Решение № 6017 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2014 г.

Решение № 6017 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9126/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, чрез юрк. К. Гелова, срещу решение № 905 от 26.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1666/13 г., по описа на Административен съд гр. Бургас /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Станислав Рафаилов Рачев, чрез пълномощника си адв. М. Трифонова, в писмен отговор излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 2605-499/12/05.04.2013 г. на заместник - началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 258/30.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 203, § 1, буква "а", чл. 214 и чл. 215 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, на Рачев е определен размер на възникнало митническо задължение и други държавни вземания във връзка с внос на употребяван автомобил марка "Опел", модел "Вектра" с шаси № WOLOZCF3541034563, поставен под режим "транзит" с ЕАД № 5304/Т-75184/02.06.2006 г., в общ размер на 4998,35 лева (мито 11,5% - 1667,96 лева; еко такса - 80 лева; ДДС 20 % - 3250,39). За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 2.06.2006 г. на територията на Република България е въведен употребяван пътнически автомобил марка "Опел", модел "Вектра", който е поставен под режим "транзит" с посочената ЕАД. Автомобила е следвало да бъде представен в получаващото митническо учреждение (ПМУ) - Бургас, на 6.06.2006 г., който срок не е спазен. С искане от 14.06.2012 г. Рачев е поискал митническото оформяне на внесения автомобил, въз основа на което е издадено процесното Решение на началникът на Митница Бургас. При така установено съдът е обсъдил приложимите правни разпоредби на чл. 24, ал. 1 от ЗМ и чл. 217, § 1, ал. 1-3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета (Регламента) и е прие, че длъжникът е бил известен на митническата администрация, известни са били техническите характеристики на въведената вещ, както и срокът, в който тя е следвало да бъде представена пред ПМУ. Не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които да са възпрепятствали митническите органи да вземат под отчет дължимите митни сборове и другите публичноправни вземания, резултат от извършения внос на автомобила. Не са били налице изключенията по чл. 219 - 220 от Регламента, даващи възможност сроковете за вземане под отчет да бъдат удължавани при наличието на определени - изрично предвидени предпоставки. Неявяването на получателя с автомобила в ПМУ на 06.06.2006 г. не може да бъде определено като особено обстоятелство, възпрепятстващо администрацията да вземе под отчет дължимите митни сборове и другите публичноправни вземания за превозното средство, поради което към момента на издаване на обжалвания акт е изтекъл както тригодишния срок за уведомяването на длъжника, визиран в чл. 206, ал. 3 от ЗМ, така и давностния срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, поради което и с оглед възражението на жалбоподателя за подадено по давност вземане, съдът е отменил обжалваното решение на заместник - началника на Митница Бургас. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че оформения с ЕАД № 5304/Т-75184/02.06.2006 г. митнически режим "транзит" не е редовно приключен. Спорът е правени и е свързан, предвид изложените доводи в касационната жалба, с ангажиране отговорността на получателя на стоката по реда на чл. 102, ал. 2 от ЗМ, приложимостта на чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМ, при наличие на уведомяване на отговорното лице на режима "транзит" и изтичане на преклузивния срок по чл. 206, ал. 3 от ЗМ и давностия срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Безспорно процесното митническо задължение е възникнало на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, но незаконосъобразно от митническите органи е прието, че задължението е за ответника по касационната жалба, в качеството му на получател по режим "транзит". Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗМ титуляр на митнически режим "транзит" е отговорното лице, което видно от ЕАД от 2.06.2006 е "ГЕТ" ЕООД и което следва да представи стоката в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за нейното идентифициране, както и да спазва разпоредбите за режима транзит - чл. 102, ал. 1, изр. 2 от ЗМ. В тази насока касаторът се позовава на изпратено до "ГЕТ" ЕООД уведомление от 28.06.2007 г. за размера на дължимите държавни вземания. Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗМ визира задължение за превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Отговорността на получателя визирана в посочената разпоредба е обусловена от наличие на данни за приемане на стоката и получателят следва да знае, че стоката е поставена под режим "транзит". По преписката не се съдържат доказателства за уведомяване на Рачев, че стоката е поставена под режим "транзит", както и че същият е приел стоката, поради което за него не е възникнало митническо задължение. Действително, съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗМ отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките и съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗМ да предаде стоката на получателя, но при липса на данни за уведомяване на получателя и предаване на стоката не може да се реализира солидарната отговорност посочена в чл. 102, ал. 2 от ЗМ. / в този смисъл Решение № 136/5.01.2011 г., по адм. д. № 8787/10 г., по описа на ВАС, първо отделение/. На следващо място дори да се приеме, че може да се реализира солидарната отговорност визирана в чл. 102, ал. 2 от ЗМ, то настоящият състав споделя изводите на АС, че към момента на издаване на процесното решение са изтекли сроковете визирани в чл. 206, ал. 3 от ЗМ и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Както правилно е приел съдът, съгласно чл. 217, § 1, ал. 1-3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета "размер на сборовете", трябва да бъде изчислен от митническите органи незабавно в момента, в който те разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет. Неявяването на лицата по чл. 102, ал. 1 и 2 от ЗМ с автомобила в ПМУ на 6.06.2006 г. не може да бъде определено като особено обстоятелство, възпрепятстващо администрацията да вземе под отчет дължимите митни сборове и другите публичноправни вземания за превозното средство, тъй като така както е приел АС и при издаването на оспорения административен акт автомобила също не е представен, поради което следва да се приеме, че представянето на внесената вещ в ПМУ, в случая не е препятствие за администрацията, по смисъла на чл. 218, § 2, ал. 1 от Регламента. Предвид обстоятелството, че вносната операция "транзит", учредена при въвеждането на автомобила в България не е приключена на 6.06.2006 г., то по отношение на задълженията на Рачев е започнал да тече срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК за погасяване по давност на вземането, както и срока по чл. чл. 206, ал. 3 от ЗМ за изпращане на уведомление. Неоснователен е довода на касатора за прекъсване на давността с предприемане на действия по принудително събиране във връзка с изпратено уведомление на 28.06.2007 г. до отговорното лице на режима транзит "ГЕТ" ЕООД, тъй като както беше посочено не може да се ангажира солидарната отговорност по отношение на Рачев. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, поради липса на възражение за прекомерност на разноските, Митница Бургас следва да заплати на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и § 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1160 лева уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение