Решение № 4197 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2020 г.

Решение № 4197 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Опал-Ф" ООД, гр. София против решение № 485 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 3331/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-5/13.02.2018 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район (РДНСК- ЮЗР), с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Модулен комплектен трансформаторен пост", изграден в УПИ XII-122, кв. 21, м. "Левски – Зона Г" и жалбата на М. Б. против същия административен акт е оставена без разглеждане и производството в тази част е прекратено, както и по частна жалба на И. Т., М. Т. и Ю. Т. срещу определение № 1832 от 06.03.2020 г., постановено по същото дело относно дължимите разноски, в частта за разликата над присъдената с определението сума от 150. 00 лв. до пълния претендиран размер на разноските. Касационният жалбоподател "Опал - Ф" ООД, гр. София поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югозападен район не изразява становище по касационната жалба. Ответниците – И. Т., М. Т. и Ю. Т., в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния им представител, излагат съображения за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски. В частната жалба поддържат доводи за неправилност на определението в частта за разноските, тъй като разноските не са им присъдени в пълен размер, въпреки представените доказателства за действително направени разходи по водене на делото. Ответниците по частната жалба не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба, подадена от "Опал-Ф" ООД, гр. София, против решението на Административен съд София – град в частта, в която жалбата на М. Б. против заповедта на началника на РДНСК- ЮЗР е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, е недопустима. Решението в тази част е с характер на определение и не е неблагоприятно за дружеството, поради което същото няма правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо касационната жалба на "Опал- Ф" ООД, гр. София против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство в посочената част да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба на "Опал-Ф" ООД, гр. София е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен. Като прецени служебно валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Решението е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на И. Т., М. Т. и Ю. Т. като заинтересувани страни. В съдебното производство по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж участници са само административният орган и жалбоподателят, адресат на акта, посочен в разпоредителната част на заповедта. Административният акт не засяга неблагоприятно други лица, поради което липсват основания за конституиране на заинтересувани страни в съдебното производство. Като собственици на имота, в който попада част от незаконния строеж, предмет на заповедта за премахване, И. Т., М. Т. и Ю. Т. не са засегнати от акта, тъй като не са адресати на заповедта и за тях административният акт не поражда права и не създава задължения. Обстоятелството, че заповедта за премахване на строежа е издадена след "жалба" на посочените физически лица също не обосновава различен извод. В случаите на установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи съгласно разпоредбите на чл. 222 и 225 ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице действат служебно, като издават актове за премахване на незаконни строежи. Заповедта за премахване се издава срещу извършителя на строежа, поради което страни в производството са органът- издател и лицето-извършител на незаконния строеж. Подателят на сигнала няма качеството на заинтересувано лице в това производството, тъй като заповедта за премахване на незаконния строеж не създава задължения за него, а искането за иницииране на проверка не е в защита на собствени права, а е насочено към постигане на неблагоприятни последици за трето лице. По изложените съображения по отношение на И. Т., М. Т. и Ю. Т. решението на административния съд следва да бъда обезсилено, а производството по делото в тази част - прекратено. Разгледана по същество, касационната жалба на "Опал-Ф" ООД е неоснователна. Решението на Административен съд – Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните строежи от първа, втора и трета категория се премахват със заповед на началника на Дирекция за национален строителен контрол или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая оспорената заповед е издадена от началника на РДНСК- ЮЗР, на когото в съответствие с цитираните разпоредби, със заповед № РД-13-178/11.08.2014 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол са предоставени правомощия по премахване на незаконни строежи. Изводите на съда за издаване на оспорения административен акт в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. Заповедта е постановена след съставени по реда на чл. 222, ал. 2 ЗУТ констативни актове № С16-3121-1 и С16-3121-2 и двата от 13.10.2017 г., с които е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на издадената виза за поставяне за обекта. Актовете са съобщени на представител на дружеството, а постъпилите възражения са разгледани и са приети за неоснователни от административния орган. Оспорената заповед е в писмена форма и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставените констативни актове, в които е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Обстоятелството, че в разпоредителната част на заповедта не е посочен адресат, не представлява нарушение във формата на акта, тъй като не засяга активната легитимация на жалбоподателя като собственик на незаконния строеж да оспори заповедта за премахването му. Ето защо доводите в касационната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежи от първа, втора и трета категория се премахват със заповед, издадена от началника на Дирекция за национален строителен контрол или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж – модулен комплектен трансформаторен пост с размери 3, 60 м. /2. 80 м. и височина 2 м., който представлява метален контейнер, поставен върху бетонна основа, в който е монтиран маслонапълнен трансформатор. Предназначен е за външно ел. захранване на сграда – жилищна сграда с шивашки цех, намираща се в УПИ XII-122. Строежът е изграден в УПИ XII-122, кв. 21, м. "Левски – Зона Г", но навлиза частично и в съседния УПИ XI-122. Строежът е от трета категория и е изграден до м. юли 2003 г. без разрешение за строеж и без строителни книжа. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 91, ал. 1 ЗУТ, от трета категория, за чието изграждане е необходимо разрешение за строеж и одобрен проект. В случая строителни книжа не са представени, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗУТ, според която, проектирането и строителството на обектите на техническата инфраструктура се извършват по общия ред, определен в закона. В този смисъл са и съображенията на решаващия съд, които настоящата инстанция споделя. Като изграден през 2003 г., строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Категорията на строежа и съответно компетентността на издателя се определят към момента на издаване на заповедта за премахване. В случая описаният в заповедта строеж е такъв от трета категория по смисъла чл. 137, ал. 1, т. 3 ЗУТ и чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи в редакцията на разпоредбите към датата на издаване на заповедта, а доводът на касационния жалбоподател, че категорията на строежа следва да се определи съгласно разпоредбите, действали към момента на изграждането му, е неоснователен. Възражението на касатора, че трансформаторният пост представлява преместваем обект, за който не следва да бъде издавано разрешение за строеж, а разрешение за поставяне, каквото е представено, е неоснователно. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗУТ трансформаторни постове, какъвто безспорно представлява процесният строеж, се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене при спазване изискванията за допълващо застояване. В случая разрешение за строеж за обекта, каквото се изисква и в хипотезата на чл. 147, ал. 1 ЗУТ не е представено. Допълнително следва да се посочи, че трансформаторният пост е изграден и в несъответствие с издадената за обекта виза, като навлиза частично в съседния имот. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за фактите и обстоятелствата, за които следва да представят доказателства. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и на събраните доказателства, като са изложени мотиви в подкрепа на направените заключения. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението в частта, в която жалбата на "Опал Ф" ООД, гр. София против заповед № ДК-02-ЮЗР-5/13.02.2018 г. на началника на РДНСК- ЮЗР е отхвърлена. Съдебният акт в посочената част е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. Частната жалба на И. Т., М. Т. и Ю. Т. е допустима. Независимо от изводите по- горе за недопустимост на съдебното производство по отношение на посочените лица, частната жалба следва да бъде разгледана. Оспореното определение № 1832/06.03.2020 г. по адм. дело № 3331/20018 г. на Административен съд София- град, с което е допълнено решение № 485 от 23.01.2020 г. по същото дело в частта разноските, независимо от акцесорния си характер са ползва с относителна самостоятелност, тъй като подлежи на оспорване отделно и независимо от съдебния акт, който допълва. В случая определението е влязло в сила в частта, в която "Опал-Ф" ООД, гр. София е осъден да заплати на частните жалбоподатели разноски в размер на 150. 00 лв., тъй като не е оспорено от дружеството в тази част. Ето защо по отношение на съдебния акт в тази част касационен контрол от настоящата инстанция не може да бъде упражнен. Производството по разноските е висящо в частта, в която претенцията на частните жалбоподатели за заплащане на направените разходи не е уважена за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер. В тази част съдебният акт е неблагоприятен за частните жалбоподатели, поради което и тъй като частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, същата следва да се приеме за допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Частните жалбоподатели И. Т., М. Т. и Ю. Т. нямат качеството на заинтересувани страни по вече изложените съображения и съдебното производство по отношение на тях е прекратено. По тези съображения същите нямат право на разноски. Следователно определението в оспорената част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,