Решение № 4599 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2014 г.

Решение № 4599 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2334/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Борислав Кръстев Иванов от гр. София против решение № 17377 от 20.12.2013 г. по адм. дело № 13186/2013 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В жалбата се излагат доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът- министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а решението - оставено в сила като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед с рег. № К-7807/23.07.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 192а от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за срок от една година Иванов е преместен на друга длъжност, а именно: от полицейски инспектор VI степен в група "Охрана на обществения ред" към 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, категория Г - III степен, на длъжност полицейски инспектор VI степен във 02 група на сектор "Метрополитен" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителен щат към щата на СДВР, считано от датата на запознаване със заповедта. Прието е, че са налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, тъй като са спазени изискванията на чл. 192а ЗМВР . Заповедта е издадена от министъра, в рамките на предоставената му от закона компетентност и във връзка с чл. 21, т. 1 от ЗМВР, а мотивите за "служебната необходимост" се съдържат в предложение рег. № 31344/17.06.2013 г. на директора на СДВР, базирано на изготвеното подробно аргументирано предложение рег. № 25644/14.05.2013 г. на началника на 02 РУП при СДВР. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Процесната заповед е с правно основание чл. 192а ЗМВР, която норма визира два юридически факта, при наличие на които министърът като едноличен държавен орган, разполага с правомощието да наложи едностранно изменение на мястото на изпълнение на служебното правоотношение. Преценката за служебната необходимост и изменение на оперативната обстановка са съставна част на държавната политика, за провеждането на която по силата на чл. 21, т. 1 ЗМВР е отговорен министъра, който макар и да разполага с оперативна самостоятелност при издаване заповед по чл. 192а ЗМВР, последната подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, вкл. мотивите, налагащи преместването на друга длъжност за определения в нормата максимален срок. В конкретния случай, както правилно е прието от тричленният състав, оспорената заповед съдържа мотиви, изложени в съпътстващи издаването й актове - предложение рег. № 31344/17.06.2013 г. на директора на СДВР и предложение рег. № 25644/14.05.2013 г. на началника на 02 РУП при СДВР. Служебната необходимост е обоснована с назначени по допълнителен щат 32броя стажанти на длъжност от категория Е и нуждата от тяхното подпомагане и обучение от полицейски инспектор с опит, за какъвто е определен Борислав Иванов. В предложение рег. № 25644/14.05.2013 г. на началника на 02 РУП при СДВР е посочено, че Иванов може успешно да подпомогне организацията на работа в сектор "Метрополитен" и активно да противодейства срещу противоправни деяния спрямо охраняваните обекти и съоръжения. Изложеното безспорно е в интерес на службата и в унисон със задачите на министерството като цяло. Безспорно е и обстоятелството, че преместването е в рамките на визирания в чл. 192а ЗМВР срок, в същото населено място, при запазване на трудовото възнаграждение и категория. Неоснователно е възражението на касатора за липса на данни за действително назначени стажанти, които да бъдат обучаване и подпомагани в работата, тъй като предложението не се базира само на тази служебна необходимост, а освен това не са оборени с конкретни доводи и доказателства мотивите в тази част. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника, касатора дължи разноските на настоящата инстанция, възлизащи на сумата от 150 лв-юрк. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,