Решение № 11076 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9110/2023 г.
ВАСЧетвърто отделение14.11.2023 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 811 от 20.06.2023 г., постановено по адм. дело 747/2022 г. по описа на Административен съд София област.
ОСЪЖДА ЕТ "Н. Гюрова 66", [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с. Буново, община Мирково, Софийска област, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски поделото в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Н. Гюрова 66" чрез процесуалния представител адвокат И. Шаренков, против решение 811 от 20.06.2023 г., постановено по административно дело 747/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което жалбата на търговеца срещу решение 23/311/01028/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8429 от 18.05.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е отхвърлена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността му касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, на които се претендира отмяната на първоинстанционното решение. Иска се и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не заявява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на ЕТ "Н. Гюрова 66" против решение 23/311/01028/3/01/04/02 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ), с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 53 577,74 лева. От фактическа страна е установено, че между ДФЗ и ЕТ "Н. Гюрова 66" е сключен договор 23/311/01028 от 20.10.2014г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013 г., предмет на който е Къща за гости, находяща се в УПИ VI-611, кв.57 по плана на с. Буново, община Мирково . Според договора фондът предоставя на бенефициера безвъзмездна финансова помощ по посочената мярка, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени разходи от ползвателя, за изпълнение на одобрен проект 23/311/01028 от 22.05.2013 г. Изплатената субсидия е в размер на 357 184,91 лева, от които 178 716,68 лева са авансово изплатени на 03.04.2015г., а окончателното плащане в размер на 178 468,23 лева е извършено на 16.12.2015г. Със заповед 373899 от 17.06.2019г. на началник на отдел Регионален технически инспекторат в ДФЗ е разпоредено извършването на проверка на място за изпълнение на условията по договора. Проверката е осъществена в периода 20.06.2019 г. 26.06.2019 г. За резултатите от нея е съставен контролен лист, подписан от бенефициера на същата дата /л.202/. Въз основа на установеното при проверката е издадено и оспореното решение за определяне на финансова корекция 23/311/01028/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ (изх. 01-6500/8429#14/18.05.2022 г.). Административният орган приема, че не са изпълнени договорни и нормативни задължения, както следва: 1) неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г. и на основание чл. 46, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.16, ал.2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и т. 30 и т.18 от Приложение към раздел I Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007- 2013 г., поради което е определена санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора, възлизаща на 53577,74 лв.; 2) не са запазени и не са разкрити заложените по бизнес план 3 работни места- неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г. като на основание т. 4. 4, б. "б" и т. 8. 1 от договора, чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. и т. 18 от Правилата е определена санкция в размер на 10% от предоставената финансова помощ по договора в размер на 35718,49 лв. Производството по налагане на финансова корекция е образувано след като с решение 1514 от 17.02.2022 г., постановено по адм. дело 6794/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/311/01028/3/01/04/01 от 10.02.2020г., с който не едноличния търговец е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 577,74 лева. С писмо изх. 01-6500/8429#12/11.04.2022 г. бенефициерът е уведомен, че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция, в хода на което от ЕТ "Н. Гюрова 66" са депозирани писмени възражение с вх. 01-6500/8429#13 от 26.04.2022г. по всяка една от направените констатации. В рамките на развилото се съдебно производство е изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, според което е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за 3 (три) пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) в размер на 20 % от заложените приходи, а разкритите работни места изчислено средноаритметично за годините - 2016 г., за 2017 г. и за 2018 г. е 2 броя. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателя, че след изтичане на мониторинговия период по сключения между бенефициера и ДФЗ договор административният орган е лишен от правомощия за издаване на акт от категорията на процесния; че недопустимо органът е основал издаденото решение на резултатите от проверките на място след отмяната на издадения въз основа на тях АУПДВ; за неприложимост на утвърдените от изпълнителния директор на ДФЗ Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27. ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. В тази насока съдът е изложил мотиви, че независимо, че Правилата не са били приети към момента на сключване на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между страните, те са приложими към правоотношението, породено между страните със сключения договор. Подробно са обсъдени доводите на жалбоподателя за характера на сключения между страните договор. Изложени са мотиви, че в него са визирани клаузи, съгласно които ДФЗ има право на постоянен контрол за целевото използване на инвестицията, контрол и след оказване на помощта, както и право да откаже изплащането на цялата или на част от финансовата помощ, и да претендира за възстановяване на цялата или част от помощта- раздел VIII "Отговорност", т. 8. 1, съобразно който отговорността на бенефициера за възстановяване на помощта се носи освен при неизпълнение на договорните задължения и при неспазване на нормативните изисквания, като изрично са посочени чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. Първоинстанционният съд е приел и че не са допуснати процесуални нарушения при формиране на изводите от фактическа страна за допускане на нередности. Според съда констатациите на административния орган се потвърждават от събраните доказателства по делото, включително и на заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, същите не са били оспорени и за органа не е налице пречка да се позове на тях. Съдът е обосновал материалната законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Констатираното изпълнение на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години- от 2016 г. до 2018 г. включително, средно аритметично е 20% от заложените приходи. Така изчисленият краен процент спрямо приходите в бизнес плана е преценен като неизпълнение, което правилно е квалифицирано като нарушение на т. 4. 12 и на т. 4. 18 от договор 23/311/01028 от 20.10.2014 г., задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и с таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съдът е констатирал, че е налице и неизпълнение на заложените одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три пълни финансови години, което е самостоятелно нарушение на поети ангажименти в т.4.12 и т.4.18 от договора за БФП. С тези решаващи мотиви жалбата против решението за налагане на финансова корекция е отхвърлена и са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Поддържаните касационни възражения са идентични със защитната теза на жалбоподателя пред първата инстанция, като същите правилно са отхвърлени. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за нищожност на издаденото решение за налагане на финансова корекция. Доказателствата по делото (протокол 189/02.03.2022г. на стр.319-321) установява представителната власт за издаване на решението за налагане на фининсова корекция. На основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция (ФК) по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на ФК по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ, (в приложимата редакция съобразно § 70 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ) определя, че за ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се изпълняват от МЗ и от ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на РА.