Решение № 8271 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11572/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Евробет ООД в несъстоятелност срещу решение 19129 от 08.10.2024 г. по адм. дело 3824/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е прогласил нищожността на чл. 1, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Правила за организиране на моментна лотарийна игра Лотария България, утвърдени с решение 000030-3291/30.03.2018 г. на Държавната комисия по хазарта (закрита), (допуснатата в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка съдът следва да отстрани по реда на чл. 175, ал. 1 АПК). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът е постановил решението си в нарушение на принципите за правна сигурност и за защита на оправданите правни очаквания. Изразява несъгласие с изводите на съда, че таксата е еднозначно и императивно определена в чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта и Държавната комисия по хазарта (закрита) не притежава компетентност да определи различни правила за определяне на таксите от визираните в закона. Намира, че съдът се е позовал на решение на Върховния административен съд, което е в противоречие с преобладаващата съдебна практика по сходни казуси. В обобщение счита, че съдът неправилно е приел за нищожно протестираното решение на Държавната комисия по хазарта (закрита), поради което иска да се отмени обжалвания съдебен акт като се реши спорът по същество и се отхвърли протестът на прокурора от Софийска градска прокуратура като неоснователен. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба прокурор от Софийска градска прокуратура, не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската градска прокуратура с искане за прогласяване за нищожни разпоредите на чл. 1, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Правила за организиране на моментна лотарийна игра Лотария България, утвърдени с решение 000030-3291/30.03.2018 г. на Държавната комисия по хазарта (закрита). По делото е установено, че Евробет ООД в несъстоятелност е организатор на хазартната игра Моментна лотарийна игра Лотария България, като считано от 02.04.2018 г. играта има 41 разновидности. В Държавен вестник бр. 22 от 14.03.2017 г. са обнародвани Общи игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, приети с Протокол 000030-2117/24.02.2017 г. на Държавната комисия по хазарта (закрита). С Решение 000030-3291/30.03.2018 година Държавната комисия по хазарта (закрита) е утвърдила Правила за организиране на моментна лотарийна игра "Лотария България". Съдът, при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, в приложимата редакция, правилно е приел, че Държавната комисия по хазарта (закрита) е утвърдила обявените за нищожни разпоредби, без да притежава материална компетентност за това. Правомощията на Държавната комисия по хазарта (закрита) към релевантния период са уредени в чл. 22, ал. 1, т. 1 15 ЗХ, редакция ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗХ, Комисията приема общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които издава лицензи, а в т. 11 е предвидено, че утвърждава предоставените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 7. По аргумент от чл. 22, ал. 2 и 3 ЗХ, Общите игрални условия и правила по своята характеристика са нормативен административен акт, а утвърдените от комисията правила по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ притежават белезите на индивидуален административен акт, както правилно е приел решаващият съд. В чл. 1 от Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри е посочено, че с тях се регламентират минималните изисквания, които се спазват при организирането на лотарийни игри по смисъла на чл. 48 ЗХ. Същите са задължителни за организаторите на лотарийни игри и правилата, изготвени по реда на чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ, следва да са съобразени с тях. В чл. 7, т. 1 4 от Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри е предвидено, че в правилата по чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗХ организаторът на лотарийни игри е длъжен да посочи: 1. вида на лотарийната игра; 2. условията и реда за участие в играта; 3. начина за определяне на печелившите участници и изплащането на печалбите; 4. реда и срока за извършване на рекламации. В съответствие с цитираната нормативна уредба, съдът е приел, че Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, като подзаконов нормативен акт, може да урежда само неуредени в Закона за хазарта специфични правила за хазартната игра, а с правилата по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ, представени от организатора на хазартната игра и утвърдени от органа, се уреждат само специфични, неуредени в Закона за хазарта и Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, правила за конкретния вид игра в очертания кръг въпроси в чл. 7, т. 1- 4 от Общите правила. Оспореното пред административния съд решение на Държавната комисия по хазарта (закрита) е издадено в рамките на нейната компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ за утвърждаване на правила за провеждане на хазартни игри от организаторите на такива игри. По отношение на обжалваните с доводи за нищожност разпоредби от утвърдените правила съдът правилно е приел, че Комисията няма компетентност да определя размера, респ. базата върху която се изчислява следващата се държавна такса и базата за изчисляване на наградния фонд, т. к. същите са предмет на законова уредба. В чл. 30, ал. 3 ЗХ (редакция ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) е предвидено, че за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗХ в лотарийните игри се участва посредством билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци чрез предварително закупуване от участника на съответния удостоверителен знак. В § 1, т. 1 ДР на ЗХ е дадена дефиниция на понятието залог, според която "залог" е всяко плащане на пари, пряко или под друга форма, за участие в хазартна игра с цел получаване на печалба. