според съда с АУПДВ не може да се прекратява договор, тъй като в самият договор е предвиден ред за това - чл. 32, ал. 2 от договора. Съдът е посочил, че условията за изменение и прекратяване на такъв договор са предвидени и в разпоредбата на чл. 19д АПК, като това не става посредством индивидуален финансов акт, какъвто е по правната си природа АУПДВ. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отменил АУПДВ в горепосочената част. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУПДВ в частта, с която на дружеството е установено публично вземане, представляващо авансово получената сума от 562 245 лв., както и подлежаща на възстановяване лихва в размер от 221 623.68 лв. върху това авансово плащане, административният съд е приел, че от предствените по делото доказателства се установява, че жалбата е тази част е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът е обсъдил съвкупно всички представени по делото доказателства, ведно с решение 234 от 28.07.2021 год. по адм. дело 246/2020 год. по описа на Административен съд Велико Търново и решение 715 от 27.01.2022 год., постановено по адм. дело 10383/2021 год. по описа на Върховния административен съд и въз основа на тях е приел, че с влязло в сила решение е решен окончателно спора по законосъобразността на уведомително писмо 02-2600/972#13 от 28.01.2020 год., с което е отказано сключване на анекс, който да удължи срока на договора, който определя завършването на инвестицията. Съдът е приел, че АУПДВ е законосъобразен в посочената част, тъй като от дружеството не е изпълнено задължението по чл.6, ал.1 от договора, който възпроизвежда нормативните срокове, посочен в разпоредбите на чл.50 от Наредбата, поради което е направен извод, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредбата. С писмо вх. ДФЗ 02- 2600/972 от 28.02.2019 год. дружеството е уведомило ДФЗ за наличието на форсмажорни обстоятелства за период повече от 15 месеца, като е представило съответните метеорологични справки, становище от правоспособно лице и Сертификат за форсмажор - 138 от 16.11.2020 год. издаден от Българска Търговско-Промишлена Палата (БТПП). Представил е доказателства, че на 02.07.2019 год. е подадено писмо с вх. 02-2600/972 с искане за одобрение на промени в модела на един от тракторите и необходимостта от замяна на парцели. Мотивът за исканата замяна на парцелите е икономически неоправданото засаждане на трайните насаждения на скалист и неравен терен. Посочило е, че на основание чл. 52, ал. 4 от Наредба 9/21.03.2015 год. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 год. (Наредбата), изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да одобри или мотивирано да отхвърли исканата промяна в договора. С други две писма с 02-2600/972 от 02.07.2019 год. и с 02-2600/972#5 от 28.10.2019 год., Гама 2015 ЕООД е поискала от ДФЗ промени в договора - за замяна на част от площите, върху които е предвидено да се извърши инвестицията. Изложените причини в писмата са, че Гама 2015 ЕООД не може да засади трайните насаждения в имоти 000097 и 000526 в селището на [населено място], община Павликени, защото те са каменисти и са с неравен терен , както и че трактор Case IH Magnum 315 - Тайтън Машинъри България ЕАД не може да бъде доставен, защото е спрян от производство, а не заради форсмажорни обстоятелства. По тези две писма, административният орган се е произнесъл с отделно уведомително писмо с изх. 02-2600/972#8 от 03.12.2019 год., с което е отказал да се сключи анекс за исканите промени. За да постанови атакуваното решение в тази му част ВтАС се е позовал на изводите на ВАС, формулирани в Решение 715/27.01.2022 година по адм. дело 246/2020 година. Съдът не е съобразил, че двете дела имат различен предмет. СТЕ в основното и в допълнителното си заключение потвърждава наличието на непреодолими обстоятелства. Безспорно и обективно е доказано настъпването на форсмажорното обстоятелство, от представеният сертификат от БТПП и справка от 20.03.2020 год., издадена от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Отделно от това, съдът не е обсъдил предвидимостта / непредвидимостта на ниските температури, фигуриращи в справката от НИМХ. Съдът не е изследвал, че бизнес планът на жалбоподателя определя планираните за извършване дейности за конкретна година, а не по сезони. Проекта на ползвателя е с предмет Създаване на биологична орехова градина със засаждения на междуредово разстояние с лешници и закупуване на специализирана земеделска техника за обработване на площи с трайни насаждения и изграждане на ограда на същите тези площи , поради което максимално допустимия срок за изпълнение на инвестицията е 36 месеца, т.