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Правилата, "Евробет" ООД събира комисионни за участие в играта "Лотария България". Комисионната за участие е фиксирана като процент от стойността на билета за всяка една отделна разновидност на играта. На събраните съгласно предходното изречение комисионни от продадените за съответния календарен месец билети се дължи такса, съобразно разпоредбите на Закона за хазарта. По силата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията данъците и таксите са законоустановени. В чл. 30, ал. 3 ЗХ са изброените видове лотарийни игри, в т.ч. моментните лотарийни игри, за които се дължи такса за поддържане за лиценз, която е точно определена, както по отношение на основата, така и относно процента, който се начислява върху нея. В Закона за хазарта не се дава уредба на хазартните игри, за които събират такси и комисионни за участие, нито се съдържа дефиниция на комисионна за участие. Не е предвидена също възможност в закона организаторите на игри да определят самостоятелно основата под формата на комисионна (която е различна за различните разновидности на играта) за изчисление на дължимата държавна такса, която да се утвърди от Комисията. Правомощието по чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗХ на Държавната комисия по хазарта е да приеме общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, чиито предмет на уредба е дефиниран в чл. 1. В чл. 7, т. 1 4 от Общите игрални условия и правила за организиране на лотарийни игри, цитиран по-горе, ясно е очертан кръгът от въпроси, които подлежат на уредба в правилата по чл. 22, ал. 1, т. 11 вр. т. 4 ЗХ, представени от организаторите на лотарийни игри, като начинът на изчисляване на дължимата държавна такса и базата за определяне на наградния фонд не попадат в същите. Правилата, които по своето естество са индивидуален административен акт, е дефинитивно е недопустимо да съдържат първични административноправни разпоредби. Очевидно обсъжданата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Правилата предвижда друга база, върху която се изчислява дължимата държавна такса 20 на сто върху събраните комисионни от продадените за съответния календарен месец билети, т.е. от стойността на направените залози, сравнение с определената в чл. 30, ал. 3 ЗХ за този вид хазартни игри - 15% върху стойността на направените залози. Ето защо съдът аргументирано е приел, че Комисията няма компетентност да се произнася по основата и елементите за изчисляване на таксата по чл. 30, ал. 3 ЗХ за поддържане на лиценз за моментната лотарийна игра Лотария България. Съдът с основание не е кредитирал доводите във връзка с разграничението на видовете хазартни игри и дължимите такси за поддържане на лиценза за тях в чл. 30, ал. 3 ЗХ. Определението за лотарийните игри е дадено в чл. 48, ал. 1 ЗХ и това са хазартни игри, в които се участва посредством билети, фишове, талони или други удостоверителни знаци. Видовете лотарийни игри са изброени в чл. 49, т. 1 4 ЗХ и съгласно т. 4 моментната лотария представлява лотарийна игра, която се разиграва с талони с поредни серийни номера, върху които са отразени цифри, комбинации от цифри, знаци, фигури и други символи, изписани по вид, ред и последователност под защитно покритие - организира се еднократно. Стойността на закупения удостоверителен знак удостоверява стойността на направения залог по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗХ. Печалбата се дължи при откриване или познаване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други. Както се посочи, по силата на законовата разпоредба на чл. 30, ал. 3 ЗХ държавна такса за поддържане на лиценз се събира в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра и Комисията няма компетентност да приеме нещо различно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Правилата, наградният фонд за провеждането на всяка една разновидност от играта "Лотария България" се определя от организатора на играта, но не може да възлиза на по-малко от 50 % от общата стойност на постъпленията от продадените билети. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилата е в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗХ, според която при моментната лотарийна игра размерите на печалбите са фиксирани и не зависят от броя и цената на продадените талони. Стойността на паричните и предметните печалби не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните. Предвиденото в чл. 15, ал. 1 от Правилата, че наградният фонд се определя от организатора на играта и не може да възлиза на по-малко от 50 % от общата стойност на постъпленията от продадените билети създава ново правно положение, различно от даденото в чл. 59, ал. 2 ЗХ и съдът правилно го е обявил за недействително. Предвид изложеното, съдът при точен анализ на приложимата нормативна уредба е извел правно издържани изводи, че след като в Закона за хазарта се съдържа уредба за дължимата държавна такса и стойността на наградния фонд при моментните лотарийни игри, с утвърждаване на разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 15, ал. 1 от Правилата, Държавната комисия по хазарта (закрита), е излязла извън компетентността си. Цитираната в касационната жалба съдебна практика има различен предмет и в този смисъл няма противоречие с приетото от административния съд и в настоящото решение тълкуване и прилагане на закона. При решаване на спорните въпроси съдът коректно се е позовал на решение 9378 от 07.08.2024 г. по адм. дело 11118/2023 г. на Върховния административен съд, постановено по сходен казус, от което настоящият касационен състав не намира основание да се отклони. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,