е. срокът е до 17.03.2019 год., който срок е в съответствие със изискванията на чл.45, ал.2 от Наредбата и чл.6, ал.4 от договора. На ползвателя е предоставен максимално допустимия срок за изпълнение на проекта, същият няма как да бъде допълнително удължен извън този срок. Следва да се вземе предвид, че след като срокът за изпълнение на инвестицията не е променян, то и срокът за подаване на заявката за окончателно плащане е до 17.04.2019 год. Изменение и/или допълване на договора е предвидено, като правна възможност в чл.31 от него. Правната възможност, която е дадена на ползвателя с чл.31, ал.7 от договора не обвързва наличието на форсмажорни обстоятелства с възможността да се удължи срокът на договора, а само срокът на ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл.6, ал.4 от договора. Единствената правна последица от признаването на такава непреодолима сила касае правото на ползвателя, по отношение на когото те са настъпили, да не възстановява получена вече сума по договора. Съгласно чл.61 от Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Ползвателят на помощта или упълномощено от него лице уведомява писмено Разплащателната агенция (РА) за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В договора е уредено, че ползвателят не носи отговорност за пълно и частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила. Съгласно чл.30, ал.2, б. в от договора, непреодолима сила е тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, ползвателят е длъжен да уведоми писмено фонда за настъпването на което и да е обстоятелство по чл.2 в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като представи доказателства за това. При неизпълнение на задължението си по ал.3 или забава, ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила. Квалифицирането на ниските температури и обилни валежи, като форсмажорно обстоятелство / непреодолима сила обаче е изцяло правен въпрос. Самото понятие е легално дефинирано в § 1, т.23а от Наредбата, съобразно с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 год. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 год., като изчерпателно са посочени обстоятелствата, които при прилагане на подзаконовия нормативен акт ще се приемат за форсмажорни със съответните последици от това. Специално регламентираните шест хипотези се отличават с непредвидим характер. Съгласно б. в такова обстоятелство е тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху имота. Природното бедствие може да се определи, като разрушително по своите мащаби и същност природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашва здравето и живота на хората и/или води до значителни материални повреди и щети. Типични примери за природни бедствие са земетресения, наводнения, лавини, пожари, ураганни ветрове и т.н. За да се преценят, като такива застудявания/ обилни валежи, съпроводени с минусови температури/ обилно количество дъжд, е нужно наличие на сравнителна база в случая най-удачно би било тази база да обхваща средните месечни температури и валежи от сняг/дъжд поне от 2015 година, когато жалбоподателят е изготвил бизнес плана с предвидените в него дейности и инвестиции и е сключил договора за отпускане на финансова помощ, и не би могло установеното застудяване и валежи автоматично да се приемат за форсмажорно обстоятелство. С писмо вх. ДФЗ 02- 2600/972 от 28.02.2019 година жалбоподателят е уведомил ДФЗ за наличието на форсмажорни обстоятелства за период от повече от 15 месеца и половина, като са представени съответните метеорологични справки, доказващи наличието на форсмажорните обстоятелства, становище от правоспособно лице в тази връзка и Сертификат за форсмажор - 138 от 16.11.2020 год., издаден от Българска Търговско-Промишлена Палата. Пред административния орган са били представени доклади от 10.11.2017 год. и 20.11.2018 год., изготвени от агроном Валентина Григорова до фирма Фермер 33" ЕООД - подизпълнител по Договора за подпомагане, удостоверяващи настъпили форсмажорни обстоятелства, които възпрепятстват засаждането на посадъчния материал. Към него са представени уведомления от 10.11.2017 год. и 21.11.2018 год. от фирма Фермер 33" ЕООД - подизпълнител по договора до жалбоподателя за настъпилите форсмажорни обстоятелства. Според специалната разпоредба на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, "Административен договор" е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициера се създават за последния права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициера, заместващо издаването на административен акт. От това следва, че административния договор по ЗУСЕСИФ макар и да се оформя в писмено споразумение има характер на административен акт. При административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ЗУСЕСИФ има ограничаване на свободата на волята на двете страните, като ограниченията макар и да са за двата субекта, са различни. Върху автономията на волята на страните по административния договор по ЗУСЕСИФ, рефлектира властническия метод на правно регулиране, при което има отклонение от принципа "Pacta sunt servanda" в защита на публичния интерес. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗУСЕСИФ безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор или със заповед, когато управляващият орган и бенефициерът са в една административна структура или организация, въз основа на одобрени: проектно предложение, проектно предложение за системен проект, финансов план за бюджетна линия. Административният договор се оспорва по реда за оспорване на индивидуален административен акт (чл. 27, ал. 1 от ЗУСЕСИФ), като оспорването на административните договори не спира тяхното изпълнение (чл. 27, ал. 2 ЗУСЕСИФ). Решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера (чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ). За разлика от общите правила по Закона за задълженията и договорите (чл. 9), които предоставят на страните възможността свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, съдържанието на административния договор по ЗУСЕСИФ е строго регламентирано, като липсата на който и да е от реквизитите може да бъде основание за оспорването му по съдебен ред. Самото съдебно оспорване е по реда за оспорване на индивидуални административни актове - чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Предоставяне на БФП чрез подбор според чл.37, ал.3 от ЗУСЕСИФ, решението на ръководителя на управляващия орган да предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, съответно в заповед, при което Административният договор има нормативно определено съдържание. В подкрепа на твърдението, че административния договор по ЗУСЕСИФ представлява административен акт е констатацията, че правомощията и функциите на управляващия орган на програмата са легално определени в чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ и чл.125 от Регламент 1303/2013 на ЕП и на Съвета и поради вмененото му задължение да съблюдава спазването на правилата с оглед удовлетворяване и защита на обществения интерес, същия се явява административен орган, според определението по § 1, т. 1 от ДР на АПК. Следователно, административният договор по ЗУСЕСИФ представляващ изрично волеизявление /решение/ на административен орган ръководител на УО на програма, което замества издаването на административен акт, сам по себе си има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, според чиято разпоредба отказът за издаване на такъв също представлява индивидуален административен акт. Оспорването на отказа се извършва по реда на обжалване на индивидуалните административни актове, съгласно чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.19ж, ал.2 от АПК Допълнителното споразумение, с което се изменя и/или допълва административния договор по ЗУСЕСИФ /дори в случаите, когато не се извършва с едностранен акт/, по същите съображения, изложени по-горе, представлява индивидуален административен акт. В тази връзка, ако произнасянето на УО на програмата съдържа отказ за сключване на допълнително споразумение за изменение на административен договор, това произнасяне също представлява индивидуален административен акт, тъй като с него се отказва издаването на такъв. Искането за изменение на административния договор не е свързано с преклузивен срок, по всяко време на действие на договора страната може да иска изменението му. Страната по договора има правна възможност да иска от съда признаване на правото за изменението на договора, след като не е получила съгласието на административния орган. Смисълът на срока за уведомяване за настъпване на форсмажорното обстоятелство е да се даде възможност на управляващия орган да провери наличието му, а в случая се претендира правото на изменение на договора пред съда и не се спори и са налице писмени доказателства, че форсмажорното обстоятелство е настъпило.Обстоятелството, че административният орган не е уведомен в срока по общите условия за форсмажорното обстоятелство, не означава, че бенефициерът няма право да сезира съда със спора за изменение на договора. Исковете по чл.19ж, ал.1 АПК не са свързани с преклузивен срок. Правото, свързано с искането за изменение на административен договор подлежи на разглеждане от съд, поради което независимо дали е разгледал това искане или отказа на административния орган да измени административния договор съдът се произнася по това право. Този отказ на управляващият орган да измени договора, като удължи срока за изпълнение на проекта, установява, че жалбоподателят пред съда има правен интерес да иска съдът да признае правото му на изменение на административния договор. Неизпълнението на срока за изпълнение на административния договор води до неблагоприятни правни последици за бенефициера, поради което има правен интерес да иска изменение на договора. Правото на позоваването за настъпил форсмажор е предоставено и на самите държави-членки, видно от практиката на Съда на Европейския съюз /СЕС/. В т. 64 от решение от 19 декември 2012 година по дело С-68/11, СЕС е постановил: " Във всеки случай държава членка, която среща непреодолими за момента затруднения, които й пречат да изпълни задълженията, произтичащи от правото на Съюза, може да се позовава на положение на форсмажор само в периода, необходим за отстраняване на тези затруднения (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 год. по дело Комисия/Франция, C-1/00, Recueil, стр. I-9989, точка 131). ". В решение на СЕС от 11.09.2014 год. по дело С- C-527/12 в т. 48 са развити аргументите, че единственото основание, което държава-членка може да изтъква в своя защита срещу предявен от Европейската комисия иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание чл. 108 параграф 2 от ДФЕС, се извежда от абсолютна невъзможност /форсмажор/ да се изпълни въпросното решение (решения Комисия/Германия, 94/87, EU: C: 1989: 46, т. 8 и Комисия/Франция, C-441/06, EU: C: 2007: 616, т. 27 и цитираната съдебна практика).В т. 51 и 52 от решение по дело С-527/12, СЕС излага мотиви, че ако държавата-членка поиска от Европейската комисия удължаване на определения срок за изпълнение на решение на комисията, свързано с усвояване на средства от европейските фондове, се счита, че е предприела необходимите действия за преодоляване на евентуално срещнати трудности при прилагане му, което ведно със съществуването на "абсолютна невъзможност" дава основание за освобождаване от задължението да възстанови спорната финансова помощ. Следователно е недопустимо националните контролни органи да лишават бенефициерите от същите възможности или да им възлагат повече задължения, които имат самите държави-членки по отношение усвояването на европейски средства, защото това би нарушило два от основополагащите принципи на европейското право, а именно: принципа на пропорционалност и принципа на ефективност. В тази връзка, Съдът на Европейския съюз е казал в свое решение от 27 юни 2013 год. по дело С-93/12: "В това отношение съгласно принципа за лоялно сътрудничество, понастоящем закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (в този смисъл вж. по-специално Решение от 16 декември 1976 год. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, ЗЗ/76, Recueil, стр. 1989, точка 5, Решение от 14 декември 1995 год. по дело Peterbroeck, C-312/93, Recueil, стр. I-4599, точка 12, както и Решение от 15 януари 2013 год. по дело Krizan и др., C-416/10, точка 85). ". Или основните елементи на понятието "абсолютна невъзможност" са: от една страна, настъпването на събитие, върху което желаещият да използва тази защита не е могъл да влияе (обективен елемент), и от друга страна, полагането на всички разумни усилия от това лице, за да се избегнат последиците от въпросното събитие (субективен елемент). Могат да се различат две групи обстоятелства: свързани с фактическа невъзможност и такива с правна. Настоящата инстанция намира, че срокът на действие на процесния административен договор трябва да бъде удължен с броя на дните, посочени в Сертификата на БТПП и съответните неоспорени частни документи - Уведомления на подизпълнители и Протоколи за възобновяване на действията. Наличието на правен форсмажор - изключване на имот за изпълнение на договорените работи, доколкото съществува отрицателно становище на РИОСВ следва да се признае, като се допусне исканата замяна от страна на жалбоподателя и се удължи срока, необходим за отстраняване на затрудненията, възникнали с настъпилото форсмажорно събитие / Решение от 13 декември 2001 год. по дело Комисия/Франция, C-1/00, Recueil, стр. I-9989, точка 131; Решение от 19 декември 2012 година по дело С-68/11/. Отказът, макар и постановен от компетентен административен орган в лицето на ИД на ДФЗД и в установената от закона писмена форма е материално незаконосъобразен, тъй като противоречи на обсъдените по-горе материално правни разпоредби, което е достатъчно основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. Освен това е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не са обсъдени предложенията на жалбоподателя и актът е постановен при съществено нарушение на процесуалните норми, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е изяснена фактическата обстановка - не са направени проверки на предлаганите за замяна имоти и др. Съдът разглежда делото и се произнася по искането за изменение на административния договор, освен ако в специален закон не е предвидено друго. АПК не дава отговор какви са правомощията на съда, ако приеме искането за изменение на административния договор за основателно, т. е. дали решението на съда е конститутивно и с него директно се изменя договора или връща преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Единствено има препращане по силата на чл. 19е от АПК към чл. 146 от АПК и към разпоредбите за недействителност на договорите по Закона за задълженията и договорите, което не внася нужната яснота. Но след като административното производство, което е приключило с издаването на оспореното уведомително писмо е започнало по искане на бенефициера, то тогава съдът, при условията на чл. 173, ал. 2 АПК когато отмени акта, следва да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След като административният договор по ЗУСЕСИФ, допълнителното споразумение за изменението и/или допълването му и отказът за това са административни актове, тогава съдът няма правомощията сам да измени договора като с решението си удължи срока му на действие, а по силата на чл. 173, ал. 2 и ал. 3 от АПК, при отмяна на незаконния отказ, когато естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, трябва да изпрати преписката на УО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като задължи административния орган в определен срок /чл. 174 от АПК/ да издаде отказания документ да сключи допълнително споразумение за удължаване срока на действие на административния договор. По делото не е спорно, че проектът е изпълнен от дружеството, тъй като всички трайни насаждения са засадени, така че всички средства по реализиране на проекта са реализирани. Това е установено и от заключението на вещото лице, чието заключение основно и допълнително е прието по делото, неоспорено от страните. При този изход на спора на основание чл. 143, ал.1 от АПК на жалбоподателят следва да се присъдят направените разноски: 1. Адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3257 лева, платени по банков път 2. Държавна такса 1700 лв. или общо разноски, съгласно представения списък от адв. Маречкова от 4957 